Решение № 2093 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2014 г.

Решение № 2093 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ИД), представляван от юрк. А. Иванова, против решение № 2452/11.04.2014 г. по адм. дело № 5295/2013 г. на Административен съд - София град. С обжалваното решение, съдът е отменил писмо на ИД № 02-250-6500/898/10.04.2013 г., и е върнал преписката за ново произнасяне, в частта, с която са намалени сумите за подпомагане за 2011 г. по СЕПП в размер на 5793,09 лева, по СНДП в размер на 55,52 лева, по НР2 в размер на 1110,70 лева. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като съдът не е съобразил и оценил правилно значението на представения по делото контролен лист за проверка на място, установяващ несъответствията на заявените за подпомагане площи, както и поради необоснованост на правните изводи на съда за липса на ясни мотиви към административния акт относно правните и фактически основания за издаването му. Ответната страна - Ерхан Мехмедов Алиев, действащ чрез адв. А. Моренов, с отговора на касационната жалба и в хода на делото по същество, поддържа обжалваното решение като правилно. Счита касационните възражения за неоснователни с оглед приложимите за привила за разпределение на доказателствената тежест и събраните по делото доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора по делото, правилно и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото, включително и експертните заключения на назначените експертизи, съдът е приел, че административния орган е издал акта си в нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, без да е установил доказателствата отнсно релевантните обстоятелства. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Административният съд е отменил писмото на ИД № 02-250-6500/898/10.04.2013 г. и е върнал преписката за ново произнасяне, в частта, с която са намалени сумите за подпомагане по отношение на Ерхан Мехмедов Алиев за 2011 г. по СЕПП в размер на 5793,09 лева, по СНДП в размер на 55,52 лева, по НР2 в размер на 1110,70 лева. Съдът е приел, че е налице допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразяващо се в неясни мотиви относно причините за определяне размера на недопустимата за подпомагане площ и следващото се от това несъбиране на доказателства относно релевантните обстоятелства. Според съда, нито от контролния лист, нито от заключенията на вещите лица, могат да се установят фактическите основания, въз основа на които ИД на ДФЗ е счел, че е налице недопустимост на подпомагането. Решението е неправилно. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая съдът е пропуснал да отчете значението на съдържащите се в административната преписка документи, даващи ясна представа за фактическите твърдения и правните основания (мотивите), въз основа на които е прието и е изразено в УП, че по отношение на Ерхан Алиев следва на бъде отказан пълния претендиран размер на подпомагането по отделните схеми, респ. същото да бъде намалено. Безспорно е, че ползваният от Разплащателната агенция метод за мотивиране на уведомителните писма чрез таблично обобщаване на резултатите от извършваните проверки може да търпи критики от гледна точка най-добрия начин за поднасяне на информацията към адресатите, но това не е основание да се приеме, че не са налице мотиви. При едно по внимателно разглеждане на табличното съдържание на писмото и съобразяването му с направените в писмото позовавания на материалния закон, може ясно да бъдат посочени фактическите и правни основания, въз основа на които ИД е взел едно или друго решение спрямо дадения земеделски производител. В конкретния случай, видно от таблица 1 на лист 9 от писмото, ясно е посочено за всяка схема/мярка каква е исканата от кандидата сума, какви намаления за наложени и каква е крайната сума, призната от административния орган за дължима. Ясно е посочено под таблица 1, че намаленията отразяват наложените санкции в резултат от проверки, извършвани от РА. От своя страна в обобщителната таблица на лист 6 от писмото, са посочени конкретните параметри на величините, ползвани за определяне размерите на подпомагането. Особено следва да бъде заострено вниманието към колона 6, в която се отразява площта на недопустимата, но декларирана площ. Това се налага, защото в нея се прави основното фактическо твърдение от страна на ИД, а именно, че посочената площ е недопустима за подпомагане по конкретната схема/мярка. Конкретните фактически твърдения по отношение на всяка отделна схема или мярка, обвързана към надлежно индивидуализиран парцел/БЗС, ИД е направил в таблиците към Схемата за единно плащане на площ, Схемата за националните доплащания и Плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските. В обясненията към същите тези таблици се съдържат и материалноправните позовавания, въз основа на които са направени и заключенията за недопустимост на заявените и проверени площи, посочени в таблиците. С оглед изложеното следва да бъде приет като необоснован изводът на съда, че е налице немотивираност на административния акт. Нещо повече, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, с конкретни въпроси към вещите лице, които очевидно е приел за относими към ясно изразен спор между страните относно фактите, а в последствие е приел, че липсва яснота относно фактическите основания за издаване на акта. Решението следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия съд, доколкото липсват пълноценни мотиви относно материалната законосъобразност на акта и свързаното с това установяване фактите, което прави невъзможно решаването на делото по същество от касационната инстанция. При този изход на спора и по аргумент от чл. 226 от АПК, направените в настоящото производство искания за разноски не следва да се разглеждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 220 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение