Решение № 4420 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2021 г.

Решение № 4420 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Континвест" ООД срещу Решение № 185/02.11.2020 г. постановено по адм. д. № 131/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че процесните парогенератори не представляват строеж, а са технологичен елемент от инсталация за алуминиев сулфат в цех за алуминиеви соли, доколкото подмяната на парогенераторите не е свързана с извършване на изкопни работи, обратно засипване, армировка, кофражни работи или използване на строителни материали и не е необходимо строително разрешение. Сочи се, че процесните парогенератори като машини подлежат на технически, а не на строителен контрол. Алтернативно, намира за приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение за строеж за вътрешно преустройство, при което не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности на премахване преместване на съществуващи зидове и отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени в цялост оспорената заповед и да се присъдят разноски за двете инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна Началника на РДНСК Ямбол, чрез юрк. В. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и претендира съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. В съдебното заседание се представлява от юрк. А., поддържа становището в писмения отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на оспореното съдебно решение. Сочи, че съдът правилно е приел констатираното за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и правилно е приел за неприложими разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Ямбол е била Заповед № ДК-02-Я-1/14.04.2020 г. на Началника на РДНСК Ямбол, с която на осн. чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на "Континвест" ООД в качеството му на собственик да премахне на незаконен строеж "Парогенераторно помещение", изпълнен източно до промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор № 87374.515.60. 1 по КК на гр. Ямбол, УПИ XVI, кв. 333 по плана на гр. Ямбол, съдържащо технологично оборудване от 2 броя парогенератори и тръбни разводки, обслужващи химическо производство в основната сграда, представляваща цех "Алуминиеви соли". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта, като е приел, че е последната е издадена от компетентен орган за строеж първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "к" ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и при спазена процедура на съставяне и съобщаване на констативния акт, чиито констатации са възпроизведени и в заповедта. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без строителни книжа. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Извършвайки преценка за наличие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, съдът е изложил мотиви, че незаконният строеж, за който по изготвената и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установено, че е построен в периода 28.04.2010 г. – 19.03.2014 г., попада извън приложното поле на посочените норми, изтичащо на 31.03.2001 г. Обоснован е краен извод, че издадената заповед е законосъобразна, тъй като строежът не е търпим и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил подробни и обосновани изводи за материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 АПК. Мотивите на съда не противоречат на събраните по делото доказателства и формулират причинно-следствената връзка за крайното решение за отхвърляне на жалбата. Предмет на заповедта за премахване е "Парогенераторно помещение" с метална конструкция с преградни стени и едноскатен покрив от ламарина в размери 5, 50/5, 70 м и височина 3, 50/3, 00 м. В тази връзка аргументите на касатора за характера на разположените в него парогенератори на машини са неоснователни, тъй като със заповедта е наредено не тяхното премахване, а на цялото помещение, в което се намират. Не намира приложение и посочената в частната жалба разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, неправилно посочена като т. 3, доколкото същата изключва текущи ремонти на сгради, постройки, съоръжения и инсталации от задължението за издаване на разрешение за строеж, но същото е относимо единствено за поддържането на законно изградени сгради. Извършването на текущ ремонт на незаконен строеж няма узаконяващ ефект. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. По делото безспорно е установено, че процесната постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, първа категория, извършен без строителни книжа. Възражението на касатора за съдържане на процесното помещение в разрешеното от Акт образец 16 от 15.01.1988 г. е неоснователно, доколкото неоспореното заключение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е в обратна насока. Предвид изложеното, констатираното незаконно строителство подлежи на премахване, ако за него не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Съгласно извадени сателитни снимкови изображения от Гугъл, вещото лице определя момента на построяване в периода 28.04.2010 г. – 19.03.2014 г. 3 а изградени след 31.03.2001 г. строежи не намират приложение разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Следователно, постройката е недопустима и подлежи на премахване. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд - Ямбол следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане в полза на ответника на разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК въ връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение