Решение № 8732 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2015 г.

ВАСПетчленен състав15.07.2015 г.докладчик т Павлина Найденова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Верж Цветанов Христов за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 12008 от 23.09.2013 г. по адм. д. № 12754/2012 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8732 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Верж Цветанов Христов за отмяна на решение № 12008 от 23.09.2013 г. по адм. д. № 12754/2012 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е оставено в сила решение № 4154 от 18.07.2012 г. по адм. дело № 2581/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Христов против заповед № Чр-01-3159/15.12.2009 г. на председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерство на извънредните ситуации за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Като основание за искането по чл. 239, т. 1 АПК се сочи, че с тълкувателно решение № 10/2013 г. от 27.11.2014 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че е налице пълно универсално правоприемство по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ в хипотезата на § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г., отм./ В съдебно заседание се представя копие от тълкувателното решение, заверено от страната. Допълнително се излагат доводи, че в мотивите на тълкувателно решение № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че след закриване на МИС, дейността на съществувалата при него Главна Дирекция "Национална служба Гражданска защита" не е преустановена и се осъществява от МВР, чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Налице е закриване на едно държавно учреждение - МИС, при което негови дейности, включително и материални активи са прехвърлени към друго съществуващо държавно учреждение - МВР. При това положение е следвало да се приеме, че служебните правоотношения на държавните служители не се прекратяват (чл. 87а от Закона за държавния служител). В случая, с влизането в сила на § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г., отм.Административнопроцесуалния/, отпада и компетентността на председателя на комисията, назначена с ПМС № 190/30.07.2009 г., да урежда служебните правоотношения на държавните служители от закритото МИС. Компетентният орган във връзка с тези правоотношения след 24.11.2009 г. е министърът на вътрешните работи. Ответната страна не е взела становище. Искането за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 АПК е процесуално допустимо, подадено от надлежна страна в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Подадено в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна и в тримесечен срок от узнаването на основанието за отмяна. Соченото като основание за отмяна тълкувателно решение е от 27.11.2014 г., искането е подадена в тримесечен срок и от постановяването му, с пощенско клеймо от 27.02.2015 г. Разгледано по същество искането е неоснователно. В мотивите на решението, чиято отмяна се иска е прието, че съгласно § 63 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗИДЗМВР ДВ бр. 93/2009 г.) активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации преминават към Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата обаче не засяга уреждането на правоотношенията със служителите, тъй като правомощия в тази насока са предоставени на назначената за това с ПМС 190/2009 комисия. В подкрепа на това заключение е нормата на § 64 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи (ДВ бр. 93/2009 г.), според която само изрично определени в текста служители и работещи по трудово правоотношение с министъра на извънредните ситуации, а именно тези, които изпълняват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 се назначават в Министерство на вътрешните работи. Служебните задължения на жалбоподателя в закритото министерство не включват подобни функции (жалбоподателят е назначен на длъжност "главен инспектор по автоматизирани системи за оповестяване"), поради което законосъобразно е преценено, че неговото служебно правоотношение не преминава към МВР и компетентен да го прекрати е именно председателят на комисията по ПМС 190/2009 г., издател на оспорения административен акт. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 52д от ЗМВР, приета с ДВ бр. 93/2009 г., сега отменена, са посочени функции на Главна дирекция "Гражданска защита" в МВР, които се покриват с тези на закритото ведомство, не променят горните изводи, тъй като служебното правоотношение на жалбоподателя не е преминало към МВР съгласно § 64 от ДР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 93/2009 г.). С тълкувателно решение № 10 от 27.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2013 г., ОСГК, е прието, че е налице пълно универсално правоприемство по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ в хипотезата на § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ бр. 93/24.11.2009 г., отм./ Мотивите в тълкувателното решение са, че проследяването на законодателните промени обуславя еднозначния извод, че след закриване на МИС, дейността на съществувалата при него Главна Дирекция "Национална служба Гражданска защита" не е преустановена и се осъществява от МВР, чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Налице е закриване на едно държавно учреждение - МИС, при което негови дейности, включително и материални активи са прехвърлени към друго съществуващо държавно учреждение - МВР. В този случай следва да се приеме, че е налице правоприемство на работодателя по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, при което трудовите правоотношения със служителите на МИС не се прекратяват, а се запазват. С продължаване на дейността, продължава и съществуването им, защото тези правоотношения са създадени с оглед нейното осъществяване. Разпоредбата на § 64 ПЗР ЗИД ЗМВР (отм.), според която държавните служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с ЕЕН 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание от 27.07.2009 г., се назначават без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР (отм.), следва да се тълкува като прецизираща настъпилото правоприемство на работодателя. С разпоредбата на § 64 ПЗР ЗИД ЗМВР (отм.) за яснота изрично са дерогирани изискванията по чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗМВР (отм.) за първоначално назначаване на служители на МВР, които изисквания биха представлявали евентуални пречки при преназначаването на служителите от МИС. Отпадането на тези предпоставки е предвидено именно поради това, че съществуващите трудови правоотношения се запазват ex lege, независимо от волята на страните по тях и с неизменено съдържание. Този принцип впоследствие е залегнал последователно и в изричните разпоредби на § 92, ал. 2 ПЗР ЗМВР (отм.) и § 5 и § 6 ПЗР ЗМВР и при вътрешните промени във ведомството. Не представлява ново обстоятелство постановеното след влизане в сила на решението тълкувателно решение, макар да обуславя други изводи по спорното право. Приемането му е предизвикано от противоречива практика и с него се дава задължително тълкуване на даден въпрос, което има за цел да уеднакви съдебната практика при решаването на следващите дела. Новото тълкуване не е факт от обективната действителност, който да има доказателствено значение за спорното правоотношение и да е от значение за неговото решаване. С тълкувателното решение е дадено задължително тълкуване на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ в хипотезата на § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР касаещ прекратяването трудовите правоотношения. В случая се касае за прекратяване на служебно правоотношение прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради което тълкуването следва да е на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, във връзка с § 63 ПЗР ЗИД ЗМВР. Поради това тълкувателното постановление не може да се приложи буквално, въпреки, че в чл. 3, т. 3 от Постановление № 190 на МС от 30.07.2009 г. за назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации е посочено, че председателят на комисията по ал. 1 урежда служебните и трудовите правоотношения със служители на закритото министерство и тълкуването следва да е сходно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия

Цитирани разпоредби

2