Решение № 6439 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2016 г.

Решение № 6439 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), чрез процесуален представител, срещу отменително решение № 3723/01.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2593/2016 г., по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че неправилно е отменена негова заповед № 3286ц-359/01.02.2016 г. с която е отказал снемането на полицейска регистрация. Навежда касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че настъпилата реабилитация не е основание за снемане на полицейска регистрация. Неправилни са съображенията, че отказът за снемане на полицейска регистрация е нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. К. И. И., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебният акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със заявление с вх. № 263000-837/25.11.2015 г. до началника на РУ- Е., К. И. е поискал да му бъде свалена полицейската регистрация. Посочил, че това е пряко свързано с работата му в рудодобивен комплекс "Елаците" към "Геострой" АД. Към заявлението е приложено и удостоверение с изх. № 292/14.09.2015 г. на Районен съд - Е., видно от което К. И. е подписал споразумение по НОХД № 131/2003 г. по описа на РС - Е., по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с което страните се съгласяват за извършеното престъпление да му бъде наложено наказание "обществено порицание" като замяна на наказанието "лишаване от свобода". Споразумението е влязло в сила на 24.10.2003 г. Приложени са: 1. удостоверение, издадено от Районна прокуратура - Е. от което е видно, че И. е изтърпял наложеното му с протоколно определение от 24.10.2003 г. наказание "обществено порицание" на 19.12.2003 г., 2. служебна бележка от НСлС, рег. № И-32685/15.09.2015 г. за липса на образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения и 3. служебна бележка от Районна прокуратура-Е., че няма образувано и водено досъдебно производство. В проведеното административно производство е издадена заповед № 3286ц-359/01.02.2016 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на И. е отказано снемане на полицейската му регистрация. В заповедта е посочено, че искането е неоснователно, тъй като споразумението и реабилитацията попадат извън случаите, при които следва да бъде снета извършената полицейска регистрация. За да отмени обжалваният административен акт първоинстанционният съд е приел, че последиците от настъпилата реабилитация са същите, каквито са при прекратено наказателно производство. Липсата на законова регламентация за заличаване на личните данни от масивите на МВР при настъпила реабилитация, следва да бъде преодоляно чрез тълкуване на закона включително и чрез субсидиарното приложение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която е с по-висок нормативен ранг от действащия ЗМВР. Посочено е, че наличието на полицейска регистрация в масивите на МВР за дадено лице засяга пряко неговия личен живот, влияе върху негови субективни права и неоснователното, или неограничено във времето съхраняване на лични данни противоречи на чл. 8, § 1 от ЕКПЧОС. Н. във времето съхраняване на лични данни (полицейска регистрация) за лица, по отношение на които е сработил институтът на реабилитацията, т. е. заличени са в правния мир всички последици от осъждането им, е непропорционална намеса на държавата в правото на зачитане на личния живот на тези лица. Решението е неправилно. Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи ЗМВР и на Закона за защита на личните данни. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Основният спорен въпрос по делото е дали настъпилата реабилитация, по смисъла на чл. 85 НК, е основание за заличаване на съхраняваните в масивите на МВР лични данни на лицата, включително и снемане на извършена полицейската регистрация. Настоящият съдебен състав приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние. Реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР /в относимата към момента на издаване на административния акт редакция на разпоредбата, изм. и доп. ДВ. бр. 81 от 14 октомври 2016 г./ и Наредбата за реда и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 90 от 31 Октомври 2014 г., изм. ДВ. бр. 57 от 28 Юли 2015 г.) не е основание за снемане на полицейската регистрация, респективно за спиране обработването и съхранението на лични данни. Снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законова разпоредба снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР. Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС, каквито изводи са изложени от първоинстанционния съд. Затова реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация. С оглед изложеното отказът за снемане на полицейската регистрация е законосъобразен, а постановеното отменително съдебно решение неправилно. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд като материално незаконосъобразно следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено / в същия смисъл Решение № 4156 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2016 г., V о., Решение № 15439 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2016 г., V о. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платими от ответника. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,