Решение № 1337 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2020 г.

Решение № 1337 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агро-ИД" ООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 1090 от 11.08.2020 г., по адм. д. № 622/2019 г. на Административен съд Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена негова жалба против Уведомително писмо изх. № 01-2600/665#9 от 19.02.2019 г., издадено от Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС-Бургас е образувано по оспорване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. № 01-2600/665#9 от 19.02.2019 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което във вр. с чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от "Агро-ИД"ООД ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не е спазено изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата - намалението на заявените за подпомагане през текущата кампания площи по направление "Биологично растениевъдство" е повече от 10%. Съдът е счел, че от заключението на ВЛ Златев по назначената СТЕ по делото, също се потвърждава, че географското припокриване на заявените през 2017 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет агроекологичен ангажимент е 31. 49%, и при липсата на изискуемата по закон материалноправна предпоставка за продължаване на поетия от ЗС многогодишен агроекологичен ангажимент, изразяваща се в заявяването на финансова помощ на площ, която е с не-повече от 10% по-малка от одобрената за подпомагане площ, налице са основания и задължение за АО да прекрати ангажимента на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 168 АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл. 172, ал. 1 АПК съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. В процесния случай в жабата пред административния съд, оспорващия е посочил, че процесния АА страда от липса на фактически основания/мотиви/ -порок по чл. 59, ал. 2, т. 4, АПК, съществено нарушение на процедурните правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с наведени доводи за нарушения на чл. 59 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. Същевременно е заявено и противоречие на оспорения акт с целта на законодателя и основните принципи, постулирани от последния, и са наведени доводи за нищожност/ изрично поддържани и в касационната жалба/. В обжалваното решение липсват собствени мотиви по цитираните възражения на оспорващия, като съдът е изложил такива само относно съответствието на оспорения акт с материалния закон и то в по-голяма част преразказвайки заключението на вещото лице. По този начин АС-Бургас не само не е обсъдил основанията за отмяна на акта, изложени от жалбоподателя, но в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК не е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, поради това направеният в решението извод за законосъобразност на административния акт е необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. След като съдът не е разгледал наведените в жалбата основания за оспорване по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отхвърлянето на жалбата на "Агро-ИД" ООД против процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда относно доводите за нищожност, порок във формата, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния административен акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед спазване императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по правнорелевантните факти относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включително по възражението за нищожност, налице ли са посочените от жалбоподателя нарушения формата на акта и на административнопроизводствените правила, и съответен ли е оспорения акт с целта на закона. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение