Решение № 12525 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2009 г.

Решение № 12525 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Ответникът - Евгений Петров Петрохански не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Бургас е отменил Заповед № 859/12.12.2008 г. на кмета на община-Несебър, като незаконосъобразна. С нея, на основание чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, във вр. с чл. 22, т. 1 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 на Общински съвет-Бургас, е наредено премахването на 9 бр. еднотипни преместваеми обекти - гаражи, монтирани върху имот - публична общинска собственост, в кв. 76 п плана на гр. Несебър, без одобрена схема и разрешение за поставяне. Съдът, след като е анализирал фактическата обстановка, е извел извод за незаконосъобразност на заповедта поради липса на форма и мотиви, а също и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В заповедта обектите не са индивидуализирани по местонахождение и други белези, поради което и не могат да бъдат разграничени, а освен това не са посочени и адресатите им, за които се поражда задължението за премахване. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. Законосъобразни са правните изводи на съда за незаконосъобразност на заповедта, тъй като същата не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Заповедта не съдържа описание на всеки един от обектите по начин позволяващ индивидуализирането им в териториалния обхват на УПИ I, кв. 76 по плана на гр. Несебър, а такава липсва и в съставения Констативен акт № 22/14.03.2008 г., визиращ гаража на жалбоподателя Евгени Петрохански. В заповедта не са посочени и адресатите по отношение на които се пораждат задълженията за премахване на тези гаражи. Тези адресати е следвало да бъдат посочени, тъй като обектите са гаражи, които се използват като такива. Поради това съдът обосновано е приел, че оспорената заповед като цяло се явява незаконосъобразна, поради липса на форма и мотиви. Липсата на мотиви или непълното мотивиране на заповедта е нарушение и на административнопроизводствените правила, с оглед нарушаване на изискванията за съставяне на административния акт, което възпрепятства съда при проверката за правилно приложение на материалния закон. Към изложеното следва да се добави и следното. Оспорената заповед на кмета на община-Несебър е незаконосъобразна и поради несъответствието й с разпоредбата на чл. 57а, във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности-павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане, като пейки, осветителни тела, чешми, фонтани и др. Процесните девет броя гаражи, не са сред тези обекти. За тях съществува друга правна възможност за премахването им, като неподходящи по местоположение, разположение и вид, но не и реда по чл. 57а във вр. с чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Поради това оплакването в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, е неоснователно. Неоснователно е и другото оплакване за недопустимост. Първоинстанционният съд се е произнесъл по една допустима жалба срещу Заповед № 859/12.12.2008 г. на кмета на община-Несебър, а не само в частта й касаеща гаража ползуван от жалбоподателя Евгений Петрохански. Последният е имал правен интерес и активна процесуална легитимация да обжалва цялата заповед, поради общият й характер, липсата на индивидуализация и описание на отделните 9 бр. гаражи-предмет на заповедта, а оттук и невъзможността да бъдат обособени отделни нейни части, с конкретно описание, както на гаража, така и на адресата на задължението за премахване. Поради това, като се е произнесъл по законосъобразността на цялата заповед, съдът е постановил едно допустимо решение. От неоснователността на касационната жалба следва извода, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение