Решение № 13457 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2018 г.

Решение № 13457 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Секретаря на Столична община, чрез процесуален представител, против решение № 4800 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 4918/2018 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация рег. №СОА-18-ЕВ01-338/04.04.2018 г., обективиран в Решение №СОА18-РИ09-303/18.04.2018 г. на секретаря на Столична община за предоставяне на достъп до обществена информация, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление рег. №СОА-18-ЕВ01-338/04.04.2018 г. на В. Николов. Касационният жалбоподател смята, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон –касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът В. Николов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно наличието на хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ, при неправилно приложение на ограничението, визирано в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, и при наличие на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Решението на АССГ е правилно като краен резултат. Оспореният пред първоинстанционния съд акт- Решение №СОА18-РИ09-303/18.04.2018 г. на секретаря на Столична община е постановен в резултат на инициирано със заявление от 04.04.2018 г. на В. Николов производство по реда на ЗДОИ до столична община, с искане за предоставяне на Инструкция за организация на информационно-деловодната дейност и работата с документи на хартиени носители, свързани с административните дейности и с административното обслужване на физически и юридически лица в Столична общинска администрация и в районните администрации. Споделя се заключението на АССГ, че исканата информация е обществена информация и попада в обхвата на ЗДОИ. Както информационно-деловодната дейност така и работата с документи на хартиен носител, свързани с административните дейности и с АПО на физическите и юридическите лица в столична общинска администрация и в районните администрации, представляват дейности в изпълнение на закона. Следователно вътрешните правила, уреждащи тези дейности са създадени и съхранявани от органа именно за да регулират и подпомагат дейността на служителите на СО, т. е. на съответната администрация по повод извършването на посочените по-горе дейности, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗДОИ, данните съдържащи се в процесната инструкция представляват служебна обществена информация, както правилно е приел първоинстанционния съд. Законосъобразен е извода на съда, че тази информация не попада в ограничението на чл. 13, ал. 2 и ал. 1 от ЗДОИ, тъй като същата не представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на тезата на касатора Инструкцията не е свързана с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Същата като поредица от правила не подготвя издаването на конкретни актове и следователно има самостоятелен характер. След като в случая не е налице възприетото от органа и послужило като правно основание за издаване на оспорения акт конкретно законодателно ограничение, регламентирано в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, неотносимо е обсъждането хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, тъй като само при установени факти по чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ, се изследва наличието на надделяващ обществен интерес. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва и при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г. с адвокат А. Петкова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение