Решение № 7031 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2019 г.

Решение № 7031 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Николова и Д. Горичева, чрез адв. Тодорова като процесуален представител, против решение № 1333 от 01.07.2019 г., постановено по адм. дело № 160/2019 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, С. Гинчева и Б. Гинчев, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна отхвърля жалбата на Е. Николова и Д. Горичева против отказ на началника на СГКК - Варна за изменение на КККР на гр. Варна за имот с идентификатор 10135.2571.481, обективиран в писмо изх. № 20-78098/19.11.2018 г. Заявлението до органа е за изменение на кадастралния регистър, състоящо се във вписване на жалбоподателите с нотариални актове от 2009 г. с дублиращи права на собственост върху имота. Отказът за исканото изменение е основан на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), доколкото касае непълноти и грешки, свързани със спор за материално право с лицата, отразени като собственици в КР, който следва да се реши по съдебен ред. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Изводът на съда, че отказът за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти е в съответствие с материалния закон, е неправилен. От събраните по делото доказателства е установено, че с предходна заповед № КД-14-0386/26.06.2009 г. на началника на СГКК – Варна по предходно подадено заявление от 04.06.2009 г. на жалбоподателките е отказано вписването им в КР с мотивите, че поземленият имот с идентификатор 10135.2571.481, с площ от 2065 кв. м и със собственик М. Георгиева (праводател на настоящите ответници С. Гинчева и Б. Гинчев), т. е. налице е спор за собственост, тъй като различни правни субекти заявяват права върху имота. Посочено е, че от мотителя са представени нотариални актове № 90 и 95/2009 г. Този административен акт не е обжалван от тях и е влязъл в сила. С последващо заявление от 27.08.2018 г. Е. Николова и Д. Горичева искат отново промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на процесния имот като бъдат вписани за собственици на основание същите нотариални актове, удостоверяващи собственическите им права върху ид. части от същия поземлен имот (идентичен с предишни ПИ 10135.2571.148 и ПИ 10135.2571.149) при условието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Според цитираната разпоредба при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. По това заявление, към което са представени същите доказателства, е постановен оспореният в първоинстанционното производство отказ. При тези данни изводът на административния съд за материална законосъобразност на административния акт, е неправилен. След като с предходна заповед на заявителите е отказано изменение на КР по отношение на процесния имот поради наличие на спор за материално право, то последващото искане за същото изменение, изразяващо се във вписването им като собственици при наличие на стабилен административен акт, е недопустимо съгласно правилото на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Влязлата в сила заповед от 26.06.2009 г. е с идентичен предмет, поради което повторното искане до органа за изменение в кадастралния регистър от същите страни относно същия имот, е основание за недопустимост на административното производство. В тази хипотеза началникът на СГКК - Варна е следвало да прекрати производството поради наличието на стабилен административен акт, който се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на нов акт. Допълнителното вписване на С. Гинчева и Б. Гинчев като собственици на имота в КР е извършено по силата на титул за собственост – нотариален акт, в резултат на продажба на имота, придобит от лицето, с участието на което е издаден предходния отказ, но това обстоятелство не води до извод за липса на съвпадение в искането на жалбоподателите до органа и в страните, след като нови доказателства към него не са представени. Следователно повторното заявление за промяна в кадастралния регистър не е следвало да се разглежда по същество и като се произнася по недопустимо искане, началникът на СГКК - Варна постановява повторен отказ в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, което е основание за неговата отмяна. Ето защо, изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е в противоречие с посочената норма. Данните по делото действително сочат, че между касаторите и ответниците - физически лица е налице спор за собственост по отношение на поземления имот, който може да бъде разрешен единствено по общия исков ред. Този спор предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е пречка в КР да се впишат всички лица и документи, когато удостоверяват дублиране на правото на собственост, вкл. и в случаите на притежавани идеални част от поземления имот. Такава пречка обаче съставлява наличието на влязъл в сила предходен отказ за исканото изменение. С оглед изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният отказ - да се отмени. Предвид изхода на спора и при своевременно заявеното искане от касационните жалбоподатели за присъждане на разноски, Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна следва да им заплати такива в размер на 960 лева, от които 160 лева – внесени държавни такси за двете съдебни инстанции, 200 лева – депозит за вещо лице и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,