Решение № 3700 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2011 г.

Решение № 3700 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Елена Стоянова Кирова от гр. София срещу решение № 3793 от 28.07.2011 г. по адм. дело № 2220 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 91-0-499 от 18.02.2011 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-148/14.03.2011 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № 91-0-499 от 18.02.2011 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-148 от 14.03.2011 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на семейството на Елена Стоянова Кирова от гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008 г. - 2009 г. Отказът на административния орган е мотивиран с обстоятелството, че изчисленият средномесечен доход на жалбоподателката и бившия й съпруг, с когото съжителстват на семейни начала, за предходните шест месеца преди подаване на молба-декларацията е в размер на 703.80 лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление в размер на 439.56 лв., определен съобразно коефициентите по чл. 2, ал. 4, т. 5, 6 и 10 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на решение № 72 от 30.07.2009 г. по адм. дело № 6678/2008 г. на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 1840 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 13608/2009 г. на Върховния административен съд, с което е отменена предишната издадена заповед № 91-0-499/14.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин за отказ за отпускане на исканата социална помощ и е постановено връщане на преписката за издаване на нов акт при спазване на дадените указания за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая чрез извършване на социална анкета. В мотивите на обжалваното в настоящето производство съдебно решение Административен съд София - град обосновано е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателката Кирова, че при новото решаване на въпроса административният орган не е изпълнил дадените указания с отменителното решение на съда. Социалният работник е извършил посещение на адреса на жалбоподателката на 16.02.2011 г. и чрез бившия й съпруг Венцислав Киров е връчил уведомление да се яви в тридневен срок за справка в Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. С оглед събраните сведения при проведените разговори с бившия съпруг, с домоуправителя и с касиера на входа, социалният работник в изготвения социален доклад от 18.02.2011 г. е отразил, че Елена Кирова живее на семейни начала с трите деца и бившия си съпруг в неговото собствено жилище. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за немотивираност и недоказаност на извода на съда, че жалбоподателката и бившия й съпруг заедно с трите им деца са съжителстващи лица на семейни начала. В раздел III на подадената молба - декларация за отпускане на целевата социална помощ № 91-0-499/15.09.2008 г. жалбоподателката Елена Кирова сама е декларирала, че съжителства с Венцислав Траянов Киров. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП) "съжителстващи лица" са тези, които са съвместно живеещи в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. В разглеждания случай анализът на всички събрани доказателства сочи, че двамата бивши съпрузи и трите деца, родени от брака им, прекратен през 2007 г., са "съжителстващи лица" по смисъла на закона. Ирелевантни са възраженията на жалбоподателката, че двамата с бившия й съпруг не поддържат "лични отношения като съпрузи" и само поради стечение на обстоятелствата са под един покрив. Събраните в хода на административното производство сведения, които първоинстанционният съд е подложил на подробно обсъждане, индикират, че съжителството на двамата родители и трите им деца е на "семейни начала", т. е. те са родители и деца, живеещи в едно жилище, както другите семейства. Поради това на основание § 1, ал. 2 от ДР на Правилника за прилагане на ЗСП за отоплителен сезон 2008/2009 г. жалбоподателката и съжителстващите с нея на семейни начала лица могат да бъдат подпомогнати социално като семейство. В този смисъл е и решение № 12867 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 7745/2010 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1437 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 960/2010 г. на Административен съд София - град. След като е установил правилно фактите по делото, Административен съд София - град е извършил служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146, т. 4 от АПК. Обосновано е приел, че диференцираният минимален доход на петте съжителстващи лица за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молба - декларацията е определен правилно при спазване на чл. 2, ал. 4, точки 5, 6 и 10 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Средномесечният доход на заявителката и бившия й съпруг възлиза на 703.80 лв. и е по-висок от общия диференциран минимален доход за отопление от 439.56 лв. Оспорената заповед, с която на семейството на жалбоподателката Кирова е отказано отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2008 - 2009 г., е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,