Решение № 16908 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2011 г.

Решение № 16908 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 29 от 27.06.2011 г., постановено по адм. д. № 241/2011 г. Административен съд гр. Русе е отменил решение № ПОБГВ-77/11.05.2011 г., издадено от директора на РУ "СО" гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-1111-1/05.04.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 171-00-1111/07.03.2011 г. на Юрий Христов Йорданов за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Русе с оплакване, че е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли обжалваното решение до бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото - Юрий Христов Йорданов се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна, а решението за правилно. Върховния административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения интерес от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Първоинстанционният съд е изложил подробно установената фактическа обстановка по делото, по която страните не спорят. Жалбоподателят пред АС - Русе Юрий Йорданов е оспорил решение № ПОБГВ-77/11.05.2011 г., издадено от директора на РУ "СО" гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 171-00-1111-1/05.04.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. При подаване на заявление вх. № 171-00-1111/07.03.2011 г., Йорданов е декларирал, че: 1. не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по чл. 4 от КСО, както и трудова дейност в друга държава; 2. няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в България или в друга държава; 3. не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; 4. получил е обезщетение за оставане без работа за периода 01.02.2011 г. - 01.03.2011 г. и 5. не получава парично обезщетение за безработица в друга държава. Административният орган е извършил служебна проверка във връзка с осигуряване на лицето и след справка в Търговския регистър е установил, че Юрий Йорданов е вписан като управител на търговско дружество "Атика 86" ООД. Ръководителят на осигуряването за безработица е приел това обстоятелство като основание за задължително осигуряване на лицето по чл. 4 от КСО и с тези мотиви е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица с Разпореждане № 171-00-1111-1/05.04.2011 г. Йорданов е осъществил процесуалното си право за оспорване на разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на РУ "СО" гр. Русе, който с процесното решение № ПОБГВ-77/11.05.2011 г. е отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. Изложени са мотивите на органа, че е налице основание за осигуряване въз основа на извършеното вписване в Търговския регистър на жалбоподателя като управител на "Атика 86" ООД гр. Русе, което от своя страна е пречка за отпускане на парично обезщетение за безработица. Правото на парично обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а, ал. 1 от КСО. Нормата предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. В производството по делото е установено, че лицето отговаря на първите две предпоставки, като се спори по наличието на третата предпоставка за получаване на парично обезщетение за безработица - да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За изясняване на релевантни за спора факти, съдът е изискал информация от ТД на НАП - Варна, офис Русе относно общественото осигуряване на Йорданов за периода от 01.02.2011 г. (датата на прекратяване на осигуряването му по трудов договор с друг работодател) до 05.04.2011 г. (датата на постановяване на отказ да се отпусне ПОБ). От предоставената от органите на приходната агенция информация е установено, че за жалбоподателя не е подавана информация за обществено осигуряване от м. март 2011 г. Освен това, същият не е подавал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за започване и прекратяване на дейност като самоосигуряващо се лице. Съдът въз основа на тези доказателства е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила като не е установил надлежно по смисъла на чл. 35 от АПК обстоятелствата по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. По делото нямало данни за упражняване на такава дейност, тъй като сама по себе си регистрацията на ООД в търговския регистър не е упражняване на трудова дейност. Тези правни доводи на съда са необосновани и противоречат на разпоредбите на чл. 54а, ал. 1, т. 3 и на чл. 4 от КСО. Регистрация на едно дружество се извършва с цел бъдещо осъществяване на дейност, от която работещите в дружеството да получават доходи. Обратното предполага заличаването на неработещо и безперспективно регистрирано дружество. Поради това съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО - задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: т. 1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; т. 2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) - лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. В цитираната разпоредба законодателят е въвел като задължително условие за регистрираните съдружници в търговски дружества да внасят съответните осигурителни вноски, без значение дали осъществяват някаква дейност. С оглед на така изложеното становище, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено, а делото решено по същество, като жалбата на Юрий Христов Йорданов бъде отхвърлена като неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,