Решение № 14380 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2018 г.

Решение № 14380 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Плод Комерс Варна ООД, чрез адв. Н. Кунев против решение № 319/19.02.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2535/2016 г., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-03000315009241-091-001/17.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна относно установените задължения за данъчни периоди м. 07. 2015, м. 08. 2015 г. и м. 09. 2015 г.

Касационните доводи, уточнени с допълнителна молба са за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Като процесуално нарушение се сочи необсъждане на възражението в жалбата за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.

По спазването на материалния закон касационните оплаквания са по доставките от "Евро фууд енд фрут" ЕООД. Касаторът сочи нарушения на съдопроизводствените правила по чл. 194, ал. 1 ГПК, нарушение на чл. 301 ТЗ във връзка с липса на представителна власт на лицето предало стоките по отношение на прекия доставчик и неправилна преценка относно мястото на предаване на стоките. Позовава се на тълкуването на материалноправните условия за възникване на правото на данъчен кредит по конкретни решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението.

По реда на чл. 219, ал. 1 АПК в хода на касационното производство представя ревизионен акт № Р-03000318001566-091-001/02.10.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител юрк. В. Иванова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмена молба от 15.10.2018 г.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта потвърдена и изменена по административен ред, с който на Плод Комерс Варна ООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 07. 2015 г. в размер на 10718. 69 лева и лихви от 826 лева, за д. п. м. 08. 2015 г. в размер на 26370. 15 лева и лихви от 1899. 97 лева и за д. п. м. 09. 2015 г. в размер на 1498. 70 лева и лихви от 106. 90 лева.

Задълженията за ДДС са резултат от:

• отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Евро фууд енд фрут ЕООД в размер на 10402. 60 лева за д. п. м. 07. 2015 г., в размер на 26 133. 99 лева за д. п. м. 08. 2015 г. и в размер на 1140 лева за д. п. м. 09. 2015 г. и съответните лихви;

• отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗДДС по фактури за покупка на втечнен газ (пропан бутан) и газ метан и съответните лихви;

• начислени лихви за забава върху неправомерно приспаднат данъчен кредит по фактури, издадени от Теленор България ЕАД, който ревизираното дружество е коригирало в данъчен период м. 02. 2016 г., както следва: в размер на 117. 07 лева за м. 07. 2015 г., в размер на 95. 23 лева за м. 08. 2015 г. и в размер на 16. 85 лева.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, като е съобразил тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОССК на ВАС по т. д. № 10/2016 г. От извършената проверка на основание чл. 184 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е приел, че актовете издадени в хода на ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП /сега с изм. заглавие "Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги"/. Не са установени съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията.

По доставките на втечнен нефтен газ (пропан бутан) и газ метан съдът е приел, че са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗДДС, при които правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признава. Обсъдил е подробно доказателствата по делото относно използването на лек автомобил марка Форд, модел "Фиеста" и автомобил Фолксваген, модел "Кади кастен еко фюъл" и е приел, че не е доказано от ревизираното дружество, че закупеното гориво е предназначено за икономическата дейност на дружеството.

По доставките на стоки (плодове и зеленчуци) от Евро фууд енд фрут ЕООД съдът е приел, че не са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за възникване и признаване на правото на данъчен кредит. По отношение на представения договор, сключен от Плод Комерс Варна ООД и прекия доставчик е приел, че ревизираното лице не е установило автентичността на подписа на Р. Иванова, положен за продавача. Приел е разпитът на свидетел не е достатъчно доказателство за установяване истинността на документа, тъй като не е подкрепено от другите доказателствени средства, предвидени в чл. 194, ал. 1 ГПК – заключение на вещи лица или други безспорни документи.

Обосновал е извод, че не е доказана представителната власт на В. Негенцов, подписал приемо – предавателните протоколи за предаване и получаване на процесните стоки от името на Евро фууд енд фрут ЕООД. Обсъдил е събраните писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза и е приел, че не се доказва при условията на пълно доказване осъществяването на доставките на стоки.

По отношение на начислените лихви за неправомерно ползван данъчен кредит по фактури издадени от Теленор България ЕАД съдът е приел, че лихвите са дължими на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗДДС.

Решението е неправилно в частта, в която е потвърден отказът на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от Евро фууд енд фрут ЕООД и правилно в останалата част.

Принципно вярно съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и е изследвал доставянето и получаването на стоките по преките доставки, като факти релевантни за реалното осъществяване на доставките и настъпването на данъчно събитие – арг. от чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Неправилно е преценил събраните по делото доказателства.

Основателно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 194, ал. 1 ГПК. Тази норма предвижда, че проверката за истинността на документ се извършва чрез други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица. Доказателствените средства са дадени алтернативно. Разпитът на свидетеля е самостоятелно доказателствено средство за установяване истинността на документа по чл. 194, ал. 1 ГПК и не е необходимо ангажирането на другите изброени в разпоредбата доказателства, както е приел първоинстанционния съд. В случая чрез разпит на св. Р. Иванова – управител на Евро фууд енд фрут ЕООД е установено, че тя е сключвала договори с Плод комерс Варна ООД през 2015 г. От друга страна релевантно за възникването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС е изпълнението на договора и по-конкретно фактическата размяна на престации между страните и в тази връзка в решението са изложени подробни мотиви по всеки от спорните факти.

Основателно е възражението в касационната жалба, че действията на В. Негенцов без представителна власт по подписване на приемо – предавателните протоколи са потвърдени от Евро фууд енд фрут" ЕООД съгласно чл. 301 ТЗ чрез декларирането на доставките в дневника за продажби и в справката - декларация по ЗДДС на дружеството за съответния период.

Доставянето и получаването на стоките, което е релевантният факт за настъпване на данъчно събитие и изискуемост на данъка в процесния случай е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Предаването и получаването на посочените във фактурите количества и видове стоки е удостоверено с приемо – предавателни протоколи подписани от В. Негенцов за Евро фууд енд фрут ЕООД и от Л. Калчев (шофьор) за Плод Комерс Варна ООД. Разпитани като свидетели в съдебното производство и двамата потвърждават, че са действали от името на доставчика, съответно за получателя. Показанията им подкрепят данните от приемо – предавателните протоколи, че стоките са предадени и получени в складовата база наета от предходния доставчик "Гард Ки 78" ЕООД - Домостроителен комбинат, гр. Варна. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Р. Иванова и Р. Пеев – управители на Евро фууд енд фрут ЕООД. Транспортът на стоките от този склад е осъществен от св. Л. Калчев, който е работил за ревизираното дружество. Липсата на доказателства за назначаване на това лице по трудов договор или на друго основание на длъжността "шофьор", не променя изводите за реалност на доставките, тъй като от заключението на съдебно – счетоводната експертиза е установено, че стоките, получени по този начин са заприходени в счетоводството на дружеството – получател. Вещото лице е установило, че стоките са били предмет на последваща реализация във връзка с облагаемата дейност на получателя. Фактът, че сметка 304 "Стоки" е водена от доставчика само стойностно не е основание да се приеме, че счетоводството му е нередовно.

При тези факти неправилно съдът е приел за недоказано осъществяването на доставките на плодове и зеленчуци по спорните фактури, издадени от Евро фууд енд фрут ЕООД. Останалите обсъждани от първоинстанционния съд обстоятелства – относно произхода на стоките и разполагал ли е прекият доставчик със стоката не са релевантни, доколкото органите по приходите не твърдят и не доказват участие на ревизираното дружество в злоупотреба или измама при упражняване на правото на данъчен кредит.

Допълнителен аргумент за действително осъществяване на доставките се съдържа и във фактическите констатации на ревизионния акт, издаден на Плод Комерс Варна ООД относно задълженията по ЗКПО за 2015 г., който е представен в касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. В този ревизионен акт по фактурите, издадени от Евро фууд енд фрут ЕООД за данъчни периоди м. 07/2015 м. 08/2015 и м. 09. 2015 г. е установено съответствие между получените и изписани стоки по вид и количество, които са продадени до края на годината. На това основание с посочения ревизионен акт е признат отчетения от "Плод Комерс Варна" ООД разход за придобиване на стоките по процесните фактури.

По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата относно отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 37 676. 67 лева и съответните лихви по фактурите, издадени от Евро фууд енд фрут ЕООД е неправилно постановено и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да отмени ревизионният акт в тази част.

В останалата част решението е правилно. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на съдебния акт относно отказа на данъчен кредит за покупки на втечнен газ (пропан бутан) и на газ метан, както и в частта на оспорените лихви върху неправомерно приспаднат данъчен кредит по фактури, издадени от "Теленор България" ЕАД. В този случай съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи служебна проверка по валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон.

Законосъобразно съдът е приел, че са налице основания по чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗДДС за ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на втечнен нефтен газ (пропан бутан) и газ метан. Цитираните норми предвиждат, че независимо от изпълнението на условията по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, данъчен кредит не се признава когато стоките или услуги са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на задълженото лице, съответно за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В случая ангажираните доказателства не установяват използването на закупеното гориво втечнен нефтен газ и газ метан за дейността на Плод Комерс Варна ООД, тъй като от една страна според писмените обяснения на дружеството те са предназначени за лек автомобил Форд "Фиеста", а от друга – не е установено, че товарен автомобил Фолксваген, модел "Кади кастен еко фюъл" е използван в икономическата дейност на дружеството..

Правилно съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт са установени лихви върху неправомерно ползван данъчен кредит, който е коригиран в данъчен период м. 02. 2016 г. Касаторът не оспорва неправомерното ползване на кредита в процесните периоди, което е довело до намаление на декларираните резултати по справка - декларация. Съдът е изложил мотиви, които се подкрепят от събраните по делото доказателства и е приложил правилно чл. 175, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 89, ал. 1 ЗДДС.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се е произнесъл по наличието или липсата на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Задълженията, определени на това основание са отменени по административен ред и не са предмет на съдебното производство (т. 3 от решение № 234/09.08.2016 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна). Съдът е изяснил основанието и размера на оспорените задължения и се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран. Необсъждането на възражения, които не са относими към законосъобразността на ревизионния акт в частта, оспорената по съдебен ред, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на изложеното решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество, е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 300 лева.

На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски само за първата инстанция с оглед изричното изявление на процесуалния му представител, че не претендира такива за касационното производство. С оглед на материалния интерес, за който се уважава жалбата и размера на направените разноски от 2150 лева, администрацията следва да заплати сумата 2 099. 24 лева.

На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,