Решение № 7061 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Артиком ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Н. Василев, чрез процесуален представител адв. Л. Карамитева, против Решение 9281/29.10.2024 г., постановено по адм. дело 812/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички представени по делото доказателства, несъобразяване на отделни клаузи и в цялост на сключения между страните индивидуален договор, довели до неправилно приложение на материални закон и необоснованост на първоинстанционното решение касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени наложената на дружеството санкция. Претендира се присъждане на съдебно деловодни разноски, съобразно представения списък: такса и адвокатско възнаграждение за първа инстанция и държавна такса за касационната инстанция. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, чрез представителя си по пълномощие гл. юрисконсулт М. Динева, оспорва основателността на касационната жалба. Представя подробни писмени бележки, в които поддържа становище за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-09-431/03.04.2024 г. на директора на РЗОК Сливен, с която на дружеството е наложена финансова неустойка в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Договор 200965/12.08.2022 г., наложена на основание чл. 24б, т. 7, б. а от цитирания договор и са констатирани суми, получени без правно основание в общ размер на 1568 лв., които е разпоредено да бъдат внесени ведно със законната лихва в размер на 30.64 лв. в полза на РЗОК - Сливен по конкретно посочена сметка в Общинска банка" АД - ФЦ Сливен в 14-дневен срок от получаване на заповедта. По делото от фактическа страна е установено, че между Национална здравноосигурителна каса, гр. София (НЗОК), представлявана на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЗО от директора на РЗОК - Сливен и АРТИКОМ ЕООД, представлявано от управителя Н. Василев, притежаващо Удостоверение за регистрация в АХУ 207-I/20.08.2019 г. като лице по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ, имащо право да извършва дейност по предоставяне и ремонт на ПСПСМИ в търговски обект, находящ се в гр. Нова Загора, област Сливен, ул. Кънчо Чамов 55а, с отговорник на обекта А. Г. С., е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК 200965 от 12.08.2022 г., по силата на който дружеството е поело задължението да осъществява дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) при спазване разпоредбите на ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба 10/2009 г., Наредба 7 от 31.03.2021 г. и Наредба за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания. В договора подробно са уредени както правата и задълженията на възложителя и изпълнителя и срока на действие, така и условията и редът за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, условията и редът за осъществяване на контрол по изпълнение на договора и контрол на дейностите по предоставяне, в т.ч. изработване или ремонтни дейности на ПСПСМИ за хора с увреждания. Съгласно предметния обхват на договора, посочен в чл. 7, отпускането на ПСПСМИ се извършва само в търговския обект на търговеца (ал. 1), като отпускането на ПСПСМИ за хора с увреждания, разрешени на база одобренията от НЗОК или съответната РЗОК, се изпълняват без териториални ограничения (ал. 2). На 11.07.2023 г. е подписано Допълнително споразумение 1 към Договора с 200965 от 12.08.2022 г., с което се въвеждат "Санкции при неизпълнение на договора. Видове санкции" в глава шеста от договора, в който е поместена и относимата за процесния правен спор разпоредба на чл. 24б. Според последната, за констатирани нарушения по изпълнение на договора, управителят на НЗОК/директорът на РЗОК налага предвидените в текста санкции, като в т. 7, б. "а" изрично е посочено, че при нарушение на чл. 7, ал. 1 от договора, когато се установи, че изпълнителят отпуска ПСПСМИ/ремонтни дейности извън търговския си обект, вписан в договора с РЗОК, се налага санкция "финансова неустойка" в размер на 1 000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми, (редът за което е подробно описан в изменения с допълнителното споразумение текст на чл. 24 от договора). Със Заповед РД-09-151 от 02.02.2024 г. на директора на РЗОК-Сливен е възложена проверка по изпълнение на Договор 200965 от 12.08.2022 г. на търговски обект, находящ се в гр. Нова Загора със задача, да се осъществи контрол върху предоставените ПСПСМИ от АРТИКОМ ЕООД през м. декември 2023 г. Резултатите от извършената в периода от 06.02.2024 г. до 16.02.2024 г. проверка и установените нарушения са отразени в Протокол РД-13-06-3/16.02.2024 г., надлежно връчен на представляващия дружеството и отговорник на обекта. От управителя на АРТИКОМ ЕООД е депозирано възражение срещу констатациите на проверяващия, което е отхвърлено като неоснователно от административния орган с Решение 20/РД-09-151#2 от 20.03.2024 г. Съгласно обективираните в протокола констатации, през м. декември 2023 г. за търговския обект с регистрационен номер в РЗОК 2000004, находящ се в гр. Нова Загора, АРТИКОМ ЕООД е отчел изпълнение на одобрения по предоставяне на ПСПСМИ/ремонт на помощни средства на изброените в заповедта лица, но от представените при проверката приемо-предавателни протоколи (удостоверяващи получаването на помощните средства), се установява, че тези помощни средства са предоставени на лицата в търговски обект с адрес в гр. Сливен, ул. Хаджи Димитър 37, за който дружеството няма сключен договор с НЗОК. Проверяващият е констатирал нарушение на чл. 7, ал. 1 от договор 200965/12.08.2022 г., тъй като помощните средства са отчетени като изпълнени от търговски обект с адрес: гр. Нова Загора, ул. Кънчо Чамов" 55а, но фактически са предоставени в търговски обект, който не е вписан в договора, сключен с НЗОК. С процесната заповед е наложена санкция финансова неустойка в размер на 1000 лева и възстановяване на стойността на помощните средства в общ размер на 1568 лв. При извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт на посочените в чл. 146 АПК основания, първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 13 ЗЗО. Развити са съображения, че установената от закона форма е спазена оспореният акт е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Изложени са мотиви относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е формиран извод, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема за обосновани изводите на административния орган, че търговецът не е спазил нормативно установените условия и ред за предоставяне и заплащане на ПСПСМИ, тъй като е отпуснал помощни средства в обект, който не е вписан в сключения с НЗОК Договор 200965 от 12.08.2022 г. Обоснован е извод, че констатираното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 7, ал. 1 от горепосочения договор, за което в чл. 24б, т. 7, б. а от същия, изрично е предвидено налагането на финансова неустойка в размер на 1000 лв. и възстановяване на неоснователно получени суми. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че констатациите в протокола за проверката не са доказани, доколкото административният орган не представя каквито и да е документи, свързани с отчитане на средствата. Отчитането за заплащане на ПСПСМИ към НЗОК/РЗОК се извършва по договора, където е посочен конкретният обект, в който се осъществява дейността по предоставяне и ремонт. В конкретния казус всички единадесет нарушения, описани в протокола от проверката и в процесната заповед, се отнасят до неспазване от страна на изпълнителя на установената в чл. 7, ал. 1 от договора разпоредба, че отпускането на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия следва да се извършва само в търговския обект на търговеца, посочен в договора, а именно обект с регистрационен номер в РЗОК 2000004, находящ се в гр. Нова Загора. В хода на проверката са изискани и представи от АРТИКОМ ЕООД копия от приемо предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на помощните средства от лицата. Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че в специализирания софтуер на НЗОК, който изпълнителят е задължен да ползва по силата на договора и сключеното допълнително споразумение, предоставянето на ПСПСМИ са отразени и въведени за отчет пред НЗОК/РЗОК към обекта в гр. Нова Загора, но отпускането на ПСПСМИ е извършено в търговския обект с адрес: гр. Сливен, ул. Хаджи Димитър" 37, за който дружеството няма сключен договор с НЗОК. Този обект е различен от посочения в Договора с 200965 от 12.08.2022 г. обект с адрес в гр. Нова Загора, което сочи на верния извод, че действително от дружеството - жалбоподател са допуснати единадесет нарушения по чл. 7, ал. 1 от сключения договор. Пред касационната инстанция са преповторени възраженията, релевирани и в първоинстанционното производство, относно приемани от РЗОК - Сливен уведомления за работното време на двата обекта този в гр. Сливен и този в гр. Нова Загора и липсата на злоупотреби. Обосновано административният съд е приел, че действително, дружеството е подавало информация за двата обекта, приемана от РЗОК Сливен, но за втория обект в гр. Сливен, за РЗОК тя има само информативен характер, доколкото този обект не е вписан в договора. Безспорно е по делото, че е направено оттегляне на заявлението за сключване на договор за обект с адрес в гр. Сливен, ул. Хаджи Димитър 37-Б-2, поради невъзможност да се посочи друг отговорник на обекта, различен от А. Г. С.. При положение, че дружеството не е подписало изричен договор с НЗОК за търговски обект в гр. Сливен, не може да се приеме, че същото е действало добросъвестно, извършвайки дейност по предоставяне на ПСПСМИ от същия този обект. Изложеното в касационната жалба възражение, че след като средствата са предоставени на правоимащите лица, не се установява злоупотреба, не променя факта на извършено нарушение на чл. 7 ал. 1 от процесния договор. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 43, ал. 3, изр. 2 от Наредба 10/2009 г., за предоставяне на ПСПСМИ, за всеки отделен търговски обект се сключва отделен договор. Договор 200965 от 12.08.2022 г. е сключен само за един търговски обект, което изключва възможността дейността по предоставяне на ПСПСМИ да се извършва в друг търговски обект, макар самата дейност да се отчита чрез обекта, с който търговецът има сключен договор. Предвид горното, касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална законосъобразност на оспорения административен акт. Безспорно установените юридически факти, се субсумират към хипотезата на нормите на чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 24б, т. 7, б. а от Договор 200965/12.08.2022 г., възприети като правно основание за издаване на заповедта за налагане на санкция финансова неустойка . Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,