Решение № 5751 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 180/2011 г.

Решение № 5751 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 180/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2023/13.10.2010 г. по адм. дело № 3043/2008 г., в производство по реда на чл. 226, ал. 1 от АПК, вр. § 4л, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав ИЗМЕНЯ Заповед № 450/6.04.2007 г. на Кмета на район "Приморски" при Община Варна, с която е одобрена оценка № 10А м. 02/2007 г. на подобренията и трайните насаждения в имот № 686 по ПКП на с.о. "Ален мак", землище "Виница", община Варна, в размер на 1050.00 лв., в частта на извършените агротехнически подобрения в размер от 157.86 лв., като УВЕЛИЧАВА оценката от 157.86 лв. на 8802.00 лева. С втори диспозитив съдът ОСЪЖДА кмета на район "Приморски" при Община Варна да заплати на Иван Петров Славов от гр. Варна сумата от 980.00 лв., представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, а с трети диспозитив ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в размер от 420 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 22020/3.11.2010 г. е жалбата на Иван Петров Славов, подадена чрез адвокат Анни Антонова Георгиева. Касаторът твърди, че не е доволен от решението в частта, с която не е уважено искането за увеличаване на оценката с ДДС - 20 % върху сумата 8,802 лв. в размер на 1760 лв. или общо 10,562 лв. Моли жалбата да бъде оставена без движение за подробно излагане на касационните основания. На 19.11.2010 г. е постъпила УТОЧНЯВАЩА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА МОЛБА, в която са развити подробни съображения и се моли да бъде увеличена оценката, уважена от Варненския административен съд със сумата от 1760 лева. Втора по дата с вх. № 22856/15.11.2010 г. е касационната жалба на Анастасия Трендафилова и Иван Тодоров, подадена чрез пълномощника им адв. Лидия Леонидова, в която се твърди, че се обжалва решението като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. Касаторите заявяват, че мотивите ще посочат в допълнително писмено изложение. Такова ДОПЪЛНИТЕЛНО ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ КЪМ КАСАЦИОННА ЖАЛБА е постъпило на 19.11.2010 г., в което се моли съдебното решение да бъде отменено. Основното възражение е, че транспортът следва да се изключи от списъка с подобренията, а освен това разстоянието, което е от съществено значение за определяне на стойността му, не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Срещу първата касационна жалба е постъпило писмено Становище от адв. Леонидова като пълномощник на Анастасия Трендафилова и Иван Тодоров, а срещу втората касационна жалба са постъпили два отговора от Иван Петров Славов, подадени чрез адвокат Анни Георгиева поотделно срещу първоначалната касационна жалба и срещу допълнителното писмено изложение. Отделно от това, от този касационен жалбоподател на 5.04.2011 г. е постъпила МОЛБА, в която моли касационната му жалба да бъде уважена, а касационната жалба на третите заинтересовани лица като неоснователна да бъде отхвърлена и в тази част оставено в сила решението като правилно - постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и обосновано. Ответникът по двете касационни жалби - Кметът на Община Варна - Район "Приморски" не взема отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете страни са посочили касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, жалбите са процесуално допустими - подадени в срок от надлежни страни, а по същество са неоснователни. По отношение на Иван Славов - правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че към остойностения вариант на оценката не би следвало да се начислява данък добавена стойност. Оценката за извършените подобрения включва всички разноски, които са били извършени с цел увеличаване стойността на имота. Тези подобрения не представляват сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По отношение на Анастасия Трендафилова и Иван Тодоров правилно и обосновано Административен съд - Варна, в съответствие с разпоредбите на чл. 72 от Закона за собствеността е приел оценката на стойността на направените подобрения към деня на постановяване на съдебното решение, тъй като съгласно разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Видно от приложеното по адм. дело № 3043/2008 г. съобщение, решението на Административен съд - Варна е съобщено на Иван Петров Славов чрез адвокат Анни Антонова Георгиева на 19.10.2010 г. Касационната жалба е входирана на 3.11.2010 г., но е била изпратена по пощата според пощенското клеймо на 2.11.10., което я прави подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Формално погледнато диспозитивът на съдебното решение е благоприятен за този касационен жалбоподател и всъщност той не е доволен от мотивите на решението относно претендирания от него ДДС. Само мотиви не могат да се обжалват, но съдът намира, че следва да разгледа касационната му жалба за яснота и в контекста на другата жалба. Касационната жалба на Анастасия Трендафилова и Иван Тодоров е подадена на 15.11.2010 г., тоест в последния ден на 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК предвид факта, че решението е било съобщено на 1.11.2010 г. Същата е насочена срещу съдебен акт, който безспорно е неблагоприятен за тях. И двете жалби са подписани от надлежно упълномощени още от първоинстанционното производство адвокат-пълномощници. С оглед всичко изложено до тук, те са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел на основание чл. 72 от Закона за собствеността, че оценката за направените подобрения, с които вследствие на тях се е увеличила стойността на вещта следва да е изготвена към датата на съдебното решение, а не към датата на административния акт. Констатирал е, че по делото не се спори за извозването на скална маса и респективно за доставянето на почва, а относно количеството на насипаната пръст и механизма на оценяване на стойността й. В тази връзка е посочил, че извършените разходи за транспорт, в които са вложени средства, също следва да се вземат предвид при изготвянето на оценката. Позовал се е на определената оценка на подобренията в основното заключение на вещото лице Дачев, което според съда е обективно и коректно изготвено при съобразяване на приложимите материални разпоредби, визиращи редът по определяне на оценка на направени подобрения и е еднозначно и безпротиворечиво по отношение на факта на извършеното подобрение, съставляващо изкопно-насипни работи. За неоснователно е прието твърдението, че към така остойностения вариант на оценката следва да се начисли и данък добавена стойност, защото не се оправдава с оглед закона. Оценката на извършените подобрения включва всички разноски, които са били извършени, с цел увеличаване стойността на имота. Тези подобрения обаче не представляват сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, защото ползвателят е увеличил стойността на имота, а друг става собственик с оглед нормативната уредба и следователно не се касае до прехвърлянето на права върху стоки и извършването на услуги. Като краен извод съдът е посочил, че претенцията да се остойности извършеното подобрение, представляващо изкопно-насипни работи в площта на новообразувания имот № 3265, част от имот № 686 по ПКП, с площ от 177 кв. м е основателна и доказана до размера на 8802.00 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно. За яснота с оглед предмета на спора в касационното производство следва да се отбележи, че Кметът на Район "Приморски" не е обжалвал решението в частта му, в която е бил осъден да заплати на жалбоподателя Иван Петров Славов сумата от 980 лева, направени по делото разноски, въпреки че в тази част решението е било неблагоприятно за него, поради което същото е влязло в сила и въпросът за така присъдените разноски не може да бъде пререшаван. Същото се отнася и за решението в частта му по третия диспозитив, с която съдът отхвърля искането за присъждане на разноски в размер от 420 лева - няма жалби срещу него и спорът не може да бъде разглеждан. Следва да се отбележи още едно съществено обстоятелство, а именно, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд по реда на касационното производство. При първоначалното разглеждане от Административен съд - Варна на адм. дело № 758/2007 г., 32 състав на трето отделение е постановил решение № 566/14.04.2008 г., с което е изменил Заповед № 450/6.04.2007 г. на кмета на район "Приморски" община Варна, с която е одобрена оценка на подобренията и трайните насаждения в имот № 686 по помощния КП на селищно образувание "Ален мак", землище "Виница", възлизаща на 1050 лв., като вместо нея е определил пазарна оценка на извършените трайни насаждения в размер на 1423 лева. С решение № 12171 от 13.11.2008 г. по адм. дело № 8198/2008 г., в касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение е отменил горното решение само в частта, с която е отхвърлена претенцията за подобрение, изразяващо се в насипване и изравняване на терена с хумусен слой и при изменението на оценката, определена със заповед № 450 от 6.04.2007 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, не е включена стойността на това подобрение. Делото е върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се изясни характерът на подобрението насипване на терена с хумусни почви и изравняване - строителна или агротехническа дейност е, което да бъде изяснено чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице, евентуално и чрез назначаване на друг специалист, различен от този, извършвал оценка на подобренията от земеделски характер - трайни насаждения, както и да се определи стойността му от компетентно вещо лице - което притежава съответната специалност и технически познания да оцени подобрението. Освен това съдът е отчел като нарушение на процесуалните правила отхвърлянето на искането на жалбоподателя за гласни доказателства, с които е можел да установи извършването на подобрението. В изпълнение на горните указания, при повторното разглеждане на делото, което вече е с друг № 3043/2008 г., новият състав на Административен съд - Варна е назначил четири експертизи и допуснал разпит на четирима свидетели. Въз основа на така изяснената и подробно описана фактическа обстановка, съдът е постановил своето решение при правилни правни изводи. Самият съд с определение № 943/26.02.2010 г. е преценил, че указанията на ВАС на РБ не са изпълнени и не е установена безспорно стойността и обема на извършеното насипване на пръст върху терена, представляващ 177 кв. м от ПИ № 686, поради което сам е отменил определението си за даване ход на делото по същество и е допуснал поредната съдебно-техническа експертиза. В последното проведено по делото съдебно заседание съдът, по искане на пълномощника на жалбоподателя Иван Петров Славов и без оспорване от страна на пълномощника на заинтересованите страни Анастасия Трендафилова и Иван Тодоров, е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че в имот ПИ № 686 на селищно образувание "Ален мак", землище Виница са извършени подобрения от жалбоподателя Иван Петров Славов, представляващи изкоп и насип. По отношение на стойността на подобренията по искане на страните съдът на два пъти е давал възможност за сключване на споразумение (протоколи от съдебни заседания на 26.06.2009 г. и 18.09.2009 г.), но проекто-споразумение за одобрение не е представено. И настоящият съдебен състав, както и съставът на Варненския административен съд приема, че при заплащането на разноските, които увеличават стойността на имота, не се дължи данък добавена стойност. Касае се за извършени подобрения в ползвателски имот, върху който по силата на ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на бившите му собственици, респ. на техните наследници. Няма сделка по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност и върху стойността на подобренията не се дължи ДДС. Отделен е въпросът, че тези подобрения са направени преди повече от 40 години, когато такъв закон не е действал, но се оценяват сега въз основа на разпоредбите на земеделската реституция. Примерът от практиката на Първо данъчно отделение на Върховния административен съд е неудачен, защото такова съдебно решение с предмет директен спор за правото на ползване на данъчен кредит, е неприложимо за настоящия казус по оценка на извършени от ползвател в ползвания от него имот подобрения. Неоснователно е възражението във втората касационна жалба, базиращо се някои от използваните от вещото лице Дачев изрази относно превозването на изкопаните камъни и респективно насипването на плодородна почва. Настоящият състав приема, че транспортът може да не е подобрение, но е разход за извършване на подобрение и също следва да бъде оценен, което не противоречи на указанията на предходния тричленен състав на ВАС. С оглед изложеното, оплакванията и в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,