Решение № 15126 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2640/2011 г.
ВАСVIII отделение18.11.2011 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
Отменя решение № 235 от 22.12.2010 г. по адм. дело № 527/2010 г. на Административен съд град Перник, като вместо него постановява Отхвърля жалбата на ЕТ "Тони Дойчинов" град Перник, действащ чрез процесуален представител Кирил Коцопулос, САК против АУЗТБО № 201/22.10.2009 г. в частта относно сумата в размер на 2375,88 лева за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г., издаден от Кмета на Община Перник като неоснователна. Осъжда ЕТ"Тони Дойчинов" град Перник, ЕИК по Булстат ххххххххх с адрес за кореспонденция град Перник, ул. "Кл. Готвалд" № 17/100 да заплати на Община Перник, представлявана от Кмета Росица Янакиева сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15126 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2640/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Перник, представлявана от кмета Росица Янакиева, чрез пълномощник адвокат Даниела Генадиева срещу решение № 235/22.12.2010 г. по адм. дело № 527/10 г. по описа на Административен съд град Перник с което е прогласена нищожността на АУЗТБО 201/22.10.2009 г., издаден от кмета на община Перник, относно определено на ЕТ "Тони Дойчинов" град Перник задължение за ТБО за 2003 г. в размер на 2375,88 лева и съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ЕТ "Тони Дойчинов", чрез процесуален представител Кирил Коцопулос изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение Административен съд град Перник е приел за основателно възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на административния орган - кметът на община Перник да се произнесе с оспорвания АУЗТБО № 201/2009 г. за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г., поради и което е стигнал до извода за нищожност на издадения от него акт. Обосновал е, че след като за процесния период такса смет по смисъла на закона е била данъчно вземане, то нейното установяване за периода до 1.01.2004 г. е принадлежало на данъчната администрация, т. е. кметът на общината не е бил посочен като орган за определяне на данъчни задължения със съответен акт. Съдът е приел, че към дата 22.09.2009 г.- датата на издаване на оспорвания акт задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци за 2003 г. са погасени по давност, доколкото е бил изтекъл петгодишен давностен срок. Решението е неправилно, постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички посочени факти в тяхната съвкупност и е дал неправилен на основния спорен въпрос за компетентността на органа за установяване на задължение по ЗМДТ. Възраженията на касатора са основателни, сочените от него касационни основания са налице. Незаконосъобразни са изводите на съда за издаден административен акт от некомпетентен орган, позовавайки се на разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИД ЗМДТ, предвидена като уреждаща предходния период на 2004 г. с оглед измененията от 1.01.2004 г. и игнорирайки изцяло действащата към момента разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на действащото към 2003 г. законодателство, такса"смет" действително е била данъчно вземане, видно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДПК (отм.). Неправилно обаче съдът е достигнал до извода, че след като същата е била данъчно вземане, то нейното установяване за периода преди 1.01.2004 г. е принадлежало на данъчната администрация. Следва да бъде направено разграничение между органа, компетентен да издаден акта за установяване на задължението и този, компетентен да реализира неговото събиране. Съгласно разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ (вкл. и в редакцията от 2003 г.) вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на ЗАП. Именно тази норма определя компетентността на органа, който трябва да издаде акта за установяване на такса битови отпадъци и това е кметът на общината. Неправилно съдът, позовавайки се на разпоредби от ПЗР на ЗМДТ и ДПК (отм.), касаещи правната уредба на събиране на таксата битови отпадъци е стигнал до извода, че компетентни да издадат акта за установяване на дължимите такси за публични общински вземания са органите на данъчната администрация. Задълженията за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, чието установяване се извършва по реда и от органа определен в съответния закон, какъвто в процесния случай е ЗМДТ, чл. 9б. Относно извода на съда за изтекла погасителна давност на осн. чл. 141, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.), но действащ за процесния период същият неоснователен. Давността за процесния период е започнала да тече от 1.01.2004 г. и действително е изтекла на 1.01.2009 г. В процесния случай обаче е приложима разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.) за спиране на давността, доколкото в нея изрично е отбелязано, че касае длъжници - физически лица. АУЗТБО е съставен на ЕТ "Тони Дойчинов" град Перник, а ЕТ по смисъла на закона е идентичен като фигура с физическото лице. Към делото е приложено Удостоверение рег. № 1948/26.10.2010 г. на ОД на МВР град Перник, където е отбелязано, че Тони Дойчинов е излязъл от страната на 13.03.2003 г. и следващото му влизане в РБългария е на 22.02.2005 г. След като престоят на лицето извън страната е повече от три месеца, то съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 4 от ДПК (отм.), но действащ за процесния период, давностният срок е спрял да тече и се е удължил с времето, през което е бил отсъстващ. Ето защо следва да се приеме, че към дата 22.10.2009 г., когато е издаден АУЗТБО, задължението за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2003 г. не е погасено по давност. Предвид изложеното съдебното решение с което е прието обратното следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата против АУЗТБО № 201/22.10.2009 г. При този изход на процеса на касатора се дължи присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,