Решение № 12139 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 462/2010 г.

Решение № 12139 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 462/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Христо Тончев Колев против решение по адм. д. № 2086/2003 г. по описа на СГС. Твърди, че са налице касационни основания за отмяна на решението и уважаване на жалбата му. Имотите са отчуждени по ЗПИНМ, за тях има съставен АДС, попадат в терен на ТЕЦ "Марица - 3", събрани са доказателства, които установяват претенцията. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по чл. 6 от ЗОСОИ и е по жалба срещу мълчалив отказ за признаване на право на обезщетение на основание ЗОСОИ. Първоначалната жалба е бланкетна, като съдържа само данни относно индивидуализацията на четири имота пл. № 3395, пл. № 3397, пл. № 3613 и пл. № 3614, за които жалбоподателят твърди, че са наследствени, намират се в района на Димитровград и са отчуждени за нуждите на ТЕЦ "Марица 3". В искането от 5.05.1998 г. до административния орган също няма твърдение кога и по какъв начин е извършено отчуждаването. Едва в писмено становище пред първоинстанционния съд от 11.04.2000 г. и в частната жалба от 20.04.2000 г. е уточнено, че имотите са отчуждени по реда на ЗПИНМ, защото по улична регулация от 1951 г. са отредени и застроени от ТЕЦ "Марица"3. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна, защото няма доказателства, че имотите не могат да се върнат на собствениците, не е доказана собствеността, и че отчуждаването е станало по реда на някой от изброените нормативни актове по чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. В представените актове за държавна собственост същи липсват данни за отчуждаване и собствениците, от които е станало това. Решението е правилно и следва да се остави в сила. ЗОСОИ е издаден на основание чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ за обезщетяване в случаите, когато не са налице условията за реално възстановяване на собствеността върху имотите, принудително отнети по закони и начини, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или техни праводатели. Относими за спора са моментът на принудително отнемане на имота и от кого е станало отнемането. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на факти, с настъпването на които правната норма свързва настъпването на съответните правни последици по чл. 2 от ЗОСОИ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на обезщетяване. Следователно за да е налице право на обезщетяване по този закон трябва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: да има данни, че имотите са одържавени или принудително отнети от жалбоподателите или техните наследодатели по реда на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, че тези имоти не могат да им бъдат върнати реално по причини посочени в закона. Жалбоподателите и при новото разглеждане на делото не са доказали, че посочените от тях изрично в заявлението имоти са отнети принудително и то от наследодателя им, в полза на държавата и по някой от посочените в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ начини. Жалбоподателят твърди, че отчуждаването е станало по ЗПИНМ през 1951 г. Съгласно чл. 39 от ЗПИНМ (Обн., Изв., бр. 227/1949 г. и действал до изменението с Изв., бр. 54/1956 г.) недвижими имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация. За наличието на отчуждаване е релевантен само фактът на влизане в сила на регулационния план, като обезщетяването за отчуждените имоти не е част от отчуждителното производство, но е било основание за облигационни претенции. Неоснователно е оплакването на касатора, че е налице основание за обезщетяване, защото отчуждаването е станало не по установения законов ред. Предвид чл. 55а от ЗПИНМ (отм.) в редакцията до 1956 г. отчуждаването става по силата на самото отреждане. Обезщетяването не е част от процедурата, поради което доводът, че отчуждаването е станало не по установения от закона ред е неоснователен. Предвид изложеното решението е съобразено с доказателствата и твърденията на жалбоподателя и е обосновано. Постановено е при спазване на материално-правна норма на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВОНИ и чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение,