Решение № 10697 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. П., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез упълномощен адвокат П. Върбанов, против решение № 14783 от 17.04.2026 г., постановено от Административен съд – София – град, Първо отделение, 84 състав по адм. д. № 1887/2026 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез адв. Върбанов, с писмени бележки от 30.09.2026г. и допълнителни писмени бележки от 02.10.2026г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт. Според касатора обжалваното решение е постановено в противоречие с материалноправните норми на Европейския съюз /ЕС/ и при грубо игнориране на принципите за разкриване на обективната истина. Касационният жалбоподател развива тезата, че съдът е нарушил стандартите на ЕС и не е изпълнил задължението за индивидуализация на установяване на обективни критерии, позволяващи да се определи връзка между съответното лице и преследваната цел. Излага доводи, че липсват първични доказателства за данните, съдържащи се в секретния доклад на ДАНС и счита, че е налице невъзможност за доказване на отрицателни факти, както и за нарушен процесуалния баланс между страните по делото. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния административен акт, като се позовава на съдебна практика. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София - град /АССГ/. Претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции по обжалването с представен списък за тях. Ответникът заместник-директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/ оспорва касационната жалба чрез ст. юрисконсулт Л. Пенева, която с писмена защита от 29.09.2026г. пледира за оставяне в сила обжалваното решение, защото е правилно и обосновано. Излага становище, че съставът на АССГ напълно е изследвал относимите обстоятелства и е извел верен извод, че атакуваният отказ е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. П. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, от надлежна страна срещу неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 14783 от 17.04.2026 г. е отхвърлена жалбата на А. П., гражданин на Руска Федерация, срещу отказ с рег. № 5364р-2099/23.01.2026 г. на заместник-директора на Дирекция "Миграция" – МВР и А. П. е осъден да заплати на Дирекция "Миграция" - МВР, сумата 102, 26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно: заместник-директорът на Дирекция "Миграция" - МВР, въз основа на делегация, тъй като е безспорно установено, че със заповед № 5364з-4651/08.10.2025 г. ръководителят на структурата е оправомощил на осн. чл. 46, ал. 3 ЗМВР издателят на атакувания отказ да постановява откази на разрешения за продължително пребиваване. Първостепенният съд е счел, че оспореният адм. акт е издаден в писмена форма, с посочени фактически и правни основания, доколкото същият съдържа мотиви, противно на твърденията на жалбоподателя, а те са, че отказът се постановява след като специализирана структура по чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ е дала негативно становище като отрицателна предпоставка досежно издаване на претендираното разрешение за пребиваване. Според първоинстанционния съд в случая липсват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че заявлението, по което е образувано адм. производство е предявено по реда на чл. 33л ЗЧРБ, защото апликантът е притежател на Синя карта на ЕС, издадена от друга държава-членка и е пребивавал законно на територията на тази държава 12 месеца. При съобразяване на нормативния текст на ал. 6, in fine от приложимата императивна разпоредба, водещият производството орган постановява отказ, ако притежателят на Синя карта представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред, в какъвто смисъл е постъпилото становище от ДАНС. Решаващият състав на АССГ е преценил, че негативното становище на ДАНС е обвързващо за водещия производството орган в хипотезата на чл. 22, ал. 4, във връзка с чл. 26, ал. 2, арг. с чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като същото представлява и мотивите на акта, с който се отказва предоставяне на съответното право. В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че в становището на ДАНС са подробно и конкретно изложени обстоятелствата, въз основа на които е формулиран извод, че с действията си апликантът в случая би представлявал опасност за сигурността и интересите на българската държава, които обстоятелства не са опровергани от жалбоподателя, който само твърди, че изложеното не е вярно. Оттук е изведено правно заключение за неоснователност на оспорването и съответно отхвърляне на жалбата, по която е образувано съдебното производство пред АССГ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и аргументите на страните, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на АССГ точно е констатирал, че е сезиран с жалба против постановен изричен отказ, който е издаден по депозираното заявление от жалбоподателя с рег. № П-10426/04.11.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване, с правно основание чл. 33л ЗЧРБ. Към това заявление са приложени изискуемите документи, в това число и декларация за обстоятелства, договор за настаняване, обосновка на искане, подписано от работодателя; уведомление, че на чужденецът е предоставен достъп до пазара на труда за срок от 5 години; копие на трудов договор; копие на свидетелство за съдимост, издадено от Руската Федерация; копие на удостоверение за валидност на издадена синя карта от Кралство Испания. Ответният адм. орган е изпратил постъпилите документи за становище на Държавна агенция "Национална сигурност" /ДАНС/, която агенция е дала отрицателно становище, обективирано в писмо с рег. № М-6-423/2026 г. с изложени подробни данни, че руският гражданин би могъл да постави в опасност сигурността и интересите на страната, въз основа на което становище апликантът е получил отказ за издаване на претендираното разрешение, след като е изследвана трудовата му история, съобразно получена оперативна информация, че лицето притежава висш военен чин в Руската Федерация, бил е ръководител на държавна служба с оперативни функции, а и в Република България проявява интерес към организиране и провеждане на срещи с български институции, занимаващи се с трудова миграция. Въз основа на полученото становище от ДАНС правилно са приложени императивните норми на чл. 26, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 4 ЗЧРБ и водещият производството орган е издал процесния отказ. В касационната жалба е изложено оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалноправните норми на ЕС и при грубо игнориране на принципите за разкриване на обективната истина, като съдът бил нарушил стандартите на ЕС и не е изпълнил задължението за индивидуализация на установяване на обективни критерии, позволяващи да се определи връзка между съответното лице и преследваната цел. Така развитите възражения са неоснователни, защото цитираната от жалбоподателя практика на СЕС, приложимите норми и стандарти на ЕС, както и съдебната практика на Българските административни съдилища, постановяват изискване за индивидуализирана преценка на действията и мерките срещу конкретно лице и съответно необходимостта от обективни критерии, определящи връзката между апликанта и преследваната цел. В конкретната хипотеза първоинстанционният съд изцяло е изпълнил визираните задължения, като е извършил самостоятелен фактически и правен анализ и правилно е установил, че постъпилото становище от ДАНС не е бланкетно и общо формулирано, а същото съдържа подробни и конкретни значими обстоятелства, които съставляват пречка за предоставяне на претендираното право за пребиваване в Република България. В становището на ДАНС за изложени относими правнорелевантни факти, които аргументират обоснован извод за наличието на сериозна и реална заплаха за националната сигурност при наличието на оперативни данни относно притежавания от апликанта ранг капитан на разузнавателен кораб, както и заеманата от него висша длъжност - директор на ФДП към Министерството на вътрешните работи на Руската Федерация, същият е специалист по миграционни въпроси и развиваната от него дейност по технологични проекти и предоставяне на софтуерни и хардуерни услуги, на позиция "ръководител проект" към дирекции за международно развитие. Първостепенният съд е извършил индивидуална преценка и правилно е отчел обстоятелството, че полученото становище от ДАНС представлява неразделна част от административната преписка, същото е официален документ и тъй като не е оборен по никакъв начин от страна на жалбоподателя, решаващият състав е длъжен да се съобрази с него и да формира правните си изводи въз основа на съдържащата се информация в отрицателното становище. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касационния жалбоподател за разместена доказателствена тежест и за невъзможност за доказване на отрицателни факти. Както бе отразено по- горе визираното становище е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с оглед на което изложеното в него се ползва с обвързваща материална доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо тежестта за неговото опровергаване е върху лицето, което не е съгласно със съдържанието на този документ. В случая апликантът е следвало да докаже положителните факти от собствената си трудова история за да установи по несъмнен начин, че описаната по- горе трудова дейност е свързана с друг вид дейности, а не с ръководни дейности във висши държавни институции с оперативни функции в Руската Федерация. Към касационната жалба е приложена Длъжностна характеристика относно заеманата сега от жалбоподателя длъжност, отговаряща на изпълнителен директор в дружество, в което изпълнява ръководство и развитие организацията по софтуерно инженерство, стимулиране на иновации, осигуряване на мащабируеми софтуерни решения и др. Така формулираните функции потвърждават изводите на първоинстанционния съд и на ДАНС относно наличието на реална опасност за националната сигурност на Република България в контекста на развиващата се хибридна война срещу киберсигурността на Република България. Жалбоподателят не е представил данни и доказателства относно трудовите си функции в държавните институции в Руската федерация, а приложените към касационната жалба бордни карти и удостоверение от НСС, също не оборват правилните изводи на първостепенния съд. Наличието на бордни карти установява неговото движение в ЕС, но няма пряка връзка с претендираното от него право на предоставяне на продължително пребиваване в България. Относно удостоверението на НСС, следва да се има предвид, че единствено ДАНС представя изискуемото становище, поради което НСС няма такова правомощие. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да е в размер на 105 евро, в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 НЗПП. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,