Решение № 9343 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2025 г.

Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.119 от КСО. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. чрез адв. Т. Божинов от АК-Пловдив против решение 112/06.01.2025 год. постановено по адм. дело 631/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът моли решението на административния съд да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: С процесното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Д. К. против Решение 2153-15-79 от 13.03.2024 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане РНП-1-4-15-01533906 от 30.01.2024 год. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, в частта за събиране на сумата от 4 683, 16 лева, от които главница 3 162, 24 лева за периода от 01.01.2019 год. до 29.02.2020 год. и лихва 1 520, 92 лева начислена към 30.01.2024 год. и допълнителна лихва по чл.113 от КСО след 30.01.2024 год. Разпореждането е издадено на основание чл.114, ал.1 от КСО като е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер 26 722, 96 лева, от които главница за периода 01.01.2014 год. до 29.02.2020 год. в размер на 15 469, 70 лева и законна лихва 11 253, 26 лева начислена на основание чл.113 от КСО до 30.01.2024 год. С решението на директора на ТП на НОИ Пловдив задължението за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год. в размер на 22 039, 80 лева е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО. При извършената проверка пенсионният орган е установил, че с разпореждане от 06.03.1995 год. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. считано от 29.01.1995 год. Със заявление вх. 20582/02.05.2000 год. лицето е направило искане за преизчисляване на ЛПОСВ на основание чл.99, ал.1 от КСО за осигурителен стаж положен преди и след пенсиониране и на основание чл.102 от КСО с осигурителен доход след пенсиониране. Към заявлението са представени УП-30 257/24.11.1999 год. издадено от Стария Пловдив АД с оформен осигурителен стаж преди пенсиониране от 01.04.1970 год. до 15.09.1972 год., УП-30 29/17.01.2000 год. от Слитекс АД гр.Сливен за осигурителен стаж от 01.03.1995 год. до 30.09.1998 год. и УП-2 30/17.01.2000 год. от Слитекс АД гр.Сливен с осигурителен доход 7 956 320 лева за времето от 01.01.1997 год. до 30.09.1998 год. С разпореждане [номер]/03.01.2001 год. размерът на пенсията на К. е преизчислен считано от 02.05.2000 год. като е зачетен осигурителен стаж от втора категория 09 години 04 месеца и 08 дни и осигурителен стаж от трета категория 30 години 06 месеца и 21 дни. С разпореждане [номер]/прот.2143-15-4/17.03.2021 год. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждане [номер]/03.01.2001 год. и всички последващи и е изменена ЛПОСВ на К. считано от 01.01.1997 год. пожизнено. Разпореждането е потвърдено с решение 2153-15-147/11.05.2021 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с решение 1447/27.07.2023 год. постановено по адм.д. 1782/2021 год. е отхвърлил жалбата. Решението на административният съд е оставено в сила с решение 616/18.01.2024 год. постановено по адм.д. 10067/2023 год. по описа на ВАС. С оглед на постъпила информация в ТП на НОИ Пловдив за образувано досъдебно производство 260/2019 год., към което са приобщени пенсионни досиета, за които съществува съмнение относно правомерността на отпуснатите пенсии /между които и досието на К. / пенсионният орган е извършил проверка по реда на чл.108, ал.1, т.1 от КСО. Установено е, че не се потвърждава приетия осигурителен стаж на лицето с разпореждането от 2001 год. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на К.. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед събраните доказателства обжалваните административни актове са правилни. Позовал се е на влязлото в сила разпореждане от 17.03.2021 год., с което е отменено разпореждането от 03.01.2001 год. и всички последващи. С оглед на отменената пенсия на лицето правилно пенсионният орган е наредил да бъде възстановена недобросъвестно получена сума за пенсия за ОСВ. Процесното разпореждане е издадено на основание чл.114, ал.1 от КСО, съгласно която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл.113. Съдът е приел, че в конкретния случай недобросъвестността е налице, тъй като при подаване на заявлението за изменение на пенсията и при получаването и лицето си е послужило с документи с невярно съдържание с цел получаване на пенсия в по-голям размер. По делото липсват доказателства лицето реално да е извършвало трудова дейност в Стария Пловдив АД и Слитекс АД гр.Сливен, както първоначално е бил зачетен осигурителен стаж от втора категория. Представеното от К. удостоверение от осигурител Стария Пловдив АД не е било издавано от дружеството видно от констативен протокол КП-5-15-00775127/26.06.2020 год. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. Съгласно констативен протокол КП-5-19-00744327/09.04.2020 год. на контролен орган при ТП на НОИ Сливен при проверка на ведомостите за заплати на осигурителя Миролио ЕАД /правоприемник на Слитекс АД гр.Сливен/ е установено, че лицето С. Д. К. не фигурира във ведомостите за заплати, а посочените удостоверявания във документите са описани в изходящите дневници за 1999 год. и 2000 год., но са издадени на различни дати и на други лица. С оглед на така установеното съдът приел, че е налице недобросъвестност при получаването на пенсия, поради което лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114, ал.1 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Разпореждането, което е предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е издадено в следствие на решението на ВАС. Безспорно е установено, че размерът на осигурителния стаж признат от контролните органи през 2001 год. не се потвърждава при извършената проверка. Представените със заявлението от 02.05.2000 год. документи издадени от Стария Пловдив АД и Слитекс АД гр.Сливен са с невярно съдържание, поради което размерът на потвърдения осигурителен стаж е различен от заявения. Първоинстанционният съд е приел, че лицето е било наясно със съдържанието на представените от него документи и е знаело, че получава осигурително плащане в размер, на който няма право, поради което е недобросъвестно. В следствие на това на основание чл.114, ал.1 от КСО лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, които се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Съгласно ал.2 на чл.114 в относимата редакция е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл.40, ал.7, чл.54е и чл.54м, ал.2, т.2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да бъдат споделени. От данните по делото безспорно се установява, че К. е знаела, че представя документи удостоверяващи осигурителен стаж издадени от Стария Пловдив АД и Слитекс АД гр.Сливен като данните в същите не отговарят на действителността. По изложените съображения правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл.114, ал.1 от КСО. Предвид изложеното решението не страда от визираните пороци в касационната жалба и следва се остави в сила. Основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди касатора да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,