Решение № 11795 от 19.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Танев, [ЕГН] подадена чрез адв. Найденова, срещу решение 2215/19.12.2019 г. постановено по адм. дело 1081/2019 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлено оспорването му срещу Ревизионен акт (РА) Р 02000218005436-091-001 от 08.02.2019 г., поправен с Ревизионен акт за поправка П- 02000219028344-003-001 от 15.02.2019 г., издадени от Н. Желева на длъжност Началник сектор възложил ревизията и П. Димов на длъжност главен инспектор по приходите ръководител за ревизията, органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с решение 62 от 19.04.2019 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП).

Според касатора решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът на първо място счита обжалваното решение за неправилно поради разместване на доказателствената тежест представляващо нарушение на процесуалните правила. Наведени са доводи за необходимост от пълното доказване от страна на органите по приходите на наличието на предвидените в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обстоятелства, като се твърди, че такова доказване не е осъществено нито в административното, нито в съдебното производство. Касационния жалбоподател намира за необосновани, незаконосъобразни и недоказани изводите на съда за приложимост на нормата на чл. 19 ДОПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът - директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) Р 02000218005436-091-001 от 08.02.2019 г., поправен с Ревизионен акт за поправка П- 02000219028344-003-001 от 15.02.2019 г., издадени от Н. Желева на длъжност Началник сектор възложил ревизията и П. Димов на длъжност главен инспектор по приходите ръководител за ревизията, органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта потвърдена с решение 62 от 19.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ НАП, с който е ангажирана отговорността на В. Танев по чл. 19 ДОПК, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Бургасцвет-проект ЕООД, [ЕИК], за задължения, както следва:

1. Корпоративен данък: по ГД за период 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г., главница - 15304, 29 лв. и лихви - 3 665, 05лв.;

1. ЗДДС по СД за период 01.04.2015 г. - 31.12.2017 г., главница - 10205, 58лв. и лихви 3 613, 16лв.;

1. ЗДДФЛ за период 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г., главница - 14 142, 69 лв. и лихви 3 247, 06лв.;

1. ДОО за период 01.06.2014 г. - 31.12.2017 г., главница - 32185, 03лв. и лихви - 7 950, 05лв.;

1. ЗО за период 01.06.2014 г. - 31.12.2017 г., главница - 13 422, 72лв. и лихви - 3 343, 48лв.;

1. УПФ за период 01.06.2014 г. - 31.12.2017 г., главница - 6 662, 92лв. и лихви - 1 669, 18лв.

По делото не е било спорно, че В. Танев е бил управител и представляващ на търговското дружество за ревизирания период от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Безспорно установени са и плащанията, с които на лицето Н. Тотев са изплатени следните суми, за които са издадени разходни касови ордери:

• извършени плащания от дружеството Бургасцвет-проект ЕООД към лицето Н. Тотев за период 2014 г. в размер на 90 000 лв. Като дружеството към 31.12.2013 г. е нямало непогасени задължения.

• извършени плащания от дружеството Бургасцвет-проект ЕООД към лицето Н. Тотев за период 2015 г. в размер на 34 500 лв. Като дружеството към 31.12.2014 г. е имало публични задължения в размер на 9 723,32 лв.

• извършени плащания от дружеството Бургасцвет-проект ЕООД към лицето Н. Тотев за период 2016 г. в размер на 107 900 лв. Като дружеството към 31.12.2015 г. е имало публични задължения в размер на 41 703,25 лв.

От дадените обяснения от управителя на дружеството Бургасцвет-проект ЕООД в ревизионното производство става ясно, че средствата са предоставени на физическото лице като авансово плащане за закупуване на растителност за нуждите на дружеството, като голяма част от доставената стока била в лошо състояние, повредена от вредители и впоследствие бракувана, поради което авансовите отчети за тези стоки не били приспаднати с фактури.

Органите по приходите са приели, че описаните по-горе плащания представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б а от ЗКПО. За да стигне до тези изводи приходната администрация е приела, че е налице недобросъвестно поведение от страна на управителя и едноличен собственик на капитала, тъй като тези суми не са свързани с дейността на дружеството, изплатени са на лицето - Н. Тотев, работил в едно от дружествата на жалбоподателя и е свързано с управителя на дружеството лице. Прието е, че за посочените авансови плащания свързани с дейността на дружеството не са представени достатъчно доказателства както за получаване на стоките, така и за твърденията на управителя за лошо качество на същите. Поради липсата на доказаност решаващия орган е обосновал извод, че управители и едноличен собственик на капитала се е разпоредил със същите суми в своя полза.

За да постанови спорното решение, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за законосъобразност на направените в ревизията изводи и правилно приложение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ДОПК. Административният съд е приел за доказано по несъмнен начин извършването на действия от ревизираното лице разпореждане за извършване на плащания от паричните средства на дружеството в полза на упоменатото физическо лице без да са ангажирани доказателства установяващи наличието на споменатите договорни отношения между страните. Поради липсата на представени писмени доказателства относно качеството, количеството, датата и начина на получаване на стоките, които да обосноват реалност на извършените доставки и позовавайки се на свидетелските показания на св. Тотев, съдът е стигнал до извод за осъществено скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б а от ЗКПО. Административният съд е приел, че с извършените плащания имуществото на задълженото лице е намаляло и с разхождането на средствата е възпрепятствано изпълнението на задълженията. Прието е за установено и наличието на каузална връзка между разхождането на средствата и невъзможността да бъдат събрани ликвидните и изискуеми вземания.

Така мотивиран административния съд е приел, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК на третото лице - управителя В. Танев и поради това е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

Касационната жалба е основателна.

На първо място, административният съд не е съобразил, че с разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, и съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Тъй като отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субсидиарна, т.е. дотолкова до колкото в резултат на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, то доказването на обстоятелствата във връзка с ангажиране отговорността на лицата е в тежест на административния орган, което в случая не е сторено.

Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото.

В настоящия случай безспорно установени са единствено следните елементи: В. Танев е бил управител на Бургасцвет-проект ЕООД от през ревизирания период, налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК- дружеството Бургасцвет-проект ЕООД.

Спорният и пред касационната инстанция въпрос се свежда до това извършените от ревизираното лице действия съставляват ли предвидените в чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Тежестта на доказване на тези обстоятелства лежи върху органа по приходите и поради това обстоятелство настоящия касационен състав намира възраженията на касатора в тази връзка за основателни. Правните изводи на административния съд не кореспондират със събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Не са доказани твърденията на приходната администрация, че сумите са разходени в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица, съобразно § 1, т. 5, б а от ЗКПО. Не са ангажирани доказателства лицето, на което са платени парите Н. Тотев да е съдружник или свързано лице със съдружник. Няма доказателства за намаляване на имуществото на задълженото лице, като в подкрепа на това твърдение е и заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза. Настоящият състав намира за недоказан извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията.

Поради това настоящият касационен състав намира за недоказани изискуеми предпоставки за ангажиране на солидарната на отговорност на третото лице по реда на чл. 19 ДОПК, а именно недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски.

Предвид всичко изложено, съдебното решение е постановено при необоснованост, довела до неправилно прилагане на материалния закон и подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа страна, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи ново разглеждане на спора от първоинстанционния съд, поради което по жалбата на ревизираното дружество следва са отмени РА.

При този изход на спора и своевременно заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за настоящото касационно производство и съобразно представените списък с разноски, договор за правна помощ и фактура, искането следва да бъде уважено и на В. Танев, [ЕГН] следва да се присъдят разноски в размер на 4 326, 20 лв. от които 3 392, 40 адвокатско възнаграждение и 934, 69 лв. държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,