Решение № 8127 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2017 г.

Решение № 8127 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10952/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на М. А. Х., без гражданство, подадена чрез адв. М. против решение № 4829 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7135/2016 г. на Административен съд С. - град, П. отделение, 3-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 3929/02.06.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. Излага доводи за постановяване на решението при допуснати процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е съобразил нормите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и Решение от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург по дело С-465/07 ЕО. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт М. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна, като съдът е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Излага, че в хода на административното производство не се установяват изискуемите по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на лицето на бежански или хуманитарен статут. Сочи, че по делото е установено, че за касатора не е имало пречки да получи висше образование, което сам той е потвърдил при регистрацията пред длъжностно лице, както и по време на проведеното с него интервю на 25.01.2016 г. Смята, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. Х., без гражданство, роден в Обединени арабски емирства, против решение № 3929/02.06.2016 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, във връзка с молба, последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗУБ, която обаче не съдържа нови факти относно бежанската история на чужденеца, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за проявен формален подход при оценката на бежанската история, а оттам и за наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърди се наличието на материалноправните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не са отчетени актуалните данни относно обществено-политическата обстановка в Ливан. Административният съд е събрал административната преписка, при което приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Въз основа данните по преписката е направил правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история, при което приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а оттам и че по отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съобразил е актуалната обществено-политическа обстановка в Ливан, при което обосновано приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че в съответствие с данните по делото, в това число разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че не се установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съда са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист жалбоподателят е арабин по народност, без гражданство, роден на 16.08.1981 г. в гр. Ш., ОАЕ, атеист, неженен. Твърди, както и по предходно подадената от него молба, че е напуснал Ливан поради заплахи от групировката "Хизбула", която искала да разпитва, относно отказът му от религията и връзките му с Израел. Преценката на бежанската му история, свързана с отговорите на въпросите при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд, че в случая не е налице причина, довела до напускане на страната по произход, която да се вмества в някоя от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, при което законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира върху наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, които настоящият състав също намира за неоснователни. В рамките на административното и съдебното производство са представена две справки за обществено-политическата обстановка в Ливан, като страна по произход. Противно на релевираните от касатора оплаквания, двете справки са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 15.01.2016 г. и е за обществено-политическата обстановка в Ливан. Тя е обсъдена в решението на административния орган, при което е обоснован извод за липсата на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Интервюто е проведено на 25.01.2016 г., а решението на председателя на ДАБ - взето на 02.06.2017 г., като съдът приема за неоснователни възраженията, че при това не са отчетени актуалните данни за обществено-политическия живот в Ливан. В хода на съдебното производство пред АССГ е представен и превод от арабски на Ливанския закон за труда. В него най-общо е констатирано, че са направени промени с които се освобождават палестинците от условията за реципрочност, с цел улесняване на условията за полагане на труд на територията на Ливан. От писмото на посолството на Ливан не се установяват основания за предоставяне на международна закрила на касатора. Във връзка с установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, въвеждащо обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като в производството жалбоподателят не е доказал относимите към приложението на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, поради което правилно административният орган е отказал предоставянето им, който отказ е потвърден от съда. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,