Решение № 5797 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2014 г.

Решение № 5797 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2007/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дочка Кирилова Величкова от гр. София, чрез адв. Славов като процесуален представител, против решение № 7005 от 14.11.2013 г., постановено по адм. дело № 8485/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от Дочка Кирилова Величкова срещу определение № 94 от 08.01.2014 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Георги Василев Соколов съдебни разноски в размер на 700 лева. Изложени са доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че възражение в този смисъл е направено в съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - София област не е взел становище по подадените жалби.

Ответникът - Георги Василев Соколов изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, приема следното:

1. По касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Дочка Кирилова Величкова срещу предписание № 1 и предписание № 2, дадени с протокол за извършена проверка от 26.06.2012 г. на главни инспектори на дирекция "Инспекция по труда" София - област.

За да постанови този резултат, Административен съд София - град е обосновал извод за законосъобразност на оспорените предписания, като издадени при правилно прилагане на чл. 230 и чл. 237 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване и битово обслужване и чл. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, както и на чл. 282 от Кодекса на труда (КТ). Приел е, че е налице валидно трудово правоотношение между Дочка Величкова и Георги Соколов, поради което работодателят следва да изпълни предписанията, дадени с протокол за извършена проверка от 26.06.2012 г. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Дочка Величкова като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Фактите по делото са правилно установени, а правните изводи въз основа на тях са законосъобразни и обосновани.

Установено е, че ответникът в настоящото и заинтересована страна в първоинстнационното производство Георги Соколов е започнал работа при Дочка Величкова през месец януари 2009 г. като нощна охрана на жилищна сграда в гр. София, кв. Симеоново. Въз основа на постъпило искане от негова страна на 19.06.2012 г. и на 26.06.2012 г. в къщата, която охранявал, е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от главни инспектори към дирекция "Инспекция по труда" - София област. При проверката е установено, че Дочка Величкова не е сключила трудов договор със Соколов, поради което контролните органи издали постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение между посочените лица и е предписано на работодателя да бъде сключен трудов договор със срок на изпълнение до 29.06.2012 г. По време на проверката са констатирани и нарушение по чл. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, изразяващо се в това, че не се осигуряват тонизиращи и ободряващи напитки на работещия като пазач през нощта, както и нарушение на чл. 282 от КТ, чл. 230 и 237, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване и битово обслужване, тъй като не е осигурено санитарно - битово помещение за лична хигиена на работника. Издадените предписания са оспорени по административен ред, като с решение изх. № 0404-16090 от 30.07.2012 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Инспекция по труда" е отхвърлил жалбата на Дочка Величкова.

По делото е приложен подписан от двете страни трудов договор № 1 от 29.06.2012 г., по който има поправки, нанесени от Георги Соколов относно размера на трудовото възнаграждение. Изслушани са двама свидетели, които детайлно са описали характера на работата и условията, при които е полаган трудът.

Постановлението по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с Георги Василев Соколов и предписанието за сключване на трудов договор с начална дата 12.01.2009 г., издадени от контролен орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област, е оспорено пред Административен съд София - град, който с решение № 4834 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 6687/2012 г. е отхвърлил жалбата на Дочка Величкова. Същото е оставено в сила с решение № 2544 от 24.02.2014 г. по адм. дело № 13509/2013 г. на ВАС, шесто отделение.

Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия закон, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В случая от данните по делото и от свидетелските показания се установява, че Соколов е престирал работна сила, срещу която е получавал възнаграждение, имал е определено работно място, график на работа, което от своя страна характеризира правоотношението като трудово. Съгласно чл. 405а, ал. 4 от КТ въз основа на постановлението, контролните органи от инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, а когато между страните не се сключи трудов договор, съобразно ал. 6 - постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. В случая от данните по делото е видно, че в изпълнение на издаденото постановление и предписанието въз основа на него, е сключен трудов договор, но страните не са се споразумели относно размера на трудовото възнаграждение. Обосновано въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания първоинстанционният съд е направил извод за наличие на валидно трудово правоотношение, което заключение е в съответствие с приетото в мотивите на влязлото в сила решение № 4834 от 15.07.2013 г. по адм. дело № 6687/2012 г. на същия съд, оставено в сила с решение № 2544 от 24.02.2014 г. по адм. дело № 13509/2013 г. на Върховен административен съд. Предвид изложеното неоснователни се явяват доводите на Дочка Величкова за липса на валидно сключен трудов договор между нея и Георги Соколов, които се правят отново и в касационната жалба. Въпросът, свързан с размера на трудовото възнаграждение не е предмет на конкретния спор и не следва да бъде обсъждан в настоящото производство. Не може да бъде споделено и възражението, че е недопустимо наличието на трудово правоотношение да бъде доказвано със свидетелски показания. Съгласно чл. 405а, ал. 1, предл. 2 от КТ съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. Ето защо, доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, също е неоснователен.

Възражението, направено от касаторката в допълнително депозирано писмено становище, че обжалването на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието за сключване на трудов договор с определена начална дата "спира тяхното изпълнение, освен ако законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол", в контекста на тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСК на ВАС, е неоснователно. Според чл. 405а, ал. 7, предл. 2 от КТ обжалването на административния акт не спира неговото изпълнение. Цитираното тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. касае правомощието на съда да се произнесе по искане за спиране на допуснатото по силата на отделни закони предварително изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрично възможността съдът да постанови друго. Касационната жалбоподателка не е подавала искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложените принудителни административни мерки, които са предмет на настоящия спор, поради което направеното от нея възражение е неоснователно.

С предписание № 1, обективирано в протокол за извършена проверка от 26.06.2012 г. е указано на Дочка Величкова по време на нощните смени или при полагане на нощен труд да се осигуряват на работещия като пазач през нощта тонизиращи или ободряващи напитки съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн. ДВ, бр. 88/1999 г.), със срок на изпълнение до 29.06.2012 г. Съгласно цитираната разпоредба по време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки. От изслушването на свидетеля Пейчев се установява, че пазачите не са имали достъп до такива напитки, нито работодателят им е предлагал. Касационната жалбоподателка не е представила доказателства, които да опровергават констатираното от контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област. Правилно и обосновано съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 3 от Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и предписание № 1 е законосъобразно издадено.

С предписание № 2 е указано на Дочка Величкова да се осигурят санитарно-битови помещения за лична хигиена на работещия като пазач съгласно разпоредбата на чл. 282 от КТ, чл. 230 и чл. 237, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване и битово обслужване (обн. ДВ, бр. 88/1999 г., в сила от 09.01.2000 г.), със същия срок на изпълнение - до 29.06.2012 г. Касационната жалбоподателка не оспорва обстоятелството, че тези условия не са осигурени. Съгласно чл. 282 от КТ работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Според чл. 230 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване и битово обслужване, за осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения, съгласно изискванията на нормативните актове. Посочените в задължителните предписания изисквания се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 230 и чл. 237 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване и битово обслужване, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Следователно спазването на тези изисквания е задължително за работодателите.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от цитираната наредба, тоалетните с умивалниците трябва да са близо да работните места. С оглед изслушаните свидетелски показания за мястото, на което е осъществявал работата си ответникът Соколов, обосновано първоинстанционният съд е приел, че липсват необходимите санитарно-битови помещения за лична хигиена за охранителите на обекта, поради което изводът за законосъобразност на издаденото предписание № 2 е правилен.

Доводът за необоснованост на обжалваното решение също е неоснователен. Съдът е изградил правните си изводи след анализ на събраните по делото доказателства, които е преценил в съвкупност. Правилно са приложени относимите в случая материалноправни разпоредби. Установените по делото факти водят до заключението за материална законосъобразност на оспорените предписания.

Като е отхвърлил жалбата, Административен съд София - град е постановил решение в съответствие с материалния закон. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила.

2.По частната жалба:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното определение Административен съд София - град е осъдил Дочка Кирилова Величкова да заплати на Георги Василев Соколов съдебни разноски в размер на 700 лв. В първоинстанционното производство последният е участвал като заинтересована страна по делото, представляван е от упълномощения от него адвокат Петров. В хода на производството процесуалният представител на Соколов своевременно е поискал и присъждане на направените по делото разноски. С постановеното по оспорването решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане. След надлежно сезиране от страна на Георги Соколов, в производство по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд София-град е направил това, като е постановил определение № 94 от 08.01.2014 г.

Определението е правилно.

По делото е приложено адвокатско пълномощно на адв. Петров, в което е отбелязано, че уговореният с доверителя му Георги Соколов адвокатски хонорар е в размер на 700 лв. и е платен авансово. С оглед изхода на правния спор на заинтересованата страна се дължат разноски съгласно приложимата норма на чл. 143, ал. 3 от АПК. В хода на съдебно - административното производство частната жалбоподателка не е изразила становище за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо неоснователни са наведените едва с частната жалба доводи в тази насока. След като насрещната страна не е направила изрично искане на чл. 78, ал. 5 от ГПК за евентуалното намаляване размера на дължимите разноски, съдът не може да извърши такова служебно.

Предвид изложеното обжалваното определение, с което е осъдена Дочка Величкова да заплати на Георги Василев Соколов съдебни разноски в размер на 700 лв. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, направени и пред двете инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,