Решение № 7774 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2015 г.

Решение № 7774 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Карлово против решение № 838 от 28.04.2015 г. постановено по адм. д. № 2626 по описа за 2014 г. на Административен съд - П.. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Х. С. Х. оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Адимнистративен съд П. е отменил по жалбата на Х. С. Х. е отменена заповед № 1165 от 1.09.2014 г. на кмета на О. К., с която на осн. чл. 65 ЗОС му е разпоредено да освободи общинска типична улица с о. т. 235а-235б, находяща се между УПИ Х-509 и УПИ IХ-500, кв. 60 по плана на с. В. Л.. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъбразна, тъй като, макар да е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, същата противоречи на материалния закон. Основание за това е обстоятелството, че улицата-тупик е предвидена в улично и дворищно-регулационни планове от 1935 г. и сега действащия план от 1974 г., т. е., нейното предназначение е било и си остава улица, не влияе върху правото на собственост на жалбоподателя предвид липсата на проведена процедура за отчуждаване, не са налице предпоставките по чл. 65 ЗОС, именно имотът да се владее или държи без правно основание. В мотивите съдът е приел, че собствеността на Х. Х. върху процесния имот, предвиден за изграждане на улица, е доказана, доколкото отчуждително мероприятие от страна на общината не е проведено. В хода на производството по делото административният съд е приел за установено следното: Х. Х. е собственик на дворно място с построените в него две къщи и стопански постройки, цялото застроено и незастроено с площ 1256 кв. м, съставляващо имот пл. № 509, кв. 60 по плана на с. В. Л., за който е отреден парцел Х, въз основа на договор за дарение (нот. акт № 167, том IV, дело № 1323/1993 г. по описа на Карловския районен съд) и обстоятелствена проверка (нот. акт № 118, том II, дело № 326/2011 г. на Службата по вписванията Карлово). Имотът е с неприложена регулация, видно от приложените към жалбата две скици от 6.02.2001 г. и от 13.06.2014 г. На 31.07.2014 г. служители на Карловския общински инспекторат са извършили проверка и са установили, че Х. е завзел неправомерно общинска тупична улица с о. т. 235а-235б, находяща се между УПИ Х-509 и УПИ IХ-508, кв. 60 по устройствения план на с. В. Л., като е поставил метална ажурна врата, с което се ограничава достъпа до УПИ IХ-508. На жалбоподателя е изпратена покана да освободи улицата на 13.08.2014 г. На тази дата инспектори от Карловския общински инспекторат са извършили нова проверка обективирана в констативен протокол и са установили, че металната врата не е премахната, жалоподателят Х. е отказал да я премахне, тъй като според него улицата с о. т. 235а-235б попада в неговия имот. На 1.09.2014 г. е издадена оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство, с която е наредено на Х. в 7-дневен срок да освободи общинската улица. Тъй като заповедта не е изпълнена доброволно, на 15.09.2014 г. е осъществено принудителното изпълнение. По делото е била приета съдебно-техническа експертиза, заключението на коята е възприето от съда изцяло, в което се сочи, че независимо от отмяната на ПУП, одобрен със заповед № 1143 от 14.11.2011 г. процесната задънена улица е елемент от кадастралната основа послужила за изработване на улично и дворищно регулационните планове от 1935 г. и сега действащия план от 1974 г. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят не е провел процедурата по § 8 ПЗР ЗУТ. С оглед на така установените факти, съдът неправилно е приел, че заповедта за изземване на задънената улица се явява незаконосъобразна, доколкото процесната улица е собственост на жалбоподателя, т. е. не е налице елемент от фактическия състав на нормата на чл. 65 ЗОС. П. на изземване е улица, с посочени идентификационни елементи, т. е. имот, който по действащия регулационен план на с. В. Л. е предвиден за изграждане на задънена улица, като част от улично-регулационната система на населеното място. Вещноправните въпроси касаещи собствеността върху терена, предвиден за изграждане на задънената улица и по-точно признаване на правата на собственост не могат да бъдат решавани от административния съд, който не разполага с компетентност да се произнася по права и правоотношения, които на се административноправни - по аргумент от чл. 128 АПК. В случая съдът е следвало да обсъди единствено въпроса дали е проведена административната процедура по § 8 ПЗР ЗУТ. Успешното провеждане на тази процедура, страни в която са собственикът на терена и общината, би било доказателство пред административния съд за зачитане от страна на общината на правата на собственост на лицето, което се ползва от същата. Административният акт, с който същата приключва ще обвърже със законната си сила страните в материалното административно правоотношение и всички останали органи, вкл. и съда. В случай на непровеждане на такава процедура въпросът за собствеността ще бъде поставен в зависимост от това дали ЗРП има отчуждително действие, т. е. придобита ли е собствеността върху този терен от общината, на какво правно основание и към кой момент, респ. жалбоподателят продължава ли да бъде собственик върху този терен. Този въпрос, доколкото е вещноправен може да бъде разрешен единствено от гражданския съд. Административният съд, в случай на спор за права, не може да признава такива, изхождайки от представените доказателства за придобивни основания от страна на жалбподателя. Това е така дори само поради обстоятелството, че насрещна страна в административния процес е административен орган, а не общината като юридическо лице и гражданскоправен субект. Освен това предмет на изземване не е поземлен имот - обект на право на собственост на физическо лице, било самостоятелен или част от такъв, а е улица, предвидена в действащ ПРЗ като елемент от инфраструктурата на населеното място, и която съществува като такава в кадастралната основа, а по закон улицата представлява публична общинска собственост. Като е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго с което на жалбата на Х. С. Х. против заповед № 1165 от 1.09.2014 г. на кмета на О. К., с която на осн. чл. 65 ЗОС му е разпоредено да освободи общинска типична улица с о. т. 235а-235б, находяща се между УПИ Х-509 и УПИ IХ-500, кв. 60 по плана на с. В. Л.. бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд