Решение № 2575 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Агенция за социално подпомагане и Р. Тодорова против решение 1467/01.08.2023г., постановено по адм. д. 1069/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което Агенцията, в резултат на незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на нейни длъжностни лица, е осъдена да заплати на Р. Тодорова обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30001 лв, като исковете и са отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер от 40000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума. Касаторът Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е доказано настъпване на неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменените заповеди, респективно с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на агенцията; възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Касаторът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Р. Тодорова чрез процесуалния си представител твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с действително претърпените вреди и техния интензитет. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за присъждане на разноски. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби, но сочи, че присъденото обезщетение е силно завишено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страна, за която съдебният акт в съответната част е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което са процесуално допустими. Административният съд е приел за установена дословно описаната в исковата молба фактическа обстановка, конкретизирайки накратко, че тя следва от представените доказателства. Изцяло е възпроизвел в решението показанията на свидетелите, като с едно изречение е посочил, че ги кредитира. Кредитирано е и заключението на назначената съдебно-психологична експертиза. Посочените в исковата молба актове, от които се твърди че са претърпени вредите - Задължително предписание П/Д-РВ-РД- 001/01.06.2018 г. на Директора на ДСП - Родопи и заповед ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019г. на същия орган са отменени с влезли в сила съдебни решения. Съдът е счел, че при тяхното издаване имплицитно са се проявили и са налице и незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от териториална структура в град Пловдив на ответната АСП, по повод осъществяване на административна дейност. За недоказано от страна на ищцата е счетено единствено твърдението, че в резултат на тези актове, действия и бездействия тя е претърпяла [заличен текст]. Въз основа на възприетата от съда фактическа обстановка исковете са счетени за частично основателни. Определеният размер на обезщетението е мотивиран общо с характера и интензитета на вредите, периода от време, през който ищцата е търпяла негативните последици от незаконосъобразните административни актове и от незаконосъобразните действия и бездействия. Касационната жалба на Агенция за социално подпомагане е частично основателна. Касационната жалба на Р. Тодорова е неоснователна. При постановяването на решението са допуснати процесуални нарушения. Касационната инстанция счита за неправилен подхода при установяване на фактическата обстановка да се цитират дословно съдържанието на исковата молба и свидетелските показания, което дава обем, но не и качество на решението. В същото време експертното заключение и свидетелските показания, макар и кредитирани от съда, не са обсъдени надлежно. Изводите на съда относно обема и интензитета на претърпените вреди поради това са необосновани. Това съответно е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при определяне размера на обезщетението. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая действително са налице два отменени с влезли в сила съдебни решения индивидуални административни акта с адресат Р. Тодорова - предписание П/Д-РВ-РД- 001/01.06.2018 г. на Директора на ДСП - Родопи и заповед ЗД-РВ-РД-001/29.01.2019г., следователно първата предпоставка за основателност на исковете е налице. Извършените фактически действия, които са част от производството по издаване на тези актове, не съставляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на държавата. Правилно е установено от събраните доказателства, че като цяло експертната преценка и намесата на длъжностните лица на АСП в казуса с детето на Р. Тодорова са били неправилни и неадекватни, в резултат на което очевидно са били отменени и двата посочени по-горе акта. Отделно от това като конкретни незаконосъобразни действия на длъжностните лица на АСП следва да бъдат отчетени отправените към майката предупреждения за извеждане на детето от дома му и настаняването му в приемно семейство, както и изявленията на социални работници, направени пред детето, че Р. Тодорова не е добра майка. Събраните доказателства не сочат наличие на основание за тези действия. Обстоятелството, че срещите със служителите на АСП е следвало да бъдат в работно време на майката, респективно във време, в което детето е трябвало да бъде на училище, не означават, че са налице незаконосъобразни действия на администрацията, тъй като последната също действа в рамките на работното си време. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че родителите сами са се обърнали към служителите на АСП за съдействие при уреждане на проблемите между тях по повод детето. Правилно е прието за недоказано обстоятелството, че в резултат на незаконосъобразните актове и действия на АСП касаторът Тодорова е претърпяла [заличен текст]. [заличен текст] е конкретно събитие от действителността, което подлежи на доказване, включително за времето, в което се е случило, посредством съответна медицинска документация, а причинната връзка при тези твърдения се установява с експертно заключение на лекар [заличен текст], каквото не е налице по делото. От събраните свидетелски показания и експертно заключение на клиничен психолог е установено настъпване на неимуществени вреди неудоволствени преживявания, придружени със стресова реакция, психологичен дискомфорт, затвореност, дистанцираност, срам, вина, разочарование, емоционална непримиримост, гняв и тревожност. Вещото лице обаче изрично сочи, че детайлният анализ на преживяванията и поведенческите механизми във времето не е с интензитет и болестна обусловеност, които да налагат търсене на квалифицирана помощ. Освен това експертът стига до извод, че към момента на експертизата Тодорова е преминала успешно през етапите на психологичната криза. При тези обстоятелства, изводите на съда за размера на обезщетението са необосновани и формирани при нарушение на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка, освен теоретична постановка, съдът не е изложил обстойни и изчерпателни мотиви, основани на представените доказателства и установеното обективно състояние на касатора Тодорова. Съдът не е съобразил и периода на обезщетението, нито интензитета на вредите, нито продължителността, в която те са търпени. Не е отчетено обстоятелството, че, както е посочено в експертното заключение, се касае за кумулирани във времето негативни емоционални преживявания и конфликтни взаимоотношения с бившия съпруг на Р. Тодорова, които са предпоставка тя да преживява по-болезнено фактите от действителността. В житейски план това е нормално и разбираемо, но съдът е следвало да отчете, че причината за тези негативни преживявания не е единствено поведението на служителите на АСП. Напротив, проблемите в личният живот на касатора Тодорова, които са се осъществили независимо, а и преди намесата на социалните служители, в случая следва да бъдат преценени като съществено обстоятелство от значение за претърпените от нея негативни емоции, а за това държавата в случая не може да бъде държана отговорна. Видно е от доказателствата, че точно в периода месец март месец май 2018г. бившият съпруг на Р. Тодорова е подал осем сигнала в ДСП Родопи, обвинявайки майката и новото ѝ семейство в психическо и емоционално насилие. В същия период между двамата родители е водено дело за промяна в режима на лични отношения между бащата и детето. В периода 2018-2020г. по тъжба на настоящия съпруг е водено наказателно дело срещу бившия съпруг по повод обсъжданото в исковата молба сбиване на двамата пред детето, налице са данни и за дела между родителите по Закона за защита от домашно насилие. Това са все стресови събития за Р. Тодорова, към които АСП няма отношение, но които трябва да бъдат отчетени при преценката на причинната връзка и размера на обезщетението. Касационната инстанция отчита, че периодът, в който касаторът Тодорова е претърпяла доказано неимуществени вреди от отменените актове и действията на служители на АСП е от 31.05.2018г. до отмяната на съответните актове, като най-интензивни негативните преживявания са били през 2018г., а и от този период са приложените доказателства за предприемани актове и действия от страна на ДСП Родопи. Интензитетът на тези вреди, съгласно заключението на клиничния психолог, не е от естество да доведе до болестна обусловеност и необходимост от намеса на специалист. По-малко от две години след приключване на посочения период психологичната криза е преодоляна. Негативните преживявания, причинени от незаконосъобразното поведение на служители на АСП, следва да бъдат отграничени от тези преживявания, дължащи се на влошените отношения между родителите на детето. Определеното обезщетение следва да отразява всички тези обстоятелства, да не служи за неоснователно обогатяване и да е съобразено с икономическия стандарт в страната и с практиката на Върховния административен съд по размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, в случая на чл.52 ЗЗД. Предвид изложените по-горе съображения касационната инстанция намира, че справедливото обезщетение в конкретния случай следва да се определи в общ размер на 4000 лв. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Размерът му не се явява завишен, в състояние е да компенсира вредите, претърпени от посоченото лице, без да доведе до обогатяване. Отчита се както характерът на търпените негативни преживявания и тяхното отражение върху личния живот на касатора Тодорова, така и нейната психологическа характеристика. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено в частта му, в която исковете са уважени за размера над 4000 лв и съответно частично за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на Р. Тодорова, за разликата над 150 лв. Тази сума е определена при съобразяване на заплатените 1500 лв по договора за правна защита и съдействие и съобразно уважения материален интерес. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила, включително в частта за присъдените на Р. Тодорова държавна такса 10 лв и разноски за експертиза в размер на 250 лв. При този изход от спора на касатора Агенция за социално подпомагане се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв, а на касатора Р. Тодорова не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение