Решение № 4352 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2016 г.

Решение № 4352 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7429/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. И., в качеството й на процесуален представител на С. И. Н., изп. директор на "В. Д. К." АД, срещу решение № 848 от 18.04.2016 г. по адм. дело № 1503 по описа за 2015 г. на административен съд - В.. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. В. оспорва същата чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт В. И. И.. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт (РА) № Р-19-1402831-091-001 от 16.02.2015 г., потвърден с решение № 150 от 8.05.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. В.. Ревизията е по повод прилагането на ЗДДС за данъчни периоди м. 08.2013 г., м. 04, и м. 06.2014 г. С него на ревизираното дружество е определено задължение за данък върху добавената стойност в размер общо на 23 166.00 лв. и лихва за забава в общ размер от 2 204.71 лв., на основание чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 9, чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. от ЗДДС, в резултат на упражнено право на приспадане на данъчен кредит в нарушение на закона. В мотивите на съдебното решение е изложил съображения, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, съгласно изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, и е законосъобразен. При формирането на преценката си е обсъдил фактическата страна по спора и конкретно обстоятелството, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по два броя фактури, издадени от "Ф. П. БМ" ООД с предмети "по договор за намиране на клиенти" и "комисион за клиент БВК"; по една фактура, издадена от "Д. К." ООД, с предмет "разчистване на терен и сортиране на отпадъци от тухли и керемиди"; и по четири броя фактури, издадени от "Д. М." ЕООД, с предмет "извършване на СМР според акт обр. 19". Също така съдът е анализирал и обстоятелствата по повод посочените конкретни доставки от тези преки доставчици във връзка с издаването на фактурите, тяхното счетоводно отразяване при тях и при получателя, ревизираният субект, осъществено или не плащане по тях и преди всичко във връзка с основния спорен момент относно реалното, действително осъществяване на обсъжданите доставки. При това изводите му са в пряка зависимост от вида им, а именно такива по доставки на услуги, съгласно чл. 9 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав възприема като правилни изложените изводи на съда относно механизма на облагане с данък върху добавената стойност, основното изискване за неговото реализиране, а именно действителното извършване на доставките и относно установената практика на СЕС, както и уеднаквената национална съдебна практика. В тази насока са и основните възражения на касатора относно допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, а именно тези на ЗДДС и необоснованост на съдебното решение, а именно липса на съответствие между фактите по делото и направените изводи от съда. За точност следва да се посочи, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест с определенията си от открити съдебни заседания от 16.09.2015 г., от 11.11.2015 г. и от 13.01.2016 г., за което жалбоподателят е бил информиран. Той или негов процесуален представител не се е явявал в производството пред административния съд и не е ангажирал никакви доказателства и доказателствени средства. Така правилно съдът е възприел фактите по делото и правилно е преценил приложението на материалния закон. По повод на първия пряк доставчик "Ф. П. БМ" ООД е установено в ревизионното производство, че фактурите са отразени в счетоводството му и е представен комисионен договор от 1.08.2013 г. с предмет "да намира клиенти за ремонт на пътно-строителни машини", анекс към него, приемо-предавателен протокол от 30.08.2013 г. и от 30.04.2014 г., платежни нареждания от 16.09. и от 17.09.2013 г., платежно нареждане по повод една от двете фактури, тази от 30.08.2013 г. От дадени обяснения чрез представляващия се установява, че има назначени двама души по трудов договор и се твърди за водени преговори с "В. Х.", и с "Българска винена компания". Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е преценявал събраните в ревизионното производство доказателства, като по делото не се доказва категорично реалното извършване на предмета по двете фактури, доколкото от приемо-предавателните протоколи не се установява вида и обема на извършените услуги по договора и анекса. По повод плащането по повод на доставките е констатирано, че е издаден фискален бон, приложен към една от фактурите, който е единствен за процесния данъчен период м. 04.2014 г. При посоченото процесуално поведение на жалбоподателя правилна е преценката на съда за отсъствието на категорично доказване реалността на доставките. По повод доставката от втория пряк доставчик "Д. К." ООД се констатира представяне на фактура, с данъчна основа 56 540.00 лв., споразумение във връзка с нея от 30.04.2014 г., приемо-предавателен протокол, главна книга, оборотно ведомост и са дадени обяснения относно лицата, за които се твърди, че са осъществили услугата по "сортиране на тухли, керемиди и желязо" в гр. Т.. До същите са изпратени искания за представяне на трудови договори и обяснения по повод на доставката, като отговори не са дадени. По данни от информационната система на НАП фактурата е отразена в дневника за продажби на доставчика, същия няма регистриран ЕКАФП и има назначени лица по трудови договори. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е преценил спорния факт относно реалността на доставката. По делото не се установява категорично полагането на труд от страна на лицата, сочени за извършването й, още повече, че датите на договора и на фактурата съвпадат без да се доказва конкретното изпълнение, както е посочил съда. Следва да се посочи, че не се доказва обема на извършваната услуга и съответствието на същия на размера на договореното заплащане, както и предаването на договорения резултат. Издадените и представени писмени доказателства са частни и са оспорени от приходната администрация. По повод доставките от третия доставчик "Д. М." ЕООД, за които са издадени четири броя фактури, към които са приложени акт обр. 19, се констатира предмета им, а именно извършване на строително-монтажни работи на конкретно посочени обекти. Представени са фискални касови бележки, като дружеството има регистриран ЕКАФП за обект търговия с плодове и зеленчуци и през процесния данъчен период няма регистрирани продажби от това фискално устройство. Фактурите са намерили отражение в дневника за продажби на този доставчик. Според дадени обяснения СМР услугите са извършени на И. Т., като за този обект е извършена проверка в О. Т. и за него няма издавано удостоверение за търпимост или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Настоящият съдъбен състав намира, че решенето е правилно и в тази част на спора. Представените документи са частни и са оспорени, а други по повод основния правен спор не са ангажирани и това е конкретното осъществяване на СМР в определен обем и вид на конкретен обект, реализирани от конкретно посочени лица, в изпълнение на договор между възложител и изпълнител. Както беше посочено по-горе съдът е изложил точни правни съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 968,25 лв. за касационната инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение