Решение № 5790 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от МИК Експрес ЕООД, с ЕИК 203248800, чрез упълномощения адвокат Н. Георгиев, срещу Решение 1305 от 13.01.2025 г., постановено по адм. д. 5327 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. и по частна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София (Д ОДОП - София) при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения главен юрисконсулт А. Йорданов, срещу Определение 5100 от 13.02.2025 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22221920006345-091-001 от 18.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с Решение 585 от 19.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Наред с това, МИК Експрес ЕООД е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на сумата от 2840,00 лв. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател, с която е предявено искане за изменение на Решение 1305 от 13.01.2025 г., постановено по адм. д. 5327 по описа на АССГ за 2022 г. в частта му относно разноските. В касационната жалба, предявена от МИК Експрес ЕООД, са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви и се оспорва изводът му, че дружеството жалбоподател не се е справило с доказателствената тежест да докаже наличието на предпоставките за претендираното от него право. Възразява се срещу приетата от съда неотносимост на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), на която е направено позоваване в първоинстанционното производство. Въз основа на изложените съображения в касационната жалба се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА в обжалваната пред съда част, както и присъждането на сторените разноски. В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Релевират се доводи, основани на факта, че в последното открито съдебно заседание пред АССГ, провело се на 16.12.2024 г. разноските били надлежно претендирани. Разноски били претендирани и в съдебното заседание, провело се на 23.10.2024 г., което искане било обективирано и в съдебния протокол, както и в представените писмени бележки с тях било поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5013,85 лв. Размерът му се обосновава с редакцията на приложимите към определянето му разпоредби от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на постановяване на процесното съдебно решение . Релевират се и доводи, свързани с извършените от процесуалния представител на настоящия частен жалбоподател процесуални действия по делото. Като се прави искане за обективна и справедлива оценка на интелектуалния труд на юрисконсултите, се моли отмяната на обжалваното определение и уважаване на искането за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските съобразно искането в размер на 5013,85 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационното оспорване, а по същество - моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА в оспорената пред съда част. Наред с това, оспорва частната жалба. Претендира разноски съобразно списък на разноските, който представя и доказателства за извършването им. Ответникът по касация и частен жалбоподател - директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд, и поддържа предявената частна жалба. По същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и уважаване на частната жалба. Претендира присъждането на разноски, посочени в представен по делото списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба, които поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, и на обжалваното определение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол акт, от надлежна страна, за която този акт препятства по нататъшното разглеждане на искането й и е подадена в срок. По касационната жалба, предявена от МИК Експрес ЕООД: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд взел предвид извършените в хода на ревизионното производство процесуални действия от приходната администрация и направените установявания, относими към оспорените задължения. Съобразил, че по отношение на декларираните покупки и данъчния кредит за ревизираните периоди е установено, че МИК Експрес ЕООД е декларирало получени доставки на услуги, материали, горива и т. н., които са с право на пълен данъчен кредит. Фактурите били отразени в дневниците за покупки и съответно в справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 58886,00 лв. по фактури за доставки на услуги (подреждане и опаковане на пратки, лепене на обозначителни знаци, товаро разтоварни работи, обезпаразитяване и дератизация на търговски и складови помещения, транспортни услуги и др.), издадени от доставчици с рисков профил, в т. ч. в размер на 2694,00 лв. по фактури, издадени от Авалон 88 ЕООД; в размер на 10914,00 лв. по фактури, издадени от Бодибо 65 ЕООД; в размер на 8936,00 лв. по фактури, издадени от Дина уеб ЕООД; в размер на 15816,00 лв. по фактури, издадени от Колосал строй 2018 ЕООД; в размер на 19048,00 лв. по фактури, издадени от Ласт Консулт ЕООД и в размер на 1478,00 лв. по фактури, издадени от П. Комерс 2018 ЕООД. Взел предвид дадените от ревизирания субект писмени обяснения и представени доказателства, както и представените от някои от доставчиците документи в отговор на отправените до тях искания. Подробно изложил направените от приходната администрация установявания и изводи на основание тях по отношение на всеки от доставчиците във връзка с установяване на задълженията по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Установил, че въз основа на направените изводи в частта по ЗДДС за нереалност на доставки на услуги, органите по приходите извършили корекции и на финансовите резултати за ревизираните периоди поради липсата на документална обоснованост на стопанските операции по спорните фактури като определили задължения по ЗКПО. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна на основание констатациите на органите по приходите, приобщените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза (ССЕ), първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на предявената жалба. Изложил мотиви, че спорният РА е издаден от компетентен орган и при спазване изискванията на ДОПК. Приел, че РА, РД и ЗВР са подписани от органите по приходите при компетентната ТД на НАП с електронен подпис, за действителността и автентичността на които са представени доказателства и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на ревизията. Съдът съобразил, че при административното обжалване решаващият орган е намерил за основателно оспорването на дружеството - жалбоподател по отношение на доставките, фактурирани от Колосал Строй 2018 ЕООД и Ласт Консулт ЕООД, като с Решение 585 от 19.04.2022 г. е отменил спорния РА в съответната на този извод част, изменил го в оспорената пред съда част на установените резултати по ЗКПО и го потвърдил в останалата му част. Съдът взел предвид, че след направен анализ на представените от ревизирания субект документи в ревизионното производство бил формиран извод, че същите не отразяват действително осъществена стопанска операция. Разгледал и оценил по доставчици представените доказателства, въз основа на който анализ приел оспорването срещу РА в частта, оспорена пред АССГ, за изцяло неоснователно. По отношение на Авалон 88 ЕООД съдът приел, че независимо от разрешенията, дадени в Решение на СЕС по дело С-324/11 г., както в Решение по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г., не припознава фактурираните доставки като действителни относно този доставчик, а и относно останалите Бодибо 65 ЕООД, Дина Уеб ЕООД, П. Комерс 2018 ЕООД. Изложил съображения, че приемо-предавателните протоколи, представени от ревизираното лице и придружаващи фактурите, не отразяват отчитане на реално извършени доставки на услуги в количество и на цена, както са фактурирани и от лицето, посочено във фактурите за техен изпълнител. По тези причини намерил, че независимо от практиката на СЕС, отказът на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези четирима доставчици се явява законосъобразен. Мотивирал се, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции. В тази връзка се позовал на Решение на СЕО по дело С-454/98 г., както и на приетото по т. 31 от Решение на СЕС по дело С-285/11 г. Предвид направените правни изводи в частта по ЗДДС, съдът достигнал до заключение за неоснователност на оспорването и в частта по ЗКПО по причина правилното приложение от страна на приходната администрация на разпоредбите на чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Съдът се аргументирал, че се касае за непризнаване на осчетоводени разходи за данъчни цели поради констатирана нереалност на доставката на услуга между прекия доставчик и ревизираното лице. Приел, че доколкото отчетените приходи и разходи във връзка с издадените от доставчиците фактури не са документално обосновани, законосъобразно органите по приходите са извършили корекции и на финансовите резултати за ревизираните периоди. Предвид изхода на спора, съдът разпределил и отговорността за разноските. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни оплаквания. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-22221920006345-091-001 от 18.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена и изменена с Решение 585 от 19.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП относно установените задължения за ревизираните периоди по ЗДДС и ЗКПО. Съдът отхвърлил оспорването изцяло. Безспорно установено по делото е каква е основната дейност на ревизираното дружество (мобилно представителство и партньорство за извършване на универсални и неуниверсални пощенски услуги, вкл. куриерски услуги, пощенски парични преводи, извършване на куриерски услуги съгласно договор за франчайз с Еконт Експрес ООД). Не са налице констатации, а и не са направени изводи от приходната администрация, че спорните доставки не са свързани с тази основна дейност и с извършването на последващи облагаеми доставки от ревизираното лице. В хода на съдебното производство е допуснато и прието заключение на ССЕ. Съгласно заключението по т. 1 от ССЕ по делото са приобщени процесните фактури, договори, приемо предавателни протоколи, счетоводни отчети и други документи, които експертизата е поставила на анализ. Посочено е от експерта, че тези документи удостоверяват извършени към МИК Експрес ЕООД доставки от Бодибо 65 ЕООД, Дина Уеб ЕООД, Колосал строй 2018 ЕООД и Ласт консулт ЕООД, за които има основание да се приеме, че са разплатени. Предмет на доказване по спора е фактическият въпрос относно реалното извършване на доставките на услуги. Установява се, че още в хода на ревизионното производство са представени документи, които са относими към доказване реалността на спорните доставки, приети като доказателства по делото. Съгласно констатациите в ревизионния доклад относно спорните доставки от П. Комерс 2018 ЕООД е прието, че са представени спорните фактури, два броя договори и два броя приемо предавателни протоколи, при съответствие на цената по тях, които са подложени на анализ от издателите на доклада. Направен е извод, че посоченият доставчик не разполага с материална и техническа обезпеченост, производствени и транспортни средства, както и лиценз стр. 23 и 24/64 от ревизионния доклад. Относно доставките от Дина Уеб ЕООД са представени единадесет фактури, единадесет договора и единадесет приемо-предавателни протоколи, при съответствие на цената по тях, които са подложени на анализ от издателите на доклада. Направен е извод, че посоченият доставчик не разполага с материална и техническа обезпеченост, производствени и транспортни средства. Прието е, че наетият по договори персонал е с различна квалификация от дейността по договорите и приемо-предавателните протоколи. Относно доставките от Авалон 88 ЕООД са представени четири фактури, единадесет договора и единадесет приемо-предавателни протоколи, ведно с фискални бонове към фактурите. Направен е извод, че посоченият доставчик не разполага с материална и техническа обезпеченост, производствени и транспортни средства, както и наети МПС. Прието е, че посоченото обезсилва договора от 16.08.2018 г. между ревизирания субект и този доставчик за транспортни услуги, предвид и липсата на конкретизация и притежаването от ревизираното лице на авторемонтна работилница. Наред с това персоналът на доставчика е с различна квалификация от дейностите по фактурите. Относно доставките от Бодибо 65 ЕООД са представени тринадесет фактури, тринадесет договора и четиринадесет приемо-предавателни протоколи, при съответствие на цената по тях, които са подложени на анализ от издателите на доклада. Направен е извод, че посоченият доставчик не разполага с материална и техническа обезпеченост, производствени и транспортни средства, както и наети МПС. Като определящо относно фактурираните услуги е посочено, че доставчикът няма персонал по трудови правоотношения. Обобщено относно всички доставчици в ревизионния акт е направен извод за недобросъвестност на МИК Експрес ЕООД по причина неизвършване от ревизираното лице на проучване на дейността на своите доставчици и това, че не се е уверило в съществени обстоятелства, свързани с участието им в изпълнение на спорните услуги. Направен е извод, че посочените доставчици нямат обективна възможност да извършат фактурираните доставки, за които от МИК Експрес ЕООД е упражнило право на данъчен кредит, а представените в ревизията документи били съставени за целите на ревизионното производство. Тези доставки не били изпълнени нито от ревизираното лице, нито от доставчиците, като за този извод ревизиращите се позовали освен на другото, и на взаимоотношенията на ревизирания субект с Еконт - последното на основание липсващи уговорки в договора с това дружество, което е несподелимо като логическа и правна конструкция по принцип. С издадения РА тези констатации и изводи са споделени. В решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е направено обобщение на предмета на спорните доставки като такива, свързани с подреждане и опаковане на пратки; лепене на обозначителни знаци; товароразтоварни работи; обезпаразитяване и дератизация на търговски и складови помещения; транспортни услуги. Безспорно също така е и това, че в резултат на отправено до МИК Експрес ЕООД искане са представени писмени обяснения, както и фактури, договори, приемо предавателни протоколи, фискални бонове за извършени плащания, счетоводни справки и регистри, оборотни ведомости. От страна на ревизирания субект е направено и позоваване на предварително представени в хода на друго производство документи. Част от доставчиците са представили част от изисканите от тях документи. Видно от съобразителната част на решението, директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е взел предвид, че при обсъждане на спорните доставки, от страна на провелите ревизията органи по приходите, са съобразени обстоятелства, свързани с кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, както и с установените резултати от техни ревизии. Направен е извод, че нито ревизираното дружество, нито неговите контрагенти, разполагат с безспорни доказателства, удостоверяващи реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което отказът на право на приспадане на данъчен кредит е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Като последица на това, ревизиращите органи извършили корекции на счетоводния финансов резултат за 2018 г. и за 2019 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 и чл. 10, ал. 1 и 3 ЗКПО. Приели липса на документална обоснованост на спорните стопански операции. Били начислени и лихви за забава. В Решение 585 от 19.04.2022 г. е била разкритикувана дейността на ревизиращите органи по събиране на годни доказателства с оглед законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице. Според възприетото от решаващия орган, основен аргумент за отказа да се признае право на данъчен кредит на ревизиращите бил непредставянето на достатъчно и безспорни доказателства за реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Бил поставен акцент на това, че доставчиците били възприети за такива с рисков профил. Според изложеното в решението, последното, от своя страна, формирало предубеденост у приходните органи. Решаващият орган взел предвид, че МИК Експрес ООД е представило на органите по приходите документи, с които са оформени спорните доставки, в това число процесните фактури, сключени договори, приемо предавателни протоколи, фискални бонове, удостоверяващи извършените плащания, оборотни ведомости, счетоводни справки и регистри, писмени обяснения стр. 8/12 от Решение 585 от 19.04.2022 г. Въз основа на това по отношение на доставките от "Колосал Строй 2018" ЕООД" и "Ласт Консулт" ЕООД отменил РА. Относно доставките от доставчиците Бодибо 65 ЕООД, Дина Уеб ЕООД и П. комерс 2018 ЕООД решаващият орган анализирал данните за кадровата обезпеченост, респективно липсата на такава на тези доставчици, а и на информация за подизпълнители. Съобразил липсата на декларации по ЗДДС от задължените лица, с които да е декларирана дейност. Взел предвид липса на доказателства за персонал на Бодибо 65 ЕООД въобще; за останалите доставчици на такъв със съответстваща на доставките квалификация, както и за наети лица по извънтрудови правоотношения, за подизпълнители или за полаган личен труд от управителите; на издадени разрешителни на П. комерс 2018 ЕООД предвид характера на доставките обезпаразитяване, дезинфекция и дератизация. Дина Уеб ЕООД, което фактурирало като спорни доставки с предмет транспортни услуги, не представило доказателства за притежавани пътни превозни средства и пътни листове и т. н. В този смисъл било прието от директора, че ревизираното лице и доставчиците не представили информация за активите и лицата, извършили фактически дейностите. В заключение в Решение 585 от 19.04.2022 г. било прието, че изводите за липса на доставка от тези доставчици се отразило и на определянето на задълженията на ревизираното лице за корпоративен данък. Доколкото така отчетените разходи не са документално обосновани, правилно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО били регулирани и била извършена корекция на финансовия резултат. Същото било прието от решаващия орган и по отношение на доставките от Авалон 88 ЕООД, въпреки представените от това дружество документи липсвала информация за собствени или наети превозни средства, както и персонал, вкл. подизпълнители за изпълнение на доставките. По тези причини са потвърдени както отказът да се признае право на данъчен кредит, така и резултатите по ЗКПО като основание, довело до извод за изменение на определените задължения в едната им част (предвид изводите по ЗЗДС по повод доставките от посочените по-горе двама доставчици) и потвърждаване в другата им част предмет на оспорване пред съда. Предвид изложеното по-горе и направените установявания от приходната администрация въз основа на представените писмени доказателства още в хода на ревизията, необоснован на доказателствената съвкупност е направеният от първоинстанционния съд извод, че относно определените задължения по ЗДДС, свързани със спорните доставки и оспорените задължения по ЗКПО, оспорването е неоснователно. Съдът неправилно е възприел тезата на приходната администрация за липса на реални доставки по спорните фактури, основана на нередности при доставчиците, свързани с кадровото им и матерално обезпечаване тези въпроси са дисквалифицирани като относим към реалността им от приложимата нормативна уредба, както и от националната съдебна практика и тази на СЕС. Предаването на резултата от услугите по спорните фактури е удостоверено и се установява въз основа на приобщените ППП. Приобщените доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност дават основание да се направи извод за реалност на спорните доставки на услуги от обсъдените доставчици. Доказването е концентрирано до установяване на единствения релевантен спорен факт осъществяване на доставките на услуги по фактурите, за които е отказано претендираното от МИК Експрес ЕООД данъчно право. Налице са преки неоспорени доказателства, от които се установява предоставянето/получаването на услугите от ревизираното лице. МИК Експрес ЕООД е декларирало получените доставки, които са с право на пълен данъчен кредит, фактурите са отразени в дневниците за покупки и в справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Правото на приспадане не може да бъде изключено от неуредици при доставчиците - липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост, на която се е позовал решаващият орган и се поддържа в хода на устните състезания пред АССГ от процесуалния му представител. Представените документи за доказване реалното изпълнение на доставките са частни свидетелстващи документи, не са оспорени за тяхната автентичност от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК и пар. 2 от ДР на ДОПК. Тази доказателства не се ползват с материална доказателствена сила, но съвкупният им анализ обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Тези документи, като писмени доказателствени средства, са информационен източник (вж. чл. 49 ДОПК) и установяват с убедителността на пълно доказване изпълнението на постигнатите между ревизираното лице и неговите доставчици договорености. Изложените в РА съображения от приходната администрация досежно външните белези на представените доказателства (шрифт, описание и т. н.), както еднотипността им, не могат да дадат отражение върху извода за реалността на доставките, които обективират. Впрочем в този смисъл в Решение 585 от 19.04.2022 г. директорът на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП относно доставките, за които е отменил РА, се е произнесъл като е дисквалифицирал като основание за отказа «идентичното» съдържание на договорите стр. 10/12, последен абзац от посоченото решение. Неоснователни са доводите на приходната администрация за отричане на спорното материално публично право заради неизпълнението от П. Комерс 2018 ЕООД, като притежател на лиценз и удостоверения за извършване на дезинфекция и дератизация по Наредба 1 от 05.01.2018 г. на Министерство на здравеопазването. Отсъствието на специално разрешение или лицензия у доставчиците не засяга качеството им (така т. 30 от решението на СЕС по дело С-324/11 г.), поради което значението за претендираното право на неспазването на специалните правила по посочения подзаконов нормативен акт следва да се отрече. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав. Той включва притежаване на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, установяване реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка (арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС), както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца. Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на Върховния административен съд и в практиката на СЕС. Така в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС (а и в други) е посочено, че "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано." Преценката относно това дали са налице тези условия се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Формалните предпоставки за правото на приспадане са дефинирани, например в т. 29 от Решение 15 септември 2016 г. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива, в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС. Направените по-горе изводи в това решение са съответни на приетото от СЕС в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В казуса, в РД и в РА, а и в решението на решаващия орган липсват констатации относно използването на резултата от спорните услуги в дейността на ревизирания субект, нито отричане в тази връзка. Според т. 61 от посоченото решение на СЕС, данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на директивата за ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65 от същото решение на СЕС). В тази насока е и посоченото в решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, издадено по оспорването на процесния РА, че поведението на трети лица при провеждане на контролни производства спрямо тях не може да бъде вменено в отговорност на ревизираното лице и резултатите от същите да послужат при определяне размера на задълженията му , както и некоректното му фискално поведение. Тези разрешения обаче, не са приложени коректно от решаващия орган по отношение на всички спорни доставки. Според т. 49 от същото решение на СЕС, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Такива констатации в случая няма. Несвоевременно е обсъждането в тази връзка, направено в писмените бележки по същество на спора, представени на 23.12.2024 г. пред първоинстанционния съд след последното съдебно заседание в срока по чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. В казуса се касае за услуги , но принципните постановки на цитираните решения на СЕС са приложими, обратно на възприетото от първоинстанционния съд становище. Установяването на посочените по - горе кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото на приспадане, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК. При справяне с така възложената му доказателствена тежест се поставя въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама (което е различно от това ревизираното лице да провери дейността на доставчиците), респективно злоупотреба с права и неговото знание, незнание и/или участие. Относно последните обстоятелства доказателствената тежест за релевирането и установяването им стои изцяло в данъчната администрация, което в случая не е сторено нито са релевирани своевременно такива доводи, нито са доказани. Без значение са действията или бездействията на доставчиците (преки и предходни), тъй като ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. не предвижда като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит за получателя по доставките изследването на тези действия/бездействия на преките и предходните му доставчици. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (вж. Решение на СЕС по дело C - 329/18 г.), при установено получаване на услугата и в случая на липсващо отричане на последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, не влияе на правото му на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното по-горе, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се направи извод за незаконосъобразност на спорния РА в обжалваната пред съда част относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на МИК Експрес ЕООД за процесните периоди и относно определените в тази връзка задължения по ЗКПО предвид фактическите и правни основания за определянето им. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение при наличието на релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде отменено. При това, вместо него да се постанови друго съдебно решение, с което да бъде отменен спорният РА в обжалваната пред съда част. Предвид пререшаване на спора по същество, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените на НАП разноски. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на двете съдебни инстанции. Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да му заплати сума в общ размер на 2900,00 лв. за първоинстанционното производство, както следва: 50,00 лв. държавна такса, 850,00 лв. депозит за вещо лице и 2000,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение; за частната жалба претендирани 15,00 лв. (при платени 135,00 лв.) за държавна такса и за касационното производство в размер на 7491,00 лв.: 791,00 лв. за държавна такса и 6700,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение. По частната жалба: С обжалваното определение е възприето становище за процесуална недопустимост на предявената от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП молба за изменение на Решение 1305 от 13.01.2025 г., постановено по адм. д. 5327 по описа на АССГ за 2022 г. в частта му относно разноските. Решаващ мотив за това е непредставянето по делото от страна на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП на списък за разноските по чл. 80 ГПК, възприето от съда като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото да се поиска това изменение. Както се посочи, частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и в срок. Въпреки това по нея произнасянето е недължимо с оглед крайния изход на спора по касационното оспорване срещу обжалваното съдебно решение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение