Решение № 5919 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2011 г.

Решение № 5919 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Киркор Ованезов Андонов и Алексан Ованезов Андонов, двамата от гр. Варна, срещу решение № 2194/29.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3097/2010 г. по описа на Административен - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу отказ № ЗАО 44568 от 30.07.2010 г., издадена от кмета на община Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и конкретно позволителен билет с № 130 от 21.02.1966 г., издаден от служители при район "Одесос", община Варна. Ответната страна - кметът на община Варна не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил оспорването на касационните жалбоподатели против изричен отказ с № ЗАО 44568 от 30.07.2010 г. на кмета на община Варна, с която е отказана продажба на недвижим имот частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен - не е доказано, че молителите са собственици на законно построения върху общинска земя недвижим имот. Удостоверението за търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ има удостоверителен характер и легитимира собствениците на строежа пред купувача и нотариуса, но не е относимо за доказване на законност на изграждането на сградата. Решението е правилно. Съдът, въз основа на представените по административната преписка писмени доказателства, правилно е установил фактическата обстановка по делото. Административното производство е започнало по молба на касационния жалбоподател с вх. № ЗАО 44568/13.10.2008 г., съдържаща искане за закупуване на общински недвижим имот, описан в АОС № 4662/08.10.2007 г., върху който са построени две жилищни сгради, чиито собственици при равни квоти са касаторите Киркор Ованезов Андонов и Алексан Ованезов Андонов. Към искането е приложено удостоверение № 04/21.03.2009 г., издадено от район "Одесос" - община Варна, съгласно което двете жилищни сгради са търпими строежи и не подлежат на премахване и на забрана за ползване, тъй като са налице условията за приложение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. При тези данни по делото, съдът е подробно е обсъдил правилата за продажба на имоти частна общинска собственост - без търг или конкурс. Съобразил е нормата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, която създава облекчен режим за продажба на земя частна общинска собственост без търг или конкурс за собственика на законно построена върху нея сграда. При тази нормативна уредба административният съд обосновано е приел, че за да бъде уважено искането на молителите, настоящи касатори, следва същите да докажат, че са собственик на законно построена сграда в имота. Изводът на съда, че този факт не е доказан, е законосъобразен. Представеното удостоверение за търпимост има удостоверителен характер и с него се удостоверява наличие на съответни условия, при които незаконният строеж не се премахва. Същото се издава за доказване на тези условия пред органите на ДНСК в образувано административно производство за премахването на незаконния строеж, с оглед издаване на отказ да бъде премахнат или да послужи пред нотариус при прехвърлителна сделка. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС - не е доказано, че молителите са собственици на законно построена върху общинския имот сграда. В тази връзка, неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, а именно позволителен билет № 130/21.02.1966 г., издаден от общинската администрация при община Варна. Въпросният акт, както и удостоверението за търпимост правилно е преценено, че не доказват законност на строежа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,