Решение № 14396 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2011 г.

Решение № 14396 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1741/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Силистра, чрез пълномощника юрисконсулт Иванка Апостолова, против решение № 249/23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 23/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Силистра, в частта, с която е отменена заповед № РД-15-2/21.01.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Силистра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, според които съдът неправилно е приел, че отказът за сключване на индивидуален договор по определени клинични пътеки е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), тъй като въведеното изискване е продиктувано от изричния критерий за достъпност и качество на медицинската помощ в чл. 59в, т. 3 ЗЗО. Според касатора, след като в закона не е даден критерий, според който да се прецени дали лечебното заведение отговаря на посоченото изискване, то отказът за сключване на договор правилно е обоснован с указанията, дадени в писмо изх. № 20-00-7/12.01.2010 г. на председателя на УС на БЛС и директора на НЗОК и Протокол от 14.01.2010 г., издадени на основание чл. 3 от НРД по тълкуването и приложението му, за наличието на двама лекари със специалност и един без за осигуряване на 24-часово дежурство за спешна помощ. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба - "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Тутракан" ЕООД, представлявано от управителя Светлана Великова Петкова, чрез пълномощника адв. Десислава Георгиева, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Силистра, по жалба на "МБАЛ - Тутракан" ЕООД, е отменена заповед № РД-15-2/21.01.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Силистра, в частта, с която е отказано сключване на договор за оказване на болнична помощ по следните клинични пътеки (КП): т. I. 1 - КП № 27 "Интервенционални процедури при заболявания на гастроинтестиналния тракт с неголям обем и сложност"; КП № 33 "Заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума"; КП № 34 "Декомпенсирани чернодробни заболявания (цироза)"; КП № 36 "Хронични чернодробни заболявания"; т. I. 2 - КП № 46 "Остър миокарден инфаркт без фибронолиза"; КП № 47 "Нестабилна форма на ангина пекторис без инвазивно изследване и/или интервенционално изследване"; КП № 50 "Остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с фибринолитик; КП № 52 "Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност 3 и 4 ф. клас без механична вентилация"; КП № 56 "Ритъмни и проводни нарушения"; т. I. 3 - КП № 61 "Остър и обострен хроничен пиелонефрит"; КП № 66 "Остра бъбречна недостатъчност при лица над 18 г. "; КП № 68 "Хронична бъбречна недостатъчност при лица над 18 години"; т. I. 4 - КП № 63 "Гломерулонефрити - остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания - новооткрити, при лица под 18 години"; КП № 67 "Остра бъбречна недостатъчност при лица под 18 г. "; КП № 69 "Хронична бъбречна недостатъчност при лица под 18 г. "; т. I. 5 - КП № 129 "Интензивно лечение на коматозни състояния, неиндицирани от травма"; КП № 130 "Интензивно лечение при комбинирани и/или съчетани травми"; т. I. 10 - КП № 217 "Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност"; КП № 218 "Малки оперативни процедури на таза и долния крайник"; КП № 222 "Средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник"; КП № 223 "Малки оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник"; т. I. 12 - КП № 291 "Токсоалергични реакции при лица над 18 г. "; КП № 292 "Токсоалергични реакции при лица под 18 г. "; КП № 293 "Отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18 г. "; КП № 294 "Отравяния и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица под 18 г."; КП № 295 "Фалоидно, гъбно отравяне"; т. II. 3 - КП № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт"; КП № 30 "Заболявания на тънкото и дебелото черво за лица над 18 г. "; II. 4 - КП № 90 "Хронична обструктивна белодробна болест - остра екзацербация за лица над 18 г. ". Съдът е изпратил преписката на директора на РЗОК - гр. Силистра за произнасяне в отменената част в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението. Отхвърлил е жалбата на "МБАЛ - Тутракан" ЕООД против същата заповед в останалата част. Осъдил е РЗОК - гр. Силистра да заплати на дружеството сумата 300 лв., представляваща разноски по компенсация. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против заповедта на директора на РЗОК не е обжалвано и е влязло в сила, съответно - не е предмет на настоящото производство. За да отмени заповедта на директора на РЗОК в посочената част съдът е приел, че отказът за сключване на договор по конкретните КП, обоснован с липсата на втори специалист на трудов договор, необходим за осигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния, е незаконосъобразен. Посочил е, че мотивът за отказ е основан на Протокол за съвместни указания между БЛС и НЗОК относно тълкуването и прилагането на НРД - 2010 г., цитиран в писмо с изх. № 42/15.01.2010 г., но този акт в действителност не тълкува НРД, а разширява приложното поле на изискванията на чл. 59в, т. 3 ЗЗО. Въведеното допълнително изискване за втори лекар специалист на основен трудов договор не се основава на нормативно изискване за КП, включено в Приложение № 18 към НРД - 2010 г. или на законова норма. Делегираното правомощие по чл. 3 НРД не включва такова за въвеждане на нови изисквания за обезпечаване на спешни случаи по чл. 59б, т. 3 ЗЗО. Съдът е направил извода, че следва да се приложи законовата норма, като такава от по-висок ранг, поради което не е налице основание за отказ за сключване на договор по посочените КП. Настоящият касационен състав счита, че решението в обжалваната част е правилно. От фактическа страна е безспорно, че "МБАЛ Тутракан"ЕООД е лечебно заведение по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), на което с разрешение № МБ-103/17.12.2008 г. от министъра на здравеопазването е разрешено да осъществява посочените дейности по 23 вида специалности, в 10 отделения. Лечебното заведение е подало заявление до директора на РЗОК - гр. Силистра с вх. № 29-02-775/29.12.2009 г. за сключване но договор за изпълнение на медицинска помощ, към което са приложени съответни документи. От страна на административния орган са констатирани непълноти, за чието отстраняване са давани последователно указания, а от страна на лечебното заведение са представени документи и обяснения, обективирани в съответни писма, цитирани в първоинстанционното решение. С обжалваната пред съда заповед № РД-15-2/21.01.2010 г. на директора на РЗОК - гр. Силистра, е отказано сключване на договор за оказване на медицинска помощ по конкретно посочени клинични пътеки, обособени в раздели I и II и съответни подточки. Относно клиничните пътеки, за които първоинстанционният съд е отменил отказа на директора на РЗОК, така както са посочени в диспозитива на решението, цитиран по-горе (по раздел I, т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 10 и 12 и по раздел II - т. 3 и т. 4), в частта, която е обжалвана пред настоящата инстанция, като основание за отказа за сключване на договор са посочени разпоредбите на чл. 59б, ал. 2, вр. чл. 59в, т. 3 ЗЗО и мотиви, че лечебното заведение не разполага с втори лекар специалист, необходим за обезпечаване на изискването за осигуряване на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че такова изискване не е предвидено в приложимите нормативни разпоредби и че поради това обоснованият с него отказ за сключване на договор е незаконосъобразен. В чл. 59, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор (НРД), а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. Съгласно чл. 59б, ал. 1 ЗЗО директорът на РЗОК в срок от 30 дни от подаване на заявлението сключва договор с изпълнителите, които отговарят на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. В разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО е предвидено, че националните рамкови договори съдържат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, а в чл. 59в ЗЗО са регламентирани критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, като по т. 3, посочена като правно основание за постановения отказ за сключване на договор, е предвиден критерия "осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 ЗЛЗ на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинската помощ при спешни състояния". В чл. 23, ал. 1, т. 1 НРД - 2010 г. е предвидено, че директорът на РЗОК отказва да сключи договор при липса на някое от настоящите общи или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи. Съгласно чл. 186, ал. 1 НРД - 2010 г. страна по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки може да бъде лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което отговаря на общите условия по чл. 17, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в", както и на предвидените в същата алинея специални условия, обособени в т. т. 1 - 11. В конкретния случай не се спори относно изпълнените на общите условия за сключване на договор, а относно изпълнението на специалното условие, предвидено в чл. 186, ал. 1, т. 5 НРД - 2010 г. - в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които лечебното заведение кандидатства, с приложен работен график. От представените към заявлението за сключване на договор документи и допълнително представените такива се установява, че в случая лечебното заведение е изпълнило изискванията за назначени специалисти съобразно Условията за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека, като са приложени и съответни работни графици. Това налага да се приеме, че е изпълнено нормативното изискване по чл. 186, ал. 1, т. 5 НРД - 2010 г. В Съвместното указание вх. № 21/35-00-39/12.01.2010 г. на и. д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС, на което се е позовал административният орган при мотивиране на обжалвания пред съда отказ за сключване на договор, се съдържа допълнително изискване за сключен договор с втори специалист на основен трудов договор. Това изискване е в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 3 ЗЗО, която забранява на НЗОК, РЗОК и служителите им да поставят условия, които не се съдържат в НРД. С поставените допълнителни условия се нарушава и правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗО, според което индивидуалните договори не могат да се сключват при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. С даденото съвместно указание от НЗОК и БЛС по същество са поставени нови допълнителни изисквания към изпълнителите на болнична помощ, поради което това указание не представлява указание по тълкуването и прилагането на НРД в изпълнение на делегацията, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 НРД - 2010 г. Разпоредбата предвижда, че директорът на НЗОК заедно с председателя на БЛС издават съвместни указания, инструкции и други към изпълнителите на медицинска помощ по прилагането и тълкуването на НРД. Регламентирането на допълнителни изисквания, които не се съдържат в съответните разпоредби на НРД, не представлява дейност по тълкуването на НРД, а нормотворчество извън делегирането, поради което предвидените допълнителни изисквания не могат да имат задължителен характер и съответно - да обосноват основание за отказ за сключване на договор. Изпълнението на критериите по чл. 59в ЗЗО за достъпност и качество на медицинската помощ се осигурява чрез приетия по силата на законовата делегация национален рамков договор заедно с приложенията към него. Когато лечебното заведение е изпълнило специалните изисквания за сключване на договор съобразно НРД, то по презумпция разполага с достатъчна обезпеченост за изпълнение на договорните си задължения към НЗОК (в този смисъл решение № 16084/30.12.2010 г. по адм. дело № 9246/2010 г. на ВАС, решение № 2137/11.02.2011 г. по адм. дело № 9439/2010 г., решение № 3379/9.03.2011 г. по адм. дело № 7584/2010 г., всички на шесто отделение). Като е достигнал до същите изводи и е отменил отказа за сключване на договор по посочените клинични пътеки, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба - "МБАЛ - Тутракан" ЕООД за присъждане на направените разноски, е основателно. От доказателствата по делото се установява, че страната е направила разноски в размер на 200 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие серия Б № 00043036 от 27.01.2011 г. поради това и на основание чл. 142, ал. 1, вр. чл. 228 АПК на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,