Решение № 2094 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2009 г.

Решение № 2094 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9961/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 87 ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК. Образувано е по жалба на Нагараджа Пакидас, гражданин на Шри Ланка, срещу решение № 257/13.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени оплаквания, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответната страна - председателят на ДАБ изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. с чл. 8 и 9 ЗУБ. Административният орган е приел, че бежанската история е противоречива и от нея по отношение на жалбоподателя не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната му Шри Ланка. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 ЗУБ. Чужденецът е пристигнал в България легално със самолет през юни 2008 г. с неистински малайзийски паспорт. На 03.07.2008 г. е задържан на ГКПП Аерогара гр. Бургас, при опит да напусне страната със същия паспорт. При проведените интервюта твърди, че е търсен от армията или полицията в Шри Ланка. Бил арестуван в гр. Джафна и разпитван за баща му и за брат му, тъй като са били членове на тамилска групировка. Твърди, че военните многократно го хващали, разпитвали и след това го пускали. Заявява, че не е бил чл. нито на политическа партия, нито на въоръжена групировка, няма отношение спрямо армията или полицията в Шри Ланка, не е ходил в казарма и не е преминавал курсове по военна подготовка. Противоречиви са твърденията на чужденеца относно факта с какъв паспорт е напуснал страната си и кой го е снабдявал с неистински паспорти. Твърди, че е търсен от криминалната полиция в случаите, когато е имало избухване на бомби в родния му град, което води до извод, че се касае за действия на официалните власти във връзка с евентуално полицейско производство. В интервютата чужденецът излага нелогични твърдения относно причините да напусне страната си, които правилно са възприети от административния орган за неверни. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в РБългария се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя, той не е преследван по причините, посочени в чл. 8 ЗУБ. При така установените факти се обосновава извод, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и постановеният отказ в този смисъл е законосъобразен. Отказът за предоставяне на хуманитарен статут от административния орган също е законосъобразна. Жалбоподателят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спрямо личността му не е имало заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение