Решение № 7375 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2010 г.

Решение № 7375 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Милка Бялкова Иванова от гр. Хасково, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Венелин Челебиев от същия град, срещу решение № 344 от 28.09.2010 г. по адм. дело № 324/2010 г. на Административен съд - гр. Хасково.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с писмо изх. № К-2304 от 18.03.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково е поискал от кмета на Община - Хасково информация за настанените след 1.01.2007 г. в детски заведения на територията на общината деца до 2-годишна възраст. С писмо изх. № 33-02-6 от 30.03.2010 г. кметът на общината е предоставил исканата информация под формата на списък, в който са посочени имената на децата, настанени в детски заведения, номера на детското заведение, в което е настанено съответното дете, дата на постъпването му и дата на напускане (отписване). В списъка е включено и името на детето Камелия Миленова Иванова, дъщеря на касационната жалбоподателка, а със служебна бележка изх. № 5 от 30.04.2010 г. директорът на ОДЗ № 18 "8-ми март" е удостоверил, че детето е прието в това ОДЗ на 14.10.2008 г. и в момента посещава детското заведение. С друга служебна бележка без регистрационен номер, издадена на 28.04.2010 г. по искане на касационната жалбоподателка, директорът на същото ОДЗ № 18 "8-ми март" е удостоверил, че детето "е прието в ОДЗ № 18 на 14.10.2008 г. и до 18.02.2009 г. има посещаемост 48 дни."

При тези данни длъжностното лице ръководител на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково с разпореждане № 75 от 21.04.2010 г. е разпоредило касационната жалбоподателка Милка Бялкова Иванова да възстанови недобросъвестно полученото от нея обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за отглеждане на малко дете за времето от 14.10.2008 г. до 18.02.2009 г. в размер на 969,91 лв. заедно със законната лихва в размер на 270,91 лв., изтекла от датата, на която е било получено обезщетението до датата на разпореждането.

Сезиран с жалба от Милка Бялкова Иванова, директорът на РУСО - Хасково с решение № Ж-47-1 от 27.05.2010 г. е потвърдил разпореждането. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че "отглеждането на малкото дете е събитие, което лишава физически работоспособната майка от възможността да полага труд, за което майките ползват отпуските, отразени в КТ и получават обезщетения, предвидени в чл. 53 от КСО" и че "отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ е целеви и неговото предназначение е през този период майката лично да обгрижва детето." Затова "след като детето е настанено и постъпило в детско заведение и не е изписано, за посочения период от 14.10.2008 г. до 18.02.2009 г. на майката не се полага обезщетение за отглеждането му."

С посоченото по-горе решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Милка Бялкова Иванова срещу решение № Ж-47-1 от 27.05.2010 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице нито едно от отменителните основания по чл. 146 АПК, защото разпореждането и потвърждаващото го решение на директора на РУСО са не само законосъобразни, но и правилни, като съответни на материалния закон.

С касационната жалба са инвокирани следните доводи:

1. Неправилно Хасковският административен съд е приел за несъществени установените нарушения на чл. 25, чл. 26 , чл. 27 и чл. 57 АПК.

1. Съдът не е обсъдил довода, че оспореното разпореждане е подписано от длъжностно лице, посочено в незаконосъобразната заповед № 40 от 16.03.2010 г., издадена без правно основание.

1. Въз основа на удостовереното от директора на ОДЗ № 18 обстоятелство, че детето е било прието в това ОДЗ на 14.10.2008 г. съдът е направил неправилен извод, че детето е било настанено в детско заведение, защото приемането на детето в детско заведение не е равнозначно на настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. В законопроектите, довели до новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО не са налични мотиви, от които да се направи категорично и еднозначно тълкуване, че "настаняване на дете в детско заведение" е равносилно на "приемане на дете в детска ясла", а това обоснова в случая извод за добросъвестност на касационната жалбоподателка.

1. Съдът не е отговорил на въпроса допустимо ли е настаняване на детето в ОДЗ при установената по делото 70 % трайно намалена работоспособност на това дете, при която то се нуждае и от чужда помощ. Освен това съдът не е кредитирал довода, че детето е била записано в ОДЗ само документално, за да се допусне майката да осигури на детето си общуване с връстници за да се намали стреса от заболяването.

Тези доводи са неоснователни.

Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, гласи чл. 114, ал. 1 КСО. За това възстановяване длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, допълва чл. 114, ал. 3 КСО. Със заповед № 40 от 16.03.2010 г. директорът на РУСО - Хасково е определил за длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО началникът на отдел "КПК", а в негово отсъствие - началникът на сектор "КР на ДОО". Със заповед № 69 от 16.04.2010 г. директорът на РУСО е разрешил платен отпуск на първото длъжностно лице (началник на отдел КПК), включително и за деня, в който е издадено процесното разпореждане по чл. 114, ал. 3 КСО. Следователно това разпореждане е издадено от компетентно (надлежно овластено) длъжностно лице - ръководителят на контрола по разходите на ДОО (началник на сектор КР на ДОО).

На съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на директора на РУСО - чл. 118 КСО, а то се издава след сезиране с оспорване на разпореждане по чл. 117, ал. 1 КСО. Следователно, адресатът на административния акт, подлежащ на съдебен контрол (решението на директора на РУСО) не само е уведомен за производството за издаването на този акт, но това производство е образувано по негова инициатива (жалба или оспорване). Що се касае до поставения в касационната жалба въпрос кога едно нарушение на административнопроизводствено правило ще бъде съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, на този въпрос Върховният административен съд многократно е давал отговор, че съществено е това нарушение на административнопроизводствено правило, което има за последица нарушаване на правото на защита на адресата на административния акт или което, ако не беше допуснато, съществува обоснована вероятност този акт да има друго съдържание. В случая не е установено нарушение от такъв характер.

Върховният административен съд също така многократно е изразявал становището, че приемането на детето за отглеждане, възпитание и обучение в общинската детска ясла е настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО и по своята правна същност е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за времето на това настаняване. Обстоятелството, че детето поради заболяване често и продължително е отсъствало от детската ясла, не води до необоснованост на този извод (сравни в този смисъл реш. № 3864 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 13788 от 2009 г., реш. № 7821 от 11.06.2010 г. по адм. д. № 5637 от 2010 г., реш. № 14321 от 25.11.2010 г. по адм. д. № 8556 от 2010 г и др. на ВАС - VI отд.).

Въпросът, допустимо ли е настаняване в ОДЗ на дете със 70 % трайно намалена работоспособност и необходимост от чужда помощ, изисква специални знания по медицина, физиология и други науки, а по делото не е изслушана експертиза за неговото обсъждане. Поради това този въпрос неакуратно се поставя в касационната жалба. Удостоверението с рег. № 1548/31.08.2010 г., издадено от д-р Живко Христов, не сочи на необоснованост на съдебното решение. Напротив, в това удостоверение д-р Христов заявява: "предложих на родителите (детето) да посещава детско заведение", а посещаването на детско заведение налага записването на детето в това заведение, което означава настаняване на детето в детското заведение (след това виж предходния абзац от тези мотиви).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,