Решение № 10936 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2018 г.

Решение № 10936 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10345/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт С. Якуб, против Решение № 4644 от 9.07.2018 г., постановено по адм. дело № 10965/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена разпоредбата на чл. 43 от Наредба за общинската собственост, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г. на Столичен общински съвет. Изложени са съображения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, ведно със следващите се от това законови последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – прокурор при Софийска градска прокуратура не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу разпоредбата на чл. 43 от Наредбата за общинската собственост, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г. на Столичен общински съвет, която гласи: "При придобиване и разпореждане с имот физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2 %, изчислени върху данъчната основа, определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от Закона за местните данъци и такси: 1. на имота, предмет на продажба или покупка, съответно на ограниченото вещно право, което се учредява; 2. на имота с по-висока данъчна основа при замяна; 3. на реалния дял, който придобиват лицата при делба. Освобождават се от режийни разноски по предходната алинея читалищата по сделки за учредяване на безвъзмездно право на ползване". С обжалваното решение административният съд е отменил обжалваната разпоредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената разпоредба на чл. 43 от Наредбата за общинската собственост не е съобразена с императивни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг, а именно е приета е в противоречие с чл. 6, 7, 8 и 111 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Наредбата за общинската собственост на Столичен общински съвет е издадена на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), според която редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. С разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Наредбата, която съдържа процесния текст, е приета на основание чл. 8, ал. 2 ЗОС, следователно с нея общинският съвет е следвало да регулира реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници. Никъде в ЗОбС не се срещат думите "режийни разноски", нито е предвидено заплащане за производствата по разпореждане с недвижими имоти – общинско имущество. Разпореждането с общински недвижими имоти представлява сложен фактически състав, който включва както административно-правни, така и гражданско-правни елементи. Независимо дали административната част от производството по разпореждането ще включва само решение на общинския съвет и издаване на заповед от кмета или ще се провежда търг или конкурс, приложение намират общите правила на АПК. Принципът на достъпност, който е общ принцип на административния процес, прогласен в чл. 12 АПК предвижда, че за административните производства по този кодекс, се събират такси и разноски, само ако това е предвидено в закон. Следователно при приложението на посочената по-горе нормативна уредба, общинският съвет няма право да урежда заплащане на разноски по административните производства по ЗОбС, извън предвидените в закона местни такси, чиито смисъл и цел са да покрият пълните разходи на общината по предоставяне на конкретна услуга, съгласно чл. 8, чл. 115а ЗМДТ и § 1, т. 15 ДР на ЗМДТ. Правното основание за заплащане на такса е по принцип извършването на определена услуга, за разлика от данъка, който представлява задължение за безвъзмездно плащане. В Наредбата, в която се намира протестирания текст, не е посочено какво представляват режийните разноски. Те са споменати в § 1, т. 15 ДР на ЗМДТ, като част от пълните разходи на общината по предоставяне на услугата по смисъла на чл. 8 ЗМДТ, наред с разходите за работни заплати и осигуровки на персонала; както и материални, консултантски разходи; разходи за управление и контрол; разходи по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. При посочената уредба следва, че режийните разноски са част от пълните разходи, които се покриват посредством съответната местна такса за услугата, която общината предоставя при разпореждане с имоти общинска собственост. Следователно, с оспорения текст е въведен размер на местна такса. Определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание. Затова и систематичното място на протестирания текст не е в Наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОбС, а в тази по чл. 9 ЗМДТ, защото съгласно чл. 12 ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, а чл. 10 ЗНА предписва обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. В тази връзка, съдът правилно е приел, че общинският съвет не разполага с правомощия да въвежда с наредба нови, неустановени от специалния закон такси, като такъв, определящ вида на таксите, събирани от общините, е ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "а"-"к" ЗМДТ лимитативно са изброени видовете местни такси, събирани от общините, а в чл. 2 законодателят е разписал, че за всички услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. Отделно от това, след като общинският съвет не е посочил в наредбата какви разходи се покриват с режийните разноски, следвало е това да се посочи поне в мотивите за приемане на наредбата, наред с пълна икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такива разноски, и то именно в посочения размер. Икономическа обосновка е необходима винаги, когато по нормативен ред се въвеждат парични задължения към държавния или общинския бюджет. Именно въз основа на такава икономическа обосновка може да се направи извод дали съответното парично задължение е необходимо за изпълнение на целите на закона и пропорционално на така преследваните цели. По изложените съображения разпоредбата на чл. 43 от Наредбата за общинската собственост, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г. на Столичен общински съвет подлежи на отмяна. Като е достигнал до този правен извод административният съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение