Решение № 6828 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2010 г.

Решение № 6828 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2466/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Уала Абд Алали Фадел гражданин на Ирак, против решение № 845/21.01.2010 г., постановено по адм. дело № 9762/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 237 от 07.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че решаващият състав на ВАС на първо място не е съобразил, че оспореният административен акт е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК; също така твърди, че съда не е обсъдил всички направени доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на неправилно решение. Моли същото да бъде отменено, с всички произтичащи от това последици. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител- юрисконсулт Станкова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Уала Абд Алали Фадел, гражданин на Ирак, против решение № 237 от 07.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е посочил, че изложената обстановка в бежанската история, свързана с отправени спрямо Уала Фадел заплахи от представител на групировката "Армията на Махди", не може да се приеме за доказана и заявените опасения не могат да се приемат за основателни. Наред с това анализът на изяснените обстоятелства от обясненията на кандидата не съдържат никакви мотиви за обоснован страх от преследване по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си следствие на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, а е излязъл на законно основание. Поради това, съдът е направил извода, че по отношение на чужденеца, търсещ закрила не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така постановеното решение е правилно. С решението си предмет на съдебен контрол, фактически административния орган се е произнесъл наново по искането на Уала Фадел за предоставяне на хуманитарен статут и бежанец, след като по касационна жалба е отменено решение на тричленен състав отхвърлящ оспорване на същото лице срещу предходно решение на председателя на държавната агенция, като преписката е върната за ново разглеждане от административния орган. Неоснователно е твърдението, че касационния съд е дал задължителни указания на административния орган да предостави търсения от Фател статут, с които органа не се е съобразил и затова акта му е нищожен. Указанията на съда са - административния орган да направи нова преценка, на база всички събрани доказателства и на тази плоскост- да реши да предостави търсената закрила или откаже такава. Както правилно приема първоинстанционния съд - в унисон с указанията на съда, административния съд е провел ново интервю с кандидата и при обсъждане на всички доказателства е достигнат правилния извод- за недостоверност и неоснователност на молбата. Обсъдена е и промяната в защитната теза на Фадел- за разлика от първоначалното интервю- вече е категоричен, че заплахата идва от чл. на "Армията на Махди", както и, че целта на твърдените нападения са парични облаги. Взет е предвид и факта, че лично по отношение на жалбоподателя няма упражнени актове на насилие, същия легално е напуснал страната по произход. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, обосновано е прието от административния орган и от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил внимателно бежанската история и наведените доводи. Исканията на жалбоподателя не кореспондират на установените обстоятелства, че спрямо него е осъществено преследване в Ирак, доколкото не е членувал в политически партии, както и не принадлежал към етническа, расова или социална група, която да е репресирана в тази страна. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил релевантните факти и обстоятелства и доводите на страните и в съответствие с това е формирал изводи от фактическа и правна страна. Позоваването на решение по адм. Дело № С-465/2007 г. на съда на ЕО и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО - е също неоснователно. Касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и тричленният състав, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Както вече бе посочено- по делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с неуреденост в държавата и финансови проблеми. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Предвид изложеното, обжалваното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия