Решение № 7343 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2013 г.

Решение № 7343 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3620/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Николай Йорданов Колев от гр. Шумен против решение № 6 от 7.02.2013 г., постановено по адм. д. № 341/2012 по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 7758/12.10.2012 г. и заповед № 7720/11.10.2012 г., двете на началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР - Шумен, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в негова заповед № 10088 от 20.09.2012 г., с която на Колев е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда съображения за незаконосъобразност и на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. В допълнението към касационната жалба излага твърдения за неправилно присъдени в негова тежест разноски от първоинстанционния съд. Иска решението да бъде отменено изцяло. Ответникът - началник сектор "пътна полиция" при ОД на МВР - Шумен, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Шумен е отхвърлил жалбата на Николай Колев срещу заповед № 7758/12.10.2012 г. и заповед № 7720/11.10.2012 г., издадени от началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Шумен за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в негова заповед № 10088 от 20.09.2012 г. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП спрямо Николай Колев. По делото е установено, че със заповед № 7758/12.10.2012 г. е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № 10088/20.09.2012 г., като в текста на заповедта думите "НП № 612/11 г." следва да се четат "НП № 2010/2010 г." Със заповед № 7720/11.10.2012 г. е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в заповедта за прилагане на ПАМ № 10088/20.09.2012 г. в смисъл изписаният текст "НП № 2008/10 г." да се чете "НП № 453/2011 г." Във всеки от актовете са изложени и мотиви за причината, наложила поправката на очевидната фактическа грешка. Административният съд е приел, че оспорените заповеди са законосъобразни, тъй като се касае не до несъответствие между формираната воля на административния орган и нейното външно изразяване, а до разлика в описателната част на заповедта при посочване на определени фактически констатации, което е коригирано със заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка. Решението е правилно. Административният орган може да поправи очевидната фактическа грешка в изписването на фактическите или правни основания в акта си. В случая това е извършено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК с оспорените пред първоинстанционния съд заповеди, с които са поправени фактическите грешки и е отразена съответната на действително отразената воля за прилагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя, на посоченото основание чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП. По този начин е изразена формираната вече действителна воля на административния орган, обективирана чрез излагане на фактическите обстоятелства в заповедта за прилагане на ПАМ - управлява МПС, без да е заплатил определените с влезли в сила наказателни постановления глоби. Неточното изписване на номерата на наказателните постановления в случая представлява явна фактическа грешка, тъй като от конкретизираните в акта съдебни решения, с които наказателните постановления са изменени, е видно, че административните наказания се отнасят именно до поправените НП № 2010/2010 г. и НП № 453/2011 г. Поради това правилно е прието от първоинстанционния съд, че заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и материалноправни разпоредби. Чрез сторената поправка не се изменя действителната воля на административния орган, а се отстранява несъответствието с нейното външно изразяване. Не могат да бъдат споделени оплакванията в касационната жалба, че с допусната поправка на очевидна фактическа грешка е променено волеизявлението на административния орган. Съответен на закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че в оспорените заповеди формирана волята на административния орган за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото правно основание не е променена. Тази воля е формирана със заповед № 10088/20.09.2012 г., като са посочени конкретните фактически основания за това, а поправените номера на наказателните постановления, съобразени от издателя на акта, съответстват на доказателствата по делото. След тази поправка първоначалният административен акт и актът за поправяне образуват едно цяло - постановения индивидуален административен акт. Останалите наведени от касатора доводи са неотносими към предмета на настоящия правен спор, тъй като в конкретното производство решението на Административния съд - Шумен е постановено по заявения от жалбоподателя Колев предмет, а именно по оспорването на заповеди № 7758/12.10.2012 г. и 7720/11.10.2012 г., двете на началник група в сектор "ПП" при ОД на МВР - Шумен, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане, административният съд правилно е присъдил в полза на първоначалния ответник разноски за защита от юрисконсулт. Предвид изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Пред касационната инстанция пълномощникът на касационния ответник е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция, обективирано в писмения отговор. По делото е представено надлежно пълномощно от административния орган. При тези данни и предвид приетите от касационната инстанция изводи, искането за разноски се явява основателно. Поради това в полза на ответника следва да бъдат присъдени 150 лв. разноски за защита от юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд