Решение № 617 от 2.12.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200891/2024 г.

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Я., защитник на подс. С. Г. М. против решение № 147/08. 05. 2024 год., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 1514/2023 год. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като аргументите в тяхна подкрепа са доразвити в допълнение, депозирано по реда на чл. 351 от НПК. Изразено е несъгласие с изводите на въззивния съд относно причината за навлизане на подсъдимия в насрещната лента за движение. С доводи, че не е обективна, всестранна и пълна се атакува аналитичната дейност на САС. Поддържа се, че е пренебрегнато заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, което е установило, че подсъдимият страда от редица заболявания и не изключва поведението му на пътя да е последица от съвместното им проявление. Твърди се, че към същия извод насочват и игнорираните от съда показания на очевидците за плавно преминаване в насрещната лента при постоянна скорост и без подаване на светлинна сигнализация. Сочи се, че вследствие на тези недостатъци е приложен неправилно материалният закон. Настоява се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като съдът не е отчел наличието на предпоставките на чл. 55 от НК. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. С. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Поверениците на частните обвинители намират, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати претендираните нарушения на процесуалните правила, законът е приложен правилно, а наказанието е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Частните обвинители И. Л., В. Л. и А. Л. не участват в касационното производство и не изразяват лично становище по основателността на депозираната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 35/28. 09. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 653/2021 год., Софийски окръжен съд е признал подс. С. Г. М. за виновен в това, че на 21. 09. 2020 год., на път 2-16 от републиканската пътна мрежа, в землището на с. Р., Софийска област, при управление на моторно превозно средство – л. а. „Опел Зафира“, с peг. № /№/ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. А. Л. и телесни повреди на повече от едно лице – на И. И. Л. – тежка и средна телесни повреди, както и на В. И. Л. – тежка и две средни телесни повреди, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, буква „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен от САС по жалби на подсъдимия и на частните обвинители и с решение № 147/08. 05. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1514/2023 год., е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, защото логична последица от наличието им би била отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, което от своя страна би обезсмислило произнасянето по останалите доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Несъстоятелни са възраженията срещу доказателствено-аналитичната дейност на САС. Контролираната инстанция е изпълнила в цялост задължението си за разкриване на истината по делото, като е проявила необходимата процесуална активност и в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие е допуснала и изслушала комплексна съдебномедицинска експертиза, чието заключение е обсъдила внимателно и задълбочено така както е сторила и с всички останали доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебната фаза и от първостепенния съд. Апелативният съд неоснователно е упрекван, че не е възприел предложената от защитата интерпретация на показанията на свидетелите Й. В., Н. Н. и Т. Н.. Всички те безспорно са очевидци на деянието и еднозначно сочат, че са възприели пряко и непосредствено изненадващото и същевременно плавно отклонение на управляваното от подс. М. превозно средство към лентата за насрещно движение. В същото време по обясними причини – защото не са били спътници на подсъдимия – нямат впечатления от състоянието на водача в момента, предшестващ произшествието. При това положение да се приеме тезата, че заявеното от тримата за начина на придвижване на л. а. „Опел Зафира“ указва на внезапно комбинирано проявление на обструктивна сънна апнея и на кардиологичното заболяване, които до този момент са били неизвестни за подсъдимия, би означавало да се направи недопустимо предположение. В същото време, както основателно е отбелязала долустоящата инстанция, заключенията на двете съдебномедицински експертизи, допуснати от съдилищата, не съставляват надеждна доказателствена основа за подобен извод. И двете заключения са отхвърлили категорично като възможна причина за навлизане в насрещната лента заспиване на подсъдимия вследствие на обструктивна сънна апнея, макар да са изложили различно научно обяснение за това. Колкото до възможността пристъпното предсърдно трептене, установено при подсъдимия, да е предизвикало синкоп (cъcтoяние на нарушенo съзнание с продължитeлнocт не повече от двадесет секунди в резултат от намалено оросяване на мозъка), в съдебно заседание вещите лица Ц. Г. и Д. М. са разяснили, че са направили този извод въз основа на представената от подсъдимия медицинска документация, която обаче следва пътния инцидент с повече от година и половина. Ето защо двамата добросъвестно са посочили пред САС, че тъй като не разполагат с изследвания, актуални към датата на деянието, заключението им за подобно състояние на М. е само хипотеза, която не е подкрепена от обективни медицински данни. Именно поради тези разяснения контролираният съд не е имал основание да изгради фактическите си констатации върху тази част на комплексната експертиза, а отхвърлянето като неубедително е защитено със солидни аргументи. Неоснователни са и възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото е изведено в касационната жалба като последица от неспазване на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност. След като правно значимите обстоятелства са установени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, материалният такъв е приложен правилно спрямо тях. При положение, че не е доказано изпадането на подсъдимия в безсъзнателно състояние, той не може да се позовава на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, защото е могъл и е бил длъжен да предвиди, че вследствие допуснатите от него нарушения на правилата за движение ще настъпят общественоопасни последици. На последно място несподеляемо е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При неговата индивидуализация са били съобразени всички обстоятелства от значение за вида и размера му без някои от тях да бъдат неоснователно надценени за сметка на останалите. Вярно е, че подсъдимият е неосъждан, трудово и семейно ангажиран и за него не са събрани отрицателни характеристични данни, както и че за близо четиридесетгодишния му шофьорски стаж е санкциониран само четири пъти, предимно за леки нарушения на правилата за движение. Всички тези обстоятелства безспорно го характеризират като личност с невисока степен на обществена опасност, за която извършеното престъпление е инцидента проява, а не последица от трайно формиран и неотклонно следван модел на незаконосъобразно поведение. В същото време нито едно от тези обстоятелства не притежава изискуемата от чл. 55 от НК извънредност и необичайност и това е така, защото и необременената съдебна биография, и полагането на обществено полезен труд, и стриктното спазване на правилата за движение са желани и очаквани от обществото и поради това са въздигнати в норма, правило в обществения живот. Наред с това като изключителни в конкретния казус не могат да бъдат квалифицирани нито влошеното здравословно състояние на подсъдимия, нито фактът, че вследствие на пътния инцидент той също е получил увреждания. Въпреки значителния им превес всички тези смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат оценени и като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, а което е много по-важно – те не обосновават и извод, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от М. престъпление, е несъразмерно тежко. В тази насока инстанциите по фактите основателно са изтъкнали високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, произтичаща от една страна от броя и естеството на нарушените от подсъдимия разпоредби, а от друга – от проявлението на съставомерните последици над минимално необходимото за квалификация на деянието по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, буква „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Тук е мястото да се отбележи, че тъй като по общо правило по-тежките увреждания поглъщат по-леките травми, за квалификацията на деянието релевантно е било обстоятелството, че вследствие пътнотранспортното произшествие на И. и В. Л. и са причинени тежки телесни повреди. Получените от тях средни телесни повреди (една от И. Л. и две от В. Л.) имат отношение именно към индивидуализация на наказанието като отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложеното касационната инстанция не установи очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга. Наложеното наказание в неговата цялост – като комплекс от лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС – ще способства както за поправянето и превъзпитанието на дееца, така и за постигане на генералната превенция. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение