Решение № 9498 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12938/2013 г.

Решение № 9498 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12938/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на СО - район "Красна поляна" срещу решение № 4094 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11226 от 2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е по жалба на Мария Николова Маркова и Васил Николаев Марков, и двамата - от гр. София е отменена заповед № РД-09-11-179/13.11.2012 г. на кмета на район "Красна поляна" при СО. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците по касационната жалба, редовно призовани се явява Мария Маркова, заедно с адв. Д. Петров - процесуален представител и на двамата ответници, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в писмено възражение на жалбата и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил заповед № РД-09-11-179/13.11.2012 г. на кмета на район "Красна поляна" при СО, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС е наредено да се изземе от наследниците на Вера Иванова Михайлова и членовете на домакинството й общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Красна поляна", бл. № 46, вх. Б, ап. 24 поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. Като мотиви на обжалвания административен акт е посочено, че жилището, предмет на заповедта, е освободено от фонд "Оборотен" с Решение на Столичния общински съвет и е разпределено на район "Красна поляна" с писмо № 08-11-118 от 08.10.2012 г. За да отмени заповедта на кмета на район "Красна поляна", АССГ е приел, че административният акт, макар издаден от компетентен орган, се явява незаконосъобразен, тъй като е постановен в несъответствие с изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи в същото време до невъзможност да бъде преценена и материалната законосъобразност на акта. Обжалваната заповед, макар привидно да съдържа фактически и правни мотиви за издаването си, според АССГ не съответства на изискванията за форма, тъй като изложените в нея мотиви са неотносими към диспозитива на заповедта, което съдът е приравнил на липса на относими фактически основания за издаването й, водеща до незаконосъобразност на административния акт на две основания - по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Според АССГ посочените мотиви за издаване на административния акт са относими към издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, каквато заповед следва задължително да предхожда акта за отнемане на имот-общинска собственост по чл. 65 от ЗОС. Такава заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС обаче не е цитирана като основание при постановяване на атакувания административен акт. Обстоятелството, че наличието на такава заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОС е индицирано в хода на съдебното производство съгласно мотивите на представено по делото определение по адм. д. № 3181/2013 г. по описа на АССГ, според съда не може да попълни липсата на мотиви в обжалвания административен акт, доколкото е представено едва в съдебното производство по атакуването му. Отделно от горното според АССГ при издаване на заповедта са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила - нарушени били разпоредбите на чл. 35 и 36 от АПК, поради което неизяснени и неподкрепени с нужните доказателства останали основни фактически обосновки на издадения административен акт. Нарушена била и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК - жалбоподателите не били известени за началото на административното производство по издаване на заповедта, с което били лишени от възможността на представят доказателства и да депозират възражения срещу постановяването й. Наред с гореизложеното според АССГ нарушени са и приложимите към конкретния случай материалноправни разпоредби на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ във вр. с чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС (отм.), при тълкуването и прилагането на които се налага изводът, че липсва предвидена в закона възможност наемното правоотношение в конкретния случай да бъде прекратено преди собственикът да бъде обезщетен, т. е. преди приключване на обезщетителното производство. Решението на АССГ е правилно. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на административния акт поради липса на относими мотиви при издаването й, което води до постановяването й в нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК - в заповедта не са посочени релевантни фактически основания за издаването й, което обосновано административният съд е приравнил на липса на фактически основания. Нито решението на СОС за изваждане на жилището от оборотния фонд, нито предаването на жилището в разпореждане на кмета на район "Красна поляна" може да обоснове постановяване на заповед с правно основание чл. 65 от ЗОС, основаващо се на липса или отпаднало основание за ползване на жилището. Действително в хода на съдебното производство е представена заповед по чл. 46 от ЗОС за прекратяване наемните правоотношения с наследницата на жалбоподателите, а пред касационната инстанция са представени доказателства за влизането на тази заповед в сила, но фактическите основания за издаване на обжалваната заповед не могат да бъдат допълвани и установявани чрез депозирани едва във фазата на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в конкретния случай наемните правоотношения като сключени на основание чл. 22, б. "а" от ЗНА (отм.) са функция от обезщетяването с жилище на база влязлата в сила заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) и продължават до предаване на строежа. Разпоредбите на чл. 22, б. "а" от ЗНА (отм.), чл. 100 и 102 от ЗТСУ (отм.) и чл. 28 от ЗОС (отм.) намират приложение спрямо жалбоподателите по силата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, доколкото същите са приобретатели на правото на обезщетяване, осъществено валидно по реда на чл. 28, ал. 4 от ЗОС (отм.) - преди отмяната му. Макар правата по договор за наем наистина да са ненаследими, придобиването от жалбоподателя Васил Марков на правото на обезщетяване с имота, описан в заповедта по чл. 100 от ЗТСУ (отм.) и обстоятелството, че същият не притежава друго жилище, живее в наетото от баба му жилище и е адресно регистриран в същото, го прави чл. от домакинството на покойната вече Верка Михайлова. Това обстоятелство приема и административния орган в самата обжалвана заповед, цитирайки заповедта за настаняване от 1993 г. като касаеща както адресата й Вера Михайлова, така и членовете на домакинството й. Предвид гореизложеното не може да се приеме, че Васил Марков ползва общинското жилище без правно основание. Ако Столична община намира, че са налице законови основания за изваждане на същия от жилището, следва да постанови нарочен акт с адресат - държателя Васил Марков, за да може той да се защити валидно пред съд. Неотносими към предмета на настоящия спор са развитите от касатора доводи за твърдяно неправомерно поведение от страна на жалбоподателите, изразяващо се в непредприемане на действия по преобезщетяване, избор на друго обезщетение и т. н. Достатъчно в случая е, че страните не спорят за това, че не е предаден строежът, не е отменено отчуждаването, не е извършено валидно преобезщетяване с друго жилище или промяна в начина на обезщетяване. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение