Решение № 16739 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2018 г.

Решение № 16739 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, подадена чрез пълномощник против решение № 1071 от 18.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3336/2017 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на Л. Люцканова е отменено издадено от касатора решение № 328600-35181/5.06.2017 г., съставляващо отказ да бъдат заличени нейните лични данни, обработвани в автоматизираните информационни фондове на МВР за общо ползване, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Люцканова, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество e неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като за този извод съдът изцяло споделя изложените от участващия прокурор аргументи, а именно: С решението на административния съд е отменено процесното решение на директора на Главна дирекция "Национална полиция", съставляващо отказ да бъдат заличени личните данни на Л. Люцканова, обработвани в автоматизираните информационни фондове на Министерството на вътрешните работи за общо ползване, както следва: "извършител" по заявителски материал № 961/2006 г. на 02 РУ Варна, по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Правилен е изводът на съда, че процесното решение е незаконосъобразно. Същото е и вътрешно противоречиво. Както административният орган, така и съдът правилно са съобразили, че в производството следва да се приложат разпоредбите на Закона за защита на личните данни, Закона за Министерството на вътрешните работи и посочените в административния акт Инструкция № 8121 з-1122 от 12.09.2015 г. и Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. на МВР. Органът е изследвал различните възможности за заличаване на лични данни, като изрично е посочил, че една от хипотезите се съдържа в разпоредбата на чл. 3, т. 3, б. "в" от Инструкция № 8121 з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер (ред. ДВ, бр. 20 от 17.03.2015 г.), съгласно която личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават, когато наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 4 от НПК. Органът приема, че ако основанието за прекратяване на наказателното производство е бил чл. 24, ал. 4 от НПК, то личните данни на заявителката във връзка с ЗМ № 961/2006 г. на 02 РУ - Варна, биха могли да бъдат заличени. Посочено е още, че видно от мотивите към присъда по НОХД № 3575/2006 г. на Районен съд - Варна, заверен препис от които се съдържа в административната преписка, съдът е прекратил наказателното производство по отношение на Люцканова, като е намерил, че е налице хипотезата на чл. 218в от НК. Именно наличието на това обстоятелство определя незаконосъобразността и вътрешната противоречивост на акта, тъй като в допълнителната разпоредба на чл. 218в от НК, за посочените в нея престъпления, сред които е и кражбата, когато предмет на престъплението е частно имущество, е предвидено, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно общо домакинство, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния. Процесуалната норма на чл. 24, ал. 4, пр. 2, т. 1 от НПК повелява, че образуваното наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се прекратява, когато липсва тъжба. Наличните доказателства и направените въз основа на тях фактически установявания водят до извод, че незаконосъобразно административният орган, констатирайки наличието на всички необходими предпоставки за заличаване на лични данни по чл. 3, т. 3, б. "в" от Инструкция № 8121 з-748 от 20.10.2014 г., е постановил отказ. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от ГД "НП" - МВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение