Решение № 1684 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2021 г.

Решение № 1684 от 22.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9862/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аврен, чрез юрк. Ламбова като процесуален представител, против решение № 763/3.06.2021 г., постановено по адм. дело № 1841/2020 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Варна, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Сек БГ" АД, в депозиран отговор и писмена защита, чрез адв. Станчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на кмета на община Аврен, срещу заповед № 18-5985/2.07.2020 г. на началника на СГКК - Варна, издадена на основание чл. 54, ал. 4, във вр. с 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която е одобрено изменение в КККР на с. Близнаци, община Аврен, одобрени със заповед № РД-18-16 от 29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в заличаване на съществуващи на място сгради с идентификатори № 04426.102.256. 1 и № 04426.102.256. 2 и попълване на сграда с проектен идентификатор № 04426.102.256. 3, на база на геодезически измервания на място, проект на правоспособно по ЗКИР лице и документи за собственост. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От анализа на доказателствата е установил, че с одобреното изменение на новонанесената сграда с идентификатор 04426.102.256. 3 не се променят границите на обекта след 2006 г. и няма осъществено ново строителство. Приел е, че целта на изменението е да бъде отразено правилно положението на сградата и не е налице спор за материално право. По тези съображения съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно установени, след съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, включително неоспореното заключение на комплексната съдебно-техническата експертиза. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия, спрямо действителното им състояние. В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото, включително от приетата комплексна СТЕ, се установява, че е налице такова несъответствие, което е било отстранено с нанасянето по оспорената заповед. От СТЕ се установява, че заличаването на двете сгради и нанасянето им като един обект с нов идентификатор, съответства на съществуващото на място, не е реализирано ново строителство и не се променя границата на обекта така, както е отразена в КККР, одобрени със заповед № РД-18-16 от 29.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Действително, както се твърди в касационната жалба, има увеличение в площта на новонанесения обект спрямо общата площ на нанесените преди изменението две сгради. Това увеличение е в съответствие с отразеното в представените документи за собственост и не води до намаляване на площта на съседни обекти, включително и на ПИ с идентификатор № 04426.102.96, публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица. Поради това е правилен и изводът на съда, че не е налице спор за собственост, който да обосновава постановяването на отказ. С изменението не се засягат неблагоприятно вещните права на общината върху ПИ с идентификатор № 04426.102.96, тъй като не се отнема площ от имота в полза на сграда с проектен идентификатор 04426.102.256. 3 и не се установява дублиране на титули за собственост по отношение на спорната част от изменението на кадастралната карта. Поради това липсва засягане на правото на собственост, което да поражда спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В случай обаче, че касаторът счита, че е налице такъв, то за него е налице правото да го повдигне и след разрешаването му по общия исков ред, да инициира изменение в КККР. По изложените съображения решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация "Сек БГ" АД, за присъждане на направените разноски, като основателно, своевременно предявено и доказано по размер до сумата от 1080 лв., следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,