Решение № 10807 от 10.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2014 г.
ВАСIV отделение10.09.2014 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 848 - НС от 4.09.2014 г. на Централна избирателна комисия. ВРЪЩА преписката на Централната избирателна комисия за произнасяне по заявление на Фондация "Младежка толерантност" с вх. № 2 (2-2) / 1.09.2014 г, съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10807 от 10.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание чл. 58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Фондация "Младежка толерантност", със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Ал. Стамболийски" № 45, представлявано от Икмал Джомова, чрез пълномощника й Сезгин Юсеин Мехмед, против Решение № 848 - НС от 4.09.2014 г. на Централна избирателна комисия, с което по тяхно заявление за регистриране на предложени 149 лица за наблюдатели в изборите за народни представители на 5.10.2014 г., в хипотезата на чл. 53, ал. 4 от ИК е постановено решение за отхвърляне. Жалбоподателят счита, че решението следва да бъде отменено поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила като постановено при липсата на мотиви. В жалбата обстоятелствено са развити съображения относно заявените пороци. Жалбоподателят моли в случай, че бъде отменено процесното решение да бъде постановено решение за регистрация или алтернативно, преписката да бъде върната на Централната избирателна комисия със задължителни указания по правилното тълкуване и прилагането на закона и указания за регистрация на предложените от Фондация "Младежка толерантност" 149 бр. наблюдатели в изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г. Ответникът - Централна избирателна комисия (ЦИК), гр. София, не ангажира становище. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение намира, че жалбата на Фондация "Младежка толерантност", е подадена от надлежно упълномощено лице и в тридневния срок по чл. 58, ал. 1 от ИК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. ЦИК е била сезирана със заявление за регистрация на българска неправителствена организация, която ще участва с наблюдатели на изборите за народни представители за Народно събрание на 5.10.2014 г. (образец Приложение № 28-НС от изборните книжа), подадено от Фондация "Младежка толерантност". Условията и реда за регистрацията на наблюдателите е регламентирана в Глава шеста от Изборния кодекс (ИК) и това правомощие на ЦИК попада в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 14 от ИК. Видно от административната преписка, към заявлението на Фондация "Младежка толерантност" с вх. № 2 (2-2) / 1.09.2014 г. са били приложени всички необходими документи съгласно изискванията на чл. 112 от ИК. Предложеният за регистрация брой на наблюдателите - 151 лица, не надвишава броя на избирателните секции, поради което няма нарушение на изискването на чл. 111, ал. 3 и 4 от ИК във връзка с чл. 112, ал. 7 от ИК. Извършена е предварителна проверка в "Информационно обслужване" АД, при която е установено, че 149 лица от Списъка на изрично упълномощените представители на сдружението имат навършени 18 години към датата на регистрация, не са регистрирани като наблюдатели от други организации и не са регистрирани като анкетьори. За останалите две лица е установено, че си дублират ЕГН . След проведено заседание, в Решение № 848 - НС от 4.09.2014 г. на Централна избирателна комисия е отразено, че при проведеното гласуване "ЗА" предложения проект са гласували поименно посочени шестима от членовете на ЦИК, а "ПРОТИВ" са гласували поименно посочени седем от членовете, и тъй като предложения проект не е събрал необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете на присъстващите членове на ЦИК е прието, че е налице решение за отхвърляне в хипотезата на чл. 53, ал. 4 от ИК. Така постановеното от ЦИК решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. без да са посочени фактически и правни основания за издаването му. Производството по издаване процесното решение е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Понастоящем липсват мотиви - фактически и правни основания за издаването му като формалното позоваване и цитиране от колективния административен орган на приложими нормативни разпоредби не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а още по-малко впоследствие с твърдения или допълнително представени доказателства. В случаите по чл. 57, ал. 1, т. 14 от ИК, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. При липсата на фактически основания, изложени в решението, в протокола от заседанието или в друг документ изходящ от органа, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право за постановяване на решение за отхвърляне в хипотезата на чл. 53, ал. 4 от ИК. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, а не когато и да е впоследствие, което винаги обуславя възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Изборния кодекс в частта за регистриране на наблюдатели в изборите, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, а и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта, което ангажира като последица отмяна на постановения административен акт само на това основание. Изложеното до тук налага обжалваното решение да бъде отменено и преписката да се върне на ЦИК за ново разглеждане на заявлението на Фондация "Младежка толерантност" с вх. № 2 (2-2) / 1.09.2014 г., при което, изпълнявайки правомощията си, регламентирани в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 14; чл. 112, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от ИК, да постанови решение, в което да изложи фактически и правни основания за издаване на административния акт в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - Четвърто отделение,