Решение № 6575 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2012 г.

Решение № 6575 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Технотрейд - Ко" ЕООД от гр. Пловдив, срещу решение № 2010 от 4.09.2012 г. постановено по адм. дело № 195/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу решение № 371 от 13.12.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което потвърдено разпореждане № 298 от 29.10.2010 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в ТП на НОИ - гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че след като имало болнични листове, които установявали злополуката като трудова, не следва да се обсъждат и вземат предвид събраните по делото писмени доказателства и заключенията от комплексните медицински експертизи. Ответникът - директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът - Георги Василев Князов не се явява, не се представлява. В представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура в с. з. счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С разпореждане № 298 от 29.10.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при РУСО гр. Пловдив е приета декларираната с вх. № ТЗ-297 от 25.10.2010 г. на РУСО от осигурителя "Технотрейд - КО" ЕООД, злополука станала с Георги Василев Князов, за трудова злополука. Георги Василев Князов, назначен на работа в "Технотрейд - Ко" ЕООД с трудов договор № 060 от 15.07.2008 г. на длъжност "настройчик пресови металообработващи машини" в цех с. Манолово, община Павел баня, на 20.10.2010 г. към 14.45 ч., през време на изливане на бетон на ограда, е паднал на земята при слизане от повдигната еднометрова платформа, предназначена за изсипване на кофи с бетон. Свидетели на самия момент на злополуката няма, св. Миню Колев е намерил Георги Василев Князов, да лежи на земята, разбрал е от него, че е паднал, оплакал се за болки в кръста, но не и в главата. След като е полежал, са му помогнали да стане, придвижил се е сам, не е приел помощ. Станалата с лицето злополука е приета от осигурителния орган за трудова. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, причинило неработоспособност на пострадалото лице, наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и злополуката. По делото не са безспорно установени характерът и степента настъпилото увреждане на здравето, както и причинната връзка между увреждането на здравето и конкретната злополука, станала на 20.10.2010 г. Налице са предхождащи злополуката с лицето увреждания, които не са резултат от злополуката, което не е взето предвид и съобразено от първоинстанционния съд. Същите са потвърдени и от заключенията на две комплексни съдебно-медицински експертизи, както и от други писмени и гласни доказателства по делото. Съгласно амбулаторни листа с № 1193/1.7.2009 г. и № 1908 от 8.04.2010 г., Георги Василев Князов има увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, и стара травма в лумбоскралната област. Същият страда от болка в кръста, която се придвижва към десния крак. Понесъл е травма на гръбначния стълб преди 2 години. Съгласно дадени писмени обяснения от Драгомир Загорски, Васко Канаров, Тотка Дончева, Миню Колев, колеги на Георги Василев Князов, същият е страдал от болки в кръста, носил е на работа предпазен колан и е обмислял операция. Според заключението на първата комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от специалисти невролог и рентгенолог, специалист по образна диагностика, е било налице хронично увреждане на кръста на Георги Василев Князов, преди 20.10.2010 г. От представеното КТ изследване на торако-лумбалния дял на гръбначния стълб, включващо топограма и срезове на ТН12 с различни филтри, не се наблюдават изменения от травматично естество, както от топограмата, така и от аксиалните срезове. Маркираните "фрактурни линии" са съдови бразди на ваза базовертебралиа. От приложената епикриза от УМБАЛ "Св. Георги" няма клинични и анамнестични данни, че пострадалият е бил с комоцио церебри градус леви /лека степен/. Според заключението на СМЕ по въпрос 3 от наличната по делото документация не може да се отговори за внезапност, както и за обостряне на хронично съществуващо заболяване травма от по-рано, но може да се твърди, че Георги Василев Князов, е имал начални дистрофично-дегенеретични промени в гръбначния стълб от преди 20.10.2010 г. Според заключението по въпрос 5, от описаната в епикриза ИЗ № 610003/966 от КНХ към УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД Пловдив, е описана КТ на тораколумбален отдел на гръбначния стълб - данни за фрактура на тялото на ТН12 без данни за дислокация. Оздравяването на такава фрактура на гръбначните прешлени отнема 6 до 9 месеца. В случая няма типичен рентгенологичен израз на описаната в епикризата травматична увреда и тя не може да заздравее за период от 2 месеца. В заключението по въпрос 6 е отговорено, че има данни за "престорено заболяване" по смисъла на чл. 11, т. 9 от Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи." Сходно е заключението и от приетата по делото втора съдебномедицинска експертиза от специалисти по образна диагностика и невролог. Според тяхното заключение, цитираният в епикризата на УМБАЛ "Св. Георги" неврологичен статус е непълен и не съдържа обективните белези на увреда на ниво тялото на ТХ-12 /промени в позата, стойката, походката и тазово-резервоарните функции и органично-сетивни промени/. Според заключението, дори предполагаемата фрактура, предпоставяща компресия на гръбначния мозък в цитираната зона изисква третиране по спешност с високи дози кортикостероиди, най-малко три дни от момента на възникване на фрактурата. Видно от епикризата, такова лечение не е водено, а отразеният в този случай неврологичен статус с радикулерен синдром и Ласег положителен на 10 градуса вляво, клинично не съответствува на дори и предполагаема травма. По втората комплексна СМЕ отново е дадено заключение за наличие на данни за "престорено заболяване". Първоинстанционният съд не е взел предвид заключенията на комплексните медицински експертизи, по никакъв начин не е коментирал в решението си заключенията им, въпреки че те не са оспорени от страните по предвидения в закона процесуален ред, а е приел единствено, че при наличието на обжалвани и потвърдени болнични листа с кратката диагноза "Счупване на гръден гръбначен прешлен" следва да се приеме станалата злополука за трудова. Това е единственият довод на първоинстанционният съд за да отхвърли оспорването. Настоящият състав намира това становище за неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства. Не са налице безспорно установени данни за счупване на прешлен на гръбначния стълб, за внезапност на това счупване и за причинно-следствена връзка между работата, изпълнявана от лицето и този резултат. В с. з. вещите лица дават категоричен отговор, че не е имало счупване на 12 гръден прешлен. В този смисъл решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано и не почива на събраните по делото доказателства. Съдът намира, че записаното в болничен лист № 0791194/22.11.2010 г. "трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КЗОО" не обвързва органа по чл. 60, ал. 1 от КСО при решението дали злополуката е трудова или не е, тъй като административният орган по чл. 60, ал. 1 от КСО е компетентен да реши дали злополуката има характер на трудова или не. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна. Оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено друго, с което да се отмени оспореното от касатора решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на РУСО и да се изпрати като преписка на РУСО за произнасяне като бъдат съобразени и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите към настоящото решение. При новото произнасяне на административния орган следва да се съобразят всички събрани по време на съдебното производство доказателства, както и приетите и неоспорени от страните заключения на изслушаните съдебно медицински експертизи. Разноски по делото се претендират единствено от ответника по касация - директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. С оглед изхода от делото обаче такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение