Решение № 201 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5108/2007 г.

Решение № 201 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5108/2007 г., III г. о., докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Й. срещу въззивното решение на Апелативен съд София (АС) по гр. д. № 1156/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Х. Х. я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Х. Х. срещу касатора иск с пр. осн. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 250 и сл. от ЗЗД - ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 15 725 лв. като обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, от неизпълнение на задължението да съхранява предоставените му за това от ищеца 185, т. силаж, ведно със законната лихва върху главницата и сторените деловодни разноски. Прието е, че между страните са създадени отношения по договор за влог с предаването на силажа от ищеца на ответника, за да го съхранява в негов склад. Влогоприемателят не изпълнил това задължение, поради което влогодателят пропуснал да увеличи имуществото си с цената от продажбата на силажа, уговорена между него и трето лице - "Т" ООД, в размер на която е определено дължимото от ответника обезщетение за неизпълнение на договора за влог. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: Установено е по делото, че ищецът закупил 185, т. силажна маса в средата на м. Х.96 г. - квитанции на л.3 от делото на ОС, която оставил за съхранение при ответника (св. П, М.). Силажът бил съхраняван под сеновал, като по време на зареждането масата била уплътнявана с верижен трактор, което, заедно с покриването й и съхранението при ниски температури, способства за запазване на качествата на силажа (в.л. Н.). Доброто качество на силажа към края на м. ХII.96 г. установяват безпротиворечиво виделите го на място св. П. Последният, с намерение да го закупи като представител на "Т" ООД, взел проби от силажа, които показали висока хранителна стойност. Поради доброто качество на силажа, между посоченото ООД и ищеца бил сключен договор от 14.01.97 г. за закупуване на цялото количество силажна маса с уговорена цена по 85 лв. на кг, франко склада на продавача - за такъв е посочено стопанството на ответника. Купувачът отишъл да вдигне закупения силаж 10-тина дни след сключване на договора, но не го намерил при ответника. Договорът за продажба на силажа не бил изпълнен - ищецът не реализирал уговорената с него цена. При установяване действителните отношения на страните АС законосъобразно е отчел данните от св. показания и заключението на в.л. - технолог по фуражи за фактическото предаване на силажа на ответника, който го съхранявал в стопанството си като собствен на ищеца и на негово разпореждане (св. П). Договорът за влог на индивидуално определени движими заместими (в случая) вещи е реален и неформален - сключва се с предаването на вещта. Поетото от ответника задължение за съхранението й, което той оспорва като касатор, се установява от данните по делото, посочени по-горе. Искът е разгледан съответно на обстоятелствата в исковата молба и писменото становище на ищеца пред ОС, които сочат на договорни отношения между страните. АС е дал само съответстваща на отношенията правна квалификация при повторното разглеждане на делото, с което правото на ответника на защита по иска при заявените и разгледани от съда обстоятелства, които са основанието му, не е нарушено. Не е установено и възражението на ответника, че силажната маса се е развалила и той бил принуден да я изхвърли - показанията на св. К за развалена силажна маса в стопанството на ответника през лятото на 98 г. са неотносими по време към процесните отношения, както е констатирал и АС. Не се установява и частично разваляне на силажа (на повърхностния му слой - според възможността за това, посочена в т. 4 от закл. на в.л. Н.), като основание за намаляване размера на дължимото обезщетение. Св. П. и М. безпротиворечиво установяват, че към закупуването й цялата силажна маса била в добро, годно за употреба по предназначение състояние. Изводите на въззивния съд за неизпълнение на задължението на ответника да съхранява предадения му по договор за влог от ищеца силаж до реализацията му и за вида и размера на настъпилите вследствие на това за ищеца подлежащи на обезщетяване вреди, са съответни на данните по делото и закона. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.