Решение № 4083 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2015 г.

Решение № 4083 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Виктор Димов Николов чрез пълномощника му адв. Димитър Димитров срещу Решение № 312/18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3529/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, в която се сочи, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция, алтернативно се върне делото за ново разглеждане от друг състав, поради предубеденост на постановилия обжалваното решение. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Производството пред Административен съд - Варна се е развило по исковата молба на Виктор Николов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", /ГД "ИН"/ гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира присъждане на обезщетение в размер на 250 000 лева, за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в морални, душевни, и физически страдания, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора Варна в периода 04.12.2012 до 08.04.2013 г. Претендира и лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД за същия период. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Въз основа на установеното по делото е обсъдил и доводите и възраженията на страните и е направил правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, като е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи уважаването им. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Несъстоятелно е соченото в жалбата твърдение, че първоинстанционният съд, като не е обсъдил в дълбочина свидетелските показания на изслушан свидетел, е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт. В оспореното решение съдът подробно е изложил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението, още по-малко предубеденост на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявеният иск против ГД "ИН" гр. София. Не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установени по делото незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, довели до сочените в исковата молба морални, душевни и физически страдания, следствие от тях и трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, от които се претендират вреди. По делото са ангажирани доказателства за здравословното състояние на ищеца в периода, предмет на исковата молба, като е установено своевременно и пълно медицинско обслужване, съответно предписване и провеждане на лечение. Правилно е прието в обжалваното решение, че установеното от писмените доказателствата по делото здравословно състояние не основава само по себе си пряка причинна връзка с условията на живот, при които е поставен ищецът в същия период. По делото не се установяват твърдяните в касационната жалба умишлени действия и бездействия на администрацията, предпоставящи нарушение на задълженията по чл. 3 от ЗИНЗС. Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение, съдържащи подробен отговор на тези доводи, поддържани и в производството пред първоинстанционния съд. Изтърпяването на наказанието от Николов в периода, в който се твърди, че са причинени неимуществени вреди, който период е и твърде кратък, четири месеца, е в съответствие с нормативно установените правила, като от страна на администрацията са извършени всички дължими се действия по осигуряване на нормални условия, взето е отношение по всяко едно негово искане. Като е приел неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при установените по делото факти, административният съд е постановил правилно решение. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение