Решение № 639 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Амод ЕООД, ЕИК 175207583, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от П. Е., чрез адв. Койкова, срещу Решение 5280/ 16.05.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 4006/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221121002394-091-001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 250/16.02.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на 35 737,38 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК процесуалният представител на "Амод" ЕООД оспорва решението на АССГ, заявява искане за отмяната му, за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Поддържа, че първостепенният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и не е допуснал събиране на доказателства по реда на чл.192 от ГПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Михайлова, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3509 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА Р-22221121002394-091-001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 250/16.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Амод ЕООД са установени задължения за корпоративен данък в размер на 9 081, 40 лв. и лихви 2 760, 38 лв., в резултат на преобразуване на декларираните финансови резултати за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения за ДДС като последица от непризнат данъчен кредит в размер на 17 781, 96 лв. и лихви 6 113, 64 лв. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. За да отхвърли жалбата срещу РА, АССГ е изложил съображения за съответствието му с материалния закон в частта на отказ на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 010,00 лв. по 14 фактури, издадени от Автосервиз М Колор ЕООД с предмет на доставките услуги: ремонт на хладилна камера, чилър, компресори, хладилна инсталация, промишлен замръзвател, камера за концентрат, демонтаж на инсталация, монтаж на агрегат и компресори, монтажни дейности в Зоопарк София, транспорт и монтаж на въздухоохладител, изграждане на хладилна камера от изолационни панели. Констатирал е, че от дружеството-доставчик на приходните органи не са представени първични счетоводни документи, фактури, договори, приемо-предавателни протоколи във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 204.70 лв. по 3 фактури, издадени от Ем Ди партнърс ЕООД с предмет реконструкция машинна зала етап 2, ремонт бутален компресор, изработка нагревател с материали на клиента, АССГ е акцентирал върху декларираното от дружеството неиздаване на фактури с получател ревизирания и отсъствието му в счетоводните справки. Във връзка с доставките на услуги с предмет, идентичен с този по фактурите, издадени от Ем Ди партнърс ЕООД, по 3 бр. фактури, издадени от Умео ЕООД, по които от касатора е упражнено право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 713.26 лв., от инстанцията по същество са съобразени както представените от доставчика, така и от предходния такъв Пристос ЕООД копия на фактури, аналитични регистри, приемо-предавателни протоколи, дневни отчети от фискални устройства и др. АССГ се е позовал на липсата на назначени по трудови правоотношения служители при прекия и предходен доставчик, както и на отсъствието на данни на кой обект са извършени услугите, с какви ресурси, средства и материали е сторено това. Сходни с изложените са мотивите в първоинстанционното решение за доставките на услуги по 5 фактури, с предмет ремонт на газов чилър, фризер, изсушител, хладилна инсталация и монтаж на компресор и агрегат , издадени от Алвеста груп ЕООД, по които е начислен ДДС в общ размер на 3 384 лв. АССГ е съобразил данните от проверката на предходния доставчик Ровиго ЕООД, за което дружество е констатирана липса на назначени по трудови правоотношения работници/служители. Позовал се е и на отсъствието на информация за времето и мястото на извършване на услугите. Поради непредставяне на съпровождащи доставките по издадените от Сарсел ЕООД фактури с предмет ремонт на изсушители документи АССГ е мотивирал извод за недоказаност на предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 570 лв. Съдът е възприел като правилно извършеното от ревизиращите на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО увеличение на счетоводния финансов резултат на касатора за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. с данъчните основи по фактурите, издадени от изброените доставчици, обуславящо допълнителни задължения по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При преценката на материална законосъобразност на РА административният съд подробно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел и обосновани правни изводи. Неоснователен е касационният довод за допуснато от АССГ съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск да се допусне събиране на доказателства по чл. 192 от ГПК. Искането на процесуалния представител с цитираното съдържание е уважено в осз на 13.01.2023 г., издадени са съдебни удостоверения, с които адв. Койкова не се е снабдила, видно от протоколите от о.с.з. на 26.02.2024 г. и на 15.04.2024 г., проведени в нейно отсъствие. По оплакванията за необоснованост на съдебния акт и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, които следва да бъдат разгледани заедно, настоящият състав намира следното: Нормите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В тежест на упражняващия правото на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика) . Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Правото на приспадане на данъчен кредит при доставка на услуга възниква с реалното изпълнение на услугата, резултатът от която следва да е налице при получателя. Правилен е изводът на АССГ, че фактурите, издадени от Автосервиз М Колор ЕООД, Ем Ди партнърс ЕООД и Сарсел ЕООД, чийто предмет са ремонтни и монтажни услуги в областта на хладилното оборудване, не са съпътствани от доказателства, позволяващи да се установи предметът на доставката влагане на труд, материали, консумативи, ползване на специална техника, относима към конкретния вид оборудване и т. н. Първостепенният съд с право се е позовал на липсата на данни резултатът от нея да е наличен при ревизирания или да е отреден в последващата негова облагаема дейност. Фактурите за доставка на услуги, издадени от Умео ЕООД и Алвеста груп ЕООД, са съпътствани от бланкетни приемо-предавателни протоколи (което се отнася и до предходните доставчици), без поясняване на съдържанието на извършената услуга по параметри, доколкото родовото понятие хладилното оборудване изисква и налага конкретизация не само на вид, а и марка, модел и пр. параметри на въпросните изделия. По преписката не са налични данни за местонахождението на това оборудване, нито за времето на извършване на ремонтните и монтажни работи, нито за съдържанието им като видове дейности. Бланкетните приемо-предавателни протоколи във връзка с изпълнението на услугите не са достатъчни за установяване на конкретни параметри и вид на фактурираните услуги така че да се идентифицират измерители на резултата от тях. Разпоредбата на чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, транспонираща чл. 226, т. 6 и т. 8 от Директива 2006/112, регламентира формални изисквания по отношение съдържанието на фактурата и те са за наличието на данни относно обхвата и естеството на предоставените услуги, количество и вид на стоката, единична цена без ДДС. Целта на тези изисквания е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06). Приема се, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 (в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция), при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.) и чл. 6, ал. 5 ЗСч. в сила от 01.01.2016 г.). Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. Недоказаната доставка, макар отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на ССчЕ в съвкупност с другите доказателства по делото в изпълнение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и е мотивирал подробно и последователно тезата, че сама по себе си редовността на счетоводните отразявания във връзка със спорните фактури не е достатъчна, за да се приеме за установено по несъмнен начин съществуването на материалноправните предпоставки за приспадане на правото на данъчен кредит. При извод, че доставките по издадените от Автосервиз М Колор ЕООД, Ем Ди Партнърс ЕООД, Сарсел ЕООД, Умео ЕООД и Алвеста груп ЕООД не са осъществени, разходите по тях не са документално обосновани по чл. 10, ал. 1 ЗКПО и увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството съобразно чл. 26, т. 2 ЗКПО е правомерно. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 509 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение