Решение № 10135 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2014 г.

Решение № 10135 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3549/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЙОТФАРМА" ЕООД гр. Б. С., ЕИК *********, в качеството му на собственик на аптека "Маргарита", находяща се в с. А., против решение № 28 от 29.11.2013 г., постановено по административно дело № 416/2013 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана с изх. № 29-03-90/21.06.2013 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - В.. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът претендира отмяна на решението и на потвърдената с него писмена покана, както и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - директорът на РЗОК - В., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - В., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана изх. № 29-03-90 от 21.06.2013 г. на основание чл. 36 от договор № 060680/20.12.2012 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена финансова проверка по заповеди № РД 09-133 от 29.03.2013 г. и № РД-09-169 от 04.04.2013 г. и съставен констативен протокол № 19 от 31.05.2013 г., директорът на РЗОК - В. е поискал жалбоподателя доброволно да възстанови получени суми без правно основание в размер на 3561.41 лв. и лихва върху тях в размер на 96.22 лв. (общо 3657.63 лв.). При разглеждане на делото Административен съд - В. е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Врачанският административен съд е достигнал до извода, че оспорената покана е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (спазен е реда на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/) и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В хода на съдебното производство пред Административен съд - В. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в констативен протокол № 19/31.05.2013 г. (неопровергани от жалбоподателя по пътя на обратното доказване и потвърдени от вещото лице, извършило назначената съдебно-счетоводна експертиза), обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица от РЗОК - В. (контролни органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО) в аптеката на жалбоподателя. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол, касателно това, че са отчетени рецепти за отпуснати лекарства, без да има наличност в аптеката от съответния лекарствен продукт, доказана с фактура за доставка към момента на отпускането им, което е дало основание директорът на РЗОК да поиска жалбоподателя да възстанови неоснователно получените от него суми в бюджета на касата. Липсата на посочените в протокола медикаменти и тяхната левова равностойност са потвърдени и от заключенията по експертизата. Именно тези обстоятелства са фактическите предпоставки, обуславящи издаването на писмената покана, а правното основание е чл. 36 от сключения между страните договор № 060680/20.12.2012 г., в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Възраженията на жалбоподателя, поддържани и пред касационния съд, във връзка с представените проформа фактури, са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. П. В. административен съд не е кредитирал представените от жалбоподателя проформа фактури, тъй като те нямат качеството на данъчен документ по смисъла на чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), не отразяват настъпило данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, и най-вече не доказват доставяне на описаната в тях стока, още повече, че липсват други доказателства (спедиционни документи, товарителници, приемо-предавателни протоколи), които биха били макар и косвена индиция, че тези лекарствени средства са били доставени и са били в аптеката преди и по време на проверявания период. Обосновано съдът е кредитирал първият вариант от заключението на вещото лице, доколкото допълнително представените три броя фактури касаят доставени лекарства в аптеката през декември 2012 г. и не са относими към процесния период 01.01.2013 г. - 28.02.2013 г., през който същите не са били отразени в софтуера за приход, разход и наличност на лекарствени продукти на аптеката. От изложеното явства, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,