Решение № 3175 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2020 г.

Решение № 3175 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Алексиева от [населено място] против решение № 2241 от 21.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2718 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 207, 50 лв. срещу Агенцията по вписванията. Касаторът твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно не е приел за доказан факта на заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отказ за вписване по ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с чл. 1 ЗОДОВ, чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувателната практика на ВАС и ВКС и практиката на смесени петчленни състави на същите съдилища. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати исковата сума, както и разноски. Ответникът Агенция по вписванията оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Исковата молба е подадена първоначално до Районен съд - Варна, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. По образуваното гр. д. № 13267/2018 г. съдът е приел, че разглеждането на спора е подсъдно на Административен съд - Варна, като се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Посочил е, че с приемането на нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, т. 7 от ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е с отпаднало действие и исковете за вреди от длъжностни лица към Агенцията по вписвания следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. След изпращане на делото по подсъдност, пред Административен съд Варна е образувано адм. д. № 2718/2018 г. и от своя страна този съд е приел, че производството е недопустимо и го е прекратил. С определение № 11471 от 26.07.2019 г. по адм. д. № 5096/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение е отменено определение № 605/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2718/2018 г. на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил иска. Изложил е съображения в две основни насоки. Първо, че не е доказано ищецът да е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат, а дори и да е извършил такъв, той не представлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Второ, че производството по вписване на обстоятелства в ТР е охранително, а не административно по своя характер и е уредено в ГПК - Част шеста, поради което не е налице административна дейност - обстоятелство, водещо до липса на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. Във връзка с втората група аргументи, съдът уточнява, че съгласно разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, като част от охранителното производство по арг. от чл. 538 от ГПК е и оспорването на отказа за издаването му. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Искът за вреди обаче не е доказан. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за вписване, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали твърдяните разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК. Действително, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, но въпросът за достоворността на датата на договора и на вписаните в него обстоятелства може да бъде повдиган пред съда. Правилно Административен съд Варна е приел за недоказано плащането на адвокатския хонорар в размер на 200 лв, защото договорът е представен едва в исковото производство. Договорът за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка за получена сума, удостоверяваща извършено плащане, са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното производство по не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно производство във връзка с обжалването на конкретния отказ и в твърдяния размер. Причинна връзка между претърпените вреди и отмененият отказ не се установява и поради това, че страна в производството пред Варненски окръжен съд по търговско дело № 730/2018 г. е [фирма], а не И. Алексиева, както е видно и от самото решение по делото. Дори И. Алексиева да е заплатила сумата за държавна такса и адвокатско възнаграждение по делото, за нея не възниква право на обезщетение за вреди от незаконосъобразна административна дейност, поради липсата на пряка причинно следствена връзка между евентуално извършените разходи и отменения отказ. Такава пряка връзка би възникнала, ако бе ангажирано имуществото на страната по делото [фирма]. Във връзка с плащането, извършено от И. Алексиева, възниква облигационно правоотношение между нея и дружеството, което прекъсва пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ и твърдените имуществени загуби. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и предвид нормата на § 6 ЗИД ЗОДОВ /същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение