Решение № 9261 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2011 г.

Решение № 9261 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Цончев от гр. София, против решение № 4917/15.04.2010 г. постановено по а. д. № 14378/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, 3-членен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Цончев против заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-6189/22.07.2009 г. С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаване. Недоволен от решението, Цончев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Обжалваната от него МЗ не съответства на целта на закона, но това обстоятелство не било обсъждано от първоинстанционния съд. Моли отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени МЗ. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето `и. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от 3-членния състав. Безспорно установено по делото, от приложената на л. 11, "Справка" е, че към 31.07.2009 г. Цончев е имал 29 години, 7 месеца и 17 дни осигурителен стаж, от които 27 години, 7 месеца и 10 дни - служебен стаж в МВР. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Съгласно актуалната редакция на чл. 69, ал. 2 от КСО към момента на издаване на обжалваната МЗ, "Държавните служители по ЗМВР ... при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони ...". Касаторът отговаря на тези легални изисквания. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (също в актуалната редакция към този момент), "Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява...при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването". В случая по инициатива на органа по назначаване, е прекратено служебното правоотношение на касатора, поради придобитото от него право на пенсия на основание чл. 69, ал. 2 от КСО. Доводът за нарушение на закона поради необсъждане съответствието на обжалваната МЗ с целта на закона е неоснователен. Очевидно, с приемането на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (ДВ бр. 69/2008 г.), целта на закона е била да предостави правото на органа по назначаване сам, по своя инициатива и преценка, да има право да прекрати служебното правоотношение на служител от ведомството, който е придобил право на пенсия. За реализирането на това право не е необходимо да бъдат излагани съображения и да се мотивира съответната МЗ. Извършеното при условията на оперативна самостоятелност от министъра не подлежи на съдебен контрол. Не е задължително и да бъде провеждан подбор, както твърди касаторът, предвид липсата на правна норма, разпореждаща такъв. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановени при спазване на материалния закон. Предвид горното, с оглед неоснователността на касационната жалба, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав