Решение № 142 от 16.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 375/2015 г.

Решение № 142 от 16.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 375/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Х. Ш. Х. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 305/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград и за отмяна на постановения по него въззивен съдебен акт. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Сочи се, че решението на въззивната инстанция не е подписано от председателя на съдебния състав по съображения, че не е проведено съвещание и произнасяне по жалбата срещу присъдата. Наред с това се сочи, че наказанието е явно несправедливо, тъй като не са съобразени смекчаващите обстоятелства - направените признания, ниската стойност на предмета на престъплението и възстановяването на причинените вреди. Поддържа се искане за отмяна на решението, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения, като наред с тях сочи, че е било нарушено правото на защита на Х. Х., доколкото не му е било разяснено правото да поиска делото да приключи със споразумение. Пледира решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Осъденият Х. Х. моли ВКС да уважи искането му за възобновяване на наказателното производсвото. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за недопустимост на искането, тъй като същото е подадено след изтичане на преклузивния шестмесечен срок. Счита, че с оглед тези обстоятелства производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: По допустимостта на искането: Съгласно чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият може да направи искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК в шестмесечен срок от влизане в сила на съответния акт. Решението по в. н. о. х. д. № 305/2011 г. е постановено на 21.12.2011 г., от която дата е започнал да тече и шестмесечния срок за възобновяване на наказателното производство. На 27.01.2012 г. служебният защитник, защитавал Х. Х. пред първата и въззивната инстанция - адв. К., е депозирала искане пред Окръжния съд - гр. Разград за възобновяване на делото. Същото е било заведено под № 361/27.01.2012 г. и след окомплектоването му с материалите по делото е изпратено на ВКС. Доколкото производството по Глава тридесет и трета от НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и упълномощаването на защитник или осъществяваната служебна защита пред редовните съдебни инстанции не разпростират действието и правните си последици и пред ВКС, адв. К. е била уведомена, че следва да представи пълномощно, което тя не е сторила. До осъдения е било изпратено уведомление, че в седмодневен срок от получаването му следва да заяви дали поддържа искането за възобновяване. Видно от материалите по делото същото не му е било връчено и той не е бил уведомен за необходимостта да потвърди извършените от служебния защитник процесуални действия. Едва след задържането му за изтърпяване на наказанието с разпореждане на Председателя на първо наказателно отделение на ВКС са му дадени указания, че в седмодневен срок следва да уведоми отправя ли искане за възобновяване и на какви основания. Осъденият Х. е бил уведомен за тях на 20.02.2015 г. и на 25.02.2015 г. ги е изпълнил, подавайки съответната молба. С оглед изложеното следва да се приеме, че искането е в срок и тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането: Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 705/17.10.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 760/2011 г., Разградският районен съд е признал Х. Ш. Х. за виновен в това, че на 01.05.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужда движима вещ на стойност 90,63 лева от владението на Р. Н. Я. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал за разликата до пълния размер на обвинението. Съдът е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Съдът е отхвърлил предявения от Р. Я. против Х. Х. граждански иск за сумата от 242,25 лева като неоснователен и недоказан. Х. Ш. Х. е бил осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 110/21.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 305/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград присъдата е била потвърдена. Въззивният съдебен акт е бил подписан от членовете на съдебния състав - съдиите Л. М. (докладчик по делото) и Т. Н. Председателят на състава, съдия Д. В. е отказала да положи подписа си, като в разпореждане от 30.12.2011 г. е посочила, че решението е било изготвено, подписано и обявено в срочната книга на съда без да е извършено произнасяне и решаване на делото по същество с нейно участие. Съгласно чл. 34 от НПК задължителен реквизит на всяка присъда, решение или определение са подписите на членовете на съдебния състав. С полагането им съставът удостоверява, че постановеният съдебен акт обективира решението му по всички правно значими въпроси по делото - от наличието на извършено престъпление и неговата правна квалификация до авторството на деянието и наказанието, което следва да понесе подсъдимият, както и че това решение е взето в рамките на тайното съвещание след обсъждане на доказателствата по делото, на доводите и възраженията на страните. Ето защо преди да е подписано решението (а това се отнася и за всички останали съдебни актове) не може да породи правни последици; то няма качеството на съдебен акт, а липсата на подпис на един от членовете на състава на съда, без значение какви са причините за това, не дава възможност да се направи извод, че актът е постановен от законен състав (в този смисъл и Р. № 772/91 г. по н. д. № 667/91 г. на I н. о.). Поради това неполагането на подпис върху присъдата, решението или определението всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е абсолютно основание за отмяна на неподписания съдебен акт. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че искането на осъдения Х. Ш. Х. е основателно и в. н. о. х. д. № 305/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Разград следва да бъде възобновено, като бъде отменено постановеното по него решение, а делото бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение