Решение № 3595 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2016 г.

Решение № 3595 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" в министерство на регионалното развитие и благоустройството, гр. С., против Решение № 3855/07.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3311/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено по жалба на Агенцията за социално подпомагане Решение № РД-02-36-158/02.03.2016 г., за приключване на сигнал с рег. № 1777, регистриран в регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. (МРРБ), във връзка с Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № ВG161РО00/1.1 - 03/2008/001/009 на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., с което е определена финонсова корекция в размер на 9 980.21 лв. с ДДС, представляваща 10% от всички допустими разходи по договора. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно решаващият съд не е взел предвид Методическите указания на министъра на РРБ за определяне на финансови корекции за нарушения при изпълнението на проекти по ОПРР. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против цитираното решение бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - Агенция за социално подпомагане - гр. С., с писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски в размер на 400.00 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение А дминистративен съд С. - град е отменил като незаконосъобразно по жалба на Агенцията за социално подпомагане Решение № РД-02-36-158/02.03.2016 г., за приключване на сигнал с рег. № 1777, регистриран в регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие", Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р. Б. (МРРБ), във връзка с Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № ВG161РО00/1.1 - 03/2008/001/009 на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г., с което е определена финонсова корекция в размер на 9 980.21 лв. с ДДС, представляваща 10% от всички допустими разходи по договора. За да постанови този резултат съдът е приел, че при налагане на финансовата корекция административният орган не е приложил относимите национални материалноправни норми. Разширяването на кръга от нарушения, за които се налагат финансови корекции вследствие изменението в Методологията, е неприложимо за сключените до този момент договори, тъй като обратното би противоречало на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай фактическият състав на нередност по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006 г. не е бил осъществен, поради което за управляващия орган на оперативната програма "Регионално развитие" не е възникнало правото да наложи финансови корекции на бенефициера. Освен това, както е отбелязал и съдът финансовата корекция е наложена, без да е ясно как и въз основа на коя нормативна разпоредба е определен размерът. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Методологията (в сила към датата на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, отм. ДВ, бр. 52 от 2014 г.), същата се прилага по отношение на нередностите, съставляващи нарушения на националното законодателство и общностното право. В чл. 6 е посочено, че основните категории нередности, свързани с нарушения на националното законодателство и общностното право, както и препоръчителните размери на финансовите корекции са посочени в Приложения 2 и 3. Сред категориите нередности не фигурират такива, свързани с изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмедна финасова помощ. Видно от относимата редакция на чл. 6 ( в сила от 11.01.2011 г. до 23.07.2013 г.), основните категории нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство, са само такива, свързани с провеждането на обществени поръчки. Неизпълнението на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци е предвидено като нарушение, за което се налагат финансови корекции, едва с изменението на Методологията с ПМС № 162 от 17 юни 2014 г. (обн. ДВ, бр. 52 от 2014 г., в сила от 24.06.2014 г.), тоест след сключването и дори след срока за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ. Разширяването на кръга от нарушения, за които се налагат финансови корекции вследствие изменението в Методологията, е неприложимо за сключените до този момент договори. Дори и да е било налице неизпълнение на някои от задълженията на бенефициера (напр. по т. 1.4. от договора - за пълно, качествено и в срок изпълнение на проектното предложение), то не би могло да се квалифицира като нередност по смисъла на Регламент 1083/2006 г. и Методологията, съставляваща основание за налагане на финансова корекция. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Методологияата в приложимата редакция, размерът на финансовите корекции трябва да отговаря на размера на финансовата загуба на публичните средства, в това число от фондовете на ЕС. В конкретния случай липсват каквито и да било данни при определяне на финансовата корекция органът да е извършил дължимата съгласно цитираната разпоредба преценка. УО на ОПРР е посочил единствено, че некачественото изпълнение има финансов ефект. В случая не е посочен размер на нанесената вреда за бюджета на ЕС. Н., че определянето на конкретния размер на наложената финансова корекция е въпрос на преценка от страна на административния орган, същият следва да мотивира защо и по какви съображения е наложил корекция именно в посочения размер с оглед проверката от съда дали законосъобразно е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 400.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение