Решение № 3507 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2015 г.

Решение № 3507 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи" при община Русе против решение № 6 от 29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 106/2015 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменен акт за установяване на общински публични вземания (АУОПВ) № СУД001351/3.12.2014 г. на старши инспектор в отдел "КСМДТ" към Дирекция "МДТ" при Община Русе, потвърден с решение № 012/26.01.2015 г. на директора на Дирекция "МДТ" при община Русе, в частта, в която на Дечо Иванов Дечев са установени задължения за данък на лек автомобил "ЗАЗ" 968А с рег. № Р 7607 В за периода 2010 г. - 2014 г. Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита изводът на съда, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание § 3, ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането и спирането от движение на МПС (Наредбата) води до автоматично отпадане на данъчната тежест, за формиран в противоречие с материалния закон. Развива съображения, че при служебно прекратяване на регистрацията не е предвидено извършването на определени действия от страна на собственика, каквито са предвидени в чл. 18 от Наредбата. При неспазване на указаните в § 3 от ПЗР на Наредбата срокове следва служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и снемането от отчет на регистрираното ППС по реда на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Счита, че и при служебно прекратяване на регистрацията МПС трябва да се снеме от отчет след връщане на регистрационни табели или при доказване, че е разкомплектовано, каквито доказателства не са представени по делото. Поради това последиците от служебното прекратяване на регистрацията не се изразяват в отпадане на данъчното задължение. Касаторът твърди, че определените задължения за ДПС до 2008 г. са погасени по давност, но са отразени в акта за пълнота, тъй като е погасена само възможността за принудителното им събиране. Отправя искане към съда решението да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло АУЗД. Ответникът Дечо Иванов Дечев навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд - Русе е АУОПВ № СУД001351/3.12.2014 г., издаден от орган по приходите при Дирекция "МДТ" в община Русе, в частта, в която на Дечо Дечев е определен данък превозни средства /ДПС/ и лихви за лек автомобил марка "ЗАЗ", рег. № Р7607В, потвърден в тази част с решение № 012/26.01.2015 г. на директора на Дирекция "МДТ" при Община - Русе. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с оспорения АУЗД са определени задължения на Дечо Дечев по чл. 54 ЗМДТ за данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил марка "ЗАЗ", рег. № Р7607В, както следва: 2010 г. - главница 12,58 лв. и лихви 5,71 лв.; 2011 г. - главница 12,58 лв. и лихви 4,20 лв.; 2012 г. - главница 12,58 лв. и лихви 2,89 лв.; 2013 г. - главница 12,58 лв. и лихви 1,61 лв.; 2014 г. - главница 12,58 и лихви 0,33 лв. В разпоредителната част на акта са определени и задължения за лекия автомобил до 2008 г. - главница 25,16 лв. и лихва 20,34 лв. По жалба на задълженото лице горестоящият административен орган е приел, че ДПС е правилно определен по основание и размер за периода 2010 г. - 2014 г. Данъкът за лекия автомобил, определен от органа по приходите до 20008 г., е погасен по давност, но решаващият орган не е отменил АУОПВ в тази част с мотив, че същият подлежи на доброволно изпълнение. Съдът е съобразил удостоверение от 25.08.2014 г. на сектор "ПП"- Русе, от което е видно, че лек автомобил "ЗАЗ", рег. № Р7607В е със служебно прекратена регистрация от 1.10.2006 г. За да се произнесе, съдът е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на определените задължения за автомобила за периода 2010 г. - 2014 г. е заключил, че е приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Приел е, че изискванията на цитираната норма са изпълнени, тъй като регистрацията на МПС е прекратена по смисъла на действащата към 1.10.2006 г. редакция на чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и АУЗД в тази му част е незаконосъобразен. По отношение определения с акта ДПС до 2008 г. съдът е развил съображения за недължимостта му поради погасяване на конкретното задължение по давност, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Но тъй като това задължение е вменено на адресата, предвид разпоредителната част на АУПОВ, и в тази част решаващият орган, макар и да уважил възражението на Дечев за изтекла погасителна давност, не е отменил акта, първоинстанционният съд е отменил АУОПВ за определените задължения за ДПС до 2008 г. и за периода 2010 г. - 2014 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. По отношение на дължимостта на данъка за лекия автомобил "ЗАЗ", рег. № Р7607В, за периода от 2010 г. до 2014 г., е приложима редакцията на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, обн. в ДВ, бр. 95 от 2009 г. В нея е предвидено, че считано от 1.01.2010 г., за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В цитираната разпоредба законодателят не е направил разграничение дали прекратяването на регистрацията е извършено по инициатива на собственика или по инициатива на контролния орган. Анализът на нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (в относимата редакция), води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено само от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Касационният съд приема, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. В случая, от представеното в първоинстанционното производство удостоверение от 25.08.2014 г. на сектор "ПП" - Русе е видно, че превозно средство марка "ЗАЗ", рег. № Р7607В е със служебно прекратена регистрация от 1.10.2006 г. Това обстоятелство сочи на извод за проведена процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи в МВР. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е заключил, че за периода 2010 г. - 2014 г. са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за освобождаване от данък за превозно средство и установените с оспорения АУЗД задължения за лек автомобил "ЗАЗ", рег. № Р7607В са неправилно определени. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 регламентира, че считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Следователно, с тази преходна разпоредба законодателят е създал правно основание за служебно прекратяване на регистрацията на превозните средства извън посочените в чл. 18б от Наредба № I-45. Това правно основание има еднократно действие, поради което законодателят не го включил в основния текст на чл. 18б от Наредба № I-45, а го поставил в преходните и заключителни разпоредби на акта. Инициативата за прекратяване на регистрацията е служебна, а правните последици от прекратяването са еднакви с правните последици от прекратяването на регистрацията по реда на чл. 18, т. 1 и 2 от Наредбата № I-45. Законодателят не е установил различен правен резултат за служебното прекратяване по реда на § 3, ал. 3 от този на служебното прекратяване, извършено по реда на чл. 18б. Действително, нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП регламентира "снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство", а § 3, ал. 3 от Наредба № I-45 регламентира "прекратяване на регистрацията" на превозното средство, но наредбата е приета на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който урежда правомощието на министъра на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на моторни превозни средства. Наредбата не регламентира снемането от отчет на регистрирано пътно превозно средство. В позитивното право няма друга разпоредба, освен чл. 143, ал. 6 ЗДвП и друг акт, които да регламентират снемането от отчет. Вярно е, че съгласно § 2 ЗДвП снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от Закона за управление на отпадъците. Релевантен за случая е фактът, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ обвързва правните последици на неплащане на данък не със снемането от отчет по смисъла на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, а с прекратяването на регистрацията. Наред с това чл. 58, ал. 4 ЗМДТ не прави каквато и да било разлика във връзка с инициативата, по която е извършено прекратяването и правното основание, на което то е извършено. За пораждането на правото на недължимост на данъка е достатъчен обективният факт на прекратена регистрация. Предвид изложеното, решението на Административния съд - Русе като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените писмени доказателства, касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените в това производство разноски в размер на 800 лева., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд