Решение № 5334 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2020 г.

Решение № 5334 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12457/2020 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" – Министерство на вътрешните работи, представлявана от главен комисар С. К., директор на ГД "ГП" МВР, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. М., против решение № 4910 от 21.09.2020 г., постановено по адм. д. № 8257/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е осъдена дирекцията да заплати на В. С. сумата в размер на 300 лева, обезщетение за имуществени вреди представляващи разноски във връзка с обжалване на НП № 171 от 13.10.2014 г. издадено от зам. директора на ГДГП по НАХД № 21181/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 17.07.2019 г., до окончателното й заплащане. Присъдени са и разноски. Касаторът твърди, че решението е недопустимо, а алтернативно че е неправилно. Поради това, иска обезсилване на решението, алтернативно да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – В. С., чрез пълномощника си адв. И. И. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност, допустимост и законосъобразност на съдебното решение. Моли да бъде потвърдено оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена ГД "ГП" МВР да заплати на В. С., обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски във връзка с обжалване на НП № 171 от 13.10.2014 г. издадено от зам. директора на ГД "ГП" по НАХД № 21181/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 17.07.2019 г., до окончателното й заплащане. Присъдени са разноски в размер на 310 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с Наказателно постановление № 171/13.10.2014 г. издадено от зам. директора на ГД "ГП", на В. С., е наложена глоба в размер на 10 000 лева, на основание разпоредби от Закона за чужденците в Република България. НП е обжалвано от С. и с Решение от 18.09.2015 г., постановено по НАХД № 21181/2014 г. по описа на СРС е отменено изцяло. Решението на СРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 16.04.2016 г. Във връзка с обжалването на издаденото НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство. В производството по НАХД № 21181/2014 г. по описа на СРС е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2015 г. (л. 36) с предмет защита и процесуално представителство във връзка с обжалване на издаденото НП. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че е изплатено изцяло в брой. От правна страна административният съд, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ и е приел исковата молба за основателна. Така, приемайки искът за основателен и доказан, присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП № 171 от 13.10.2014 г. издадено от зам. директора на ГД "ГП". В полза на ищеца са били присъдени и съдебни разноски в размер на 310 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно изводите на Административен съд – София-град. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по НАХД № 21181/2014 г. по описа на СРС, договор за правна защита и съдействие от 11.03.2015 г., е уговорено възнаграждение в размер по 300 лeва, като съобразно отразеното в договора сумата е заплатена в брой. Това обстоятелство страните по договорите са удостоверили с подписите си. При така установените обстоятелства, правилно Административен съд – София-град е приел, предявеният иск за основателен и доказан, поради което го е уважил в пълен размер за сумата от 300 лева. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касаторът за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение