Решение № 3932 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2009 г.

Решение № 3932 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14138/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Валентин Димитров Петров, чрез процесуалния му представител адвокат Васил Симитчийски против решение № 39/12.08.2009 г. по адм. дело № 293/2009 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, Осми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АЗ-3477/08.07.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания, моли решението да бъде отменено, при което да бъде постановено друго, с което да се уважи жалбата против заповедта. Ответниците в настоящото производство оспорват подадената касационна жалба. В писмените становища, представени от юрисконсултите Огнянова и Стоянова, упълномощени съответно от министъра на вътрешните работи и директора на ОД на МВР - Кюстендил, са изложени съображения относно правилността на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата срещу заповед рег. № АЗ-3477/08.07.2008 г. на и. д. директор на Национална служба "Полиция", с която на Валентин Димитров Петров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за извършено от него нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Оспорената заповед за уволнение е била издадена за извършено от служителя, заемащ длъжността командир на отделение в група "Престъпления по пътищата" на отдел "Противодействие на престъпността" при ОДП - Кюстендил, тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба, изразяващо се в това, че на 21.08.2007 г. при осъществяване на дейност по безопасност на движението, съвместно с полицай Борислав Димитров Таушанов, взел решение да не съставя АУАН за констатирано нарушение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - неправилно изпреварване, извършено от Иван Василев Ненков, с което виновно не изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 15 ЗМВР /в сила до изм. на текста по ДВ бр. 69/2008 г./ да контролира безопасността на движението и нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР визирани от т. т. 64, 65 и 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което станало достояние на други служители на МВР и граждани и с което действие, уронил престижа на службата. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при стриктно спазване на административно производствените правила. В тази връзка последователно и подробно са обсъдени действията по образуване и провеждане на дисциплинарното производство и издадените в тази връзка актове, както и дадените обяснения и възражения от служителя. Неоснователно е възражението, че оспореният акт е издаден в противоречие с императивната забрана по чл. 234, ал. 1 ЗМВР да се образува дисциплинарно производство по анонимни сигнали, доколкото заповед в посочения смисъл, в случая е издадена след осъществена проверка. Обоснован е и направеният извод, че заповедта за уволнение е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е разполагал с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя едва на 27.06.2008 г., когато в НС "Полиция" е постъпило писмо изх. № К-4373/25.06.2008 г., изпратено му от дисциплинарно разследващия орган, ведно с цялата преписка по разследването. Съдът е констатирал също, че събраните в административното и съдебно производство доказателства потвърждават фактическата обстановка, установена в хода на дисциплинарното производство. Предвид това и текста на цитираната в решението точка 64 от Етичния кодекс, обоснован се явява извода, че при осъществяване на полицейски функции Валентин Петров виновно е нарушил служебната дисциплина, като не е изпълнил задължението си да състави акт за установяване на административно нарушение, при констатирано от него нарушение по ЗДвП. В резултат съдът правилно е приел, че деянието на служителя представлява нарушение на служебните задължения, за което се налага наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, каквото според чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР представлява и деянието несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. АССГ в подробни и последователни мотиви е изяснил спора от фактическа страна, като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани изводи от фактическа страна, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилни са също изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидения срок. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва нормативно основание да се възприеме застъпеното в касационната жалба схващане, че срокът по чл. 225, ал. 1 ЗМВР в случая е започнал да тече, считано от датата на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство /24.01.2008 г./. Както правилно е отбелязано от първата инстанция, началния момент на срока за налагане на дисциплинарно наказание е датата на откриване на нарушението, която с оглед правилото на чл. 223 ППЗМВР е тази, на която дисциплинарно наказващият орган разполага с достатъчно доказателства относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Последната се възприема най - общо, като идентична с датата на постъпване при този орган на обобщената справка, ведно с приложените към нея документи. Не обуславя извод в различен смисъл и цитираното в касационната жалба Тълкувателно решение № 2/04.07.2002 г. на ВАС по т. д. № 3/2001 г. за отхвърляне на предложение за издаване на тълкувателно решение, включително относно въпроса кой е началния момент, от който дисциплинарното нарушение се счита открито по смисъла на чл. 236 ЗМВР (отм.), идентичен с текста на чл. 225 от действащия ЗМВР. Обосновано е прието, че не е налице и допуснато при издаване на обжалваната заповед, нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна квалификация на основанието за уволнението. Съдът е констатирал извършено нарушение на етичните правила за поведение на полицейските служители, поради които служителят правилно е уволнен. Доколкото полицай Валентин Петров несъмнено е извън кръга на органите, които могат да налагат наказания по смисъла на чл. 47 ЗАНН, то противно на наведените в касационната жалба твърдения, не разполага с правомощието на наказващ орган по чл. 28, б. а от същия закон, при маловажни случаи на административно нарушение да не наложи наказание на нарушителя с предупреждението, че при повторно извършване на такова ще му бъде наложено административно наказание. При липса на издаден от касатора фиш при условията на чл. 186, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 39, ал. 2 ЗАНН неоснователно е позоваването и на последните разпоредби, сочени като изключващи необходимостта от съставяне на АУАН в процесния случай. Във връзка с оплакванията в касационната жалба, следва да се отбележи, че изискването по чл. 24 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР налага съгласуване на заповедта за уволнение с юристите от съответното структурно звено, но не и отбелязването на това обстоятелство върху издадената заповед. Неоснователно е и твърдението на касатора, че последната не съдържа описание на нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание. Видно от съдържанието й, както правилно е констатирано и от първоинстанционния съд, заповедта за уволнение обективира всички необходими реквизити по смисъла на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, в т. ч. посочване на мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени и правното основание за наложеното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебните си задължения, се наказват с предвидените в този закон наказания, а в ал. 2, т. т. 1-4 е посочено, че дисциплинарните нарушения са неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В чл. 227, ал. 1 ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение, като според т. 10 основание за уволнение е и "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". Понятието е доразвито в чл. 230, ал. 2 ППЗМВР, който в т. 4 посочва като други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, несъвместими с оставането на служба в МВР, за които също се налага дисциплинарно наказание уволнение, деянията несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР несъмнено обхваща случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, наречен Етичен кодекс на служителите в МВР с полицейски правомощия, утвърден от министъра на вътрешните работи, сред които и изискването по т. 64, полицейският служител да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова на което е свидетел и да предприеме необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Предвид изложеното и нормите на чл. 52, ал. 1, т. 15 ЗМВР /понастоящем отменена, действаща към момента на осъществяване на нарушението/ и чл. 165 ЗДвП, при констатираното от полицейските служители нарушение осъществено от Иван Ненков /обстоятелство, което противно на твърденията на касатора се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени и гласни доказателства/, е следвало да бъде съставен АУАН. След като не е сторил това, полицейският служител не е изпълнил задълженията си произтичащи от горепосочените текстове, с което е изразил незачитане на закона и е уронил престижа на полицейската институция, като е допринесъл за намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Поради това поведението на служителя представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на постановеното съдебно решение и същото, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение