Решение № 10898 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2019 г.

Решение № 10898 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 чрез юрк. Георгиева, против решение № 16/20.03.2019 г. по адм. дело № 184/2018 г. на Административен съд-Силистра. Касаторът атакува решението, с което е отменена негова Заповед № 03-РД/3039 от 30.07.2018 г. в частта по т. II, с която е отказано одобряване на разходи за финансиране за строително-монтажни работи(СМР) – цех за преработка на плодове в размер на 208 954, 12 лв. и разходи за СМР – навес, в размер на 91 163, 57 лв. по заявление за подпомагане с индивидуален номер (ИН) № 19/04/2/0.0.0356 от 14.12.2015 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите указания. Релевирани са подробни оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му в съответно атакуваната част, ведно с присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът- "Братя Костадинови" ООД чрез адвокат Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Силистра е образувано по жалбата на "Братя Костадинови" ООД, регистрирано като земеделски производител, срещу Заповед № 03-РД/3039 от 30.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано одобряване на разходи за финансиране за строително-монтажни работи (СМР) – цех за преработка на плодове в размер на 208 954, 12 лв. и разходи за СМР – навес, в размер на 91 163, 57 лв. по заявление за подпомагане с индивидуален номер (ИН) № 19/04/2/0.0.0356 от 14.12.2015 г. За да отмени Заповед № 03-РД/3039 от 30.07.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдът е приел, че Оспореният акт е валиден като издаден от материално компетентен орган съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 20/27.10.2015 г., според който изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА (Разплащателна агенция), се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране по заявления от вида на процесното. На следващо място е приел, че в оспорения административен акт не се съдържа описание за начина, метода, механизма за изчисляване на недопустимите за финансиране разходи, както и конкретизиране на цитираните референтни разходи. По делото е било установено, че цитираният в мотивите списък с дейности, активи и услуги съдържа само изброяване на СМР, но не и референтни цени или каквито и да са конкретни данни. Счел е, че цитираната в оспорения акт заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. за референтни цени на СМР, не е приложена към административната преписка, а бе представена в съдебно заседание. Съдържанието й не е възпроизведено в оспорената заповед. Същата не е публикувана и до нея не е осигурен достъп. Следователно, тя не попълва релевантни по преписката фактически обстоятелства. От бланкетното цитиране на правни норми и административни актове не се извлича информация за формирането на фактите и обстоятелствата, които са имали значение за административния орган, за да постанови процесният отказ. Не са посочени нито изходните данни, нито методите за анализирането им, за се осигури възможност за онагледяване на формирането волеизявление. Липсата на този вид описание представлява съществено нарушение, тъй като препятства не само възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон, но и не осигурява възможност на адресата да защити правата си поради липсата на информация. По делото е установено, че посоченият "Списък с дейности, активи и услуги" е публикуван на интернет страницата на ДФ "Земеделие" на 02.12.2015 г. при нормативно изискване това да стане не по-късно от 09.11.2015 г. – датата на публикуването на Заповед № РД 09-781 на министъра на земеделието и храните за определяне периода на прием на заявления по процесната подмярка. Видно от представената в съдебно заседание от 21.02.2019 г. извадка към датата на заседанието публикуваният на 02.12.2015 г. списък с активи, дейности и услуги все още не съдържа посочени референтните разходи за СМР. В този вид списъкът не е могъл да изпълни вменената му от нормативния акт функция - да информира потенциалните кандидати за правилата и критериите, които административният орган е приложил при издаването на оспорения акт. Допуснато е нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК. Поради всичко изложено, съдът е отменил административния акт, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта по т. II, за одобряване на разходи за финансиране за строително-монтажни работи (СМР) – цех за преработка на плодове в размер на 208 954, 12 лв. и разходи за СМР – навес, в размер на 91 163, 57 лв. по заявление за подпомагане с индивидуален номер (ИН) № 19/04/2/0.0.0356 от 14.12.2015 г., действително е основан на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20/2015 г., вр. с чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014 г. Поради това, правилно са приети за приложими чл. 30, ал. 8 от Наредба № 20, определящ като недопустими за финансиране инвестициите в частта им, надвишаваща определените от Разплащателната агенция референтни разходи, както и ал. 10 на същия текст, според която Разплащателната агенция съпоставя размера на определения референтен разход и предложения за финансиране от кандидата, при което одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер. Според чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент № 809/2014), задължение на Разплащателната агенция е да извърши преценка на заявените за финансиране разходи относно тяхната основателност, чрез подходяща система за оценка, като примерно са изброени три варианта - референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. Правилно е съобразено и правилото на чл. 30, ал. 9 от Наредбата, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане, и установеното в случая публикуване на такъв списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, който обаче не съдържа референтни цени. Обосновано е прието от съда, че "Списък с дейности, активи и услуги" е публикуван на интернет страницата на ДФ "Земеделие" на 02.12.2015 г. при нормативно изискване това да стане не по-късно от 09.11.2015 г. – датата на публикуването на Заповед № РД 09-781 на министъра на земеделието и храните за определяне периода на прием на заявления по процесната подмярка. Видно от представената по делото извадка, публикуваният на 02.12.2015 г. списък с активи, дейности и услуги все още не съдържа посочени референтните разходи за СМР. В този вид списъкът не е могъл да изпълни вменената му от нормативния акт функция - да информира потенциалните кандидати за правилата и критериите, които административният орган е приложил при издаването на оспорения акт. В този смисъл, неспазването на процедури, разписани и утвърдени от самия административен орган, винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от една страна създава вероятност в противен случай да бъде постигнат различен краен резултат, а от друга - е в нарушение на основни принципи в административния процес и по-конкретно тези на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Според последния текст, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В този смисъл правилно е прието, че липсата на конкретно посочени и установени фактически основания за постановяване на атакувания отказ е довело до невъзможност съда да прецени законосъобразността на акта - не става ясно доколко същият почива на конкретна норма и съобразена ли е целта на закона. Както вече беше отбелязано по-горе, разпоредбата на чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014 предвижда задължение за Разплащателната агенция да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, с примерно изброени три варианта, включително определени референтни разходи. Поради това и чл. 30, ал. 9 от Наредбата налага списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, да се съгласува от министъра на земеделието и храните и да се публикува на електронната страница на РА, не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Тоест, тълкуването на приложимата правна уредба и липсата на обявени към датата на публикуване на заповедта за прием на заявления, референтни разходи, като част от списъка на страницата на фонда, сочи на допуснато от административния орган нарушение на основните принципи в административното производство, налагащи правомощията му да бъдат упражнявани по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при своевременно, публично огласяване на критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната му самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Правилно е приел съдът, че цитираната в оспорения акт заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. за референтни цени на СМР, не е приложена към административната преписка, а била представена едва в съдебно заседание. Съдържанието й не е възпроизведено в оспорената заповед. Същата не е публикувана и до нея не е осигурен достъп. Следователно, тя не попълва релевантни по преписката фактически обстоятелства. От бланкетното цитиране на правни норми и административни актове не се извлича информация за формирането на фактите и обстоятелствата, които са имали значение за административния орган, за да постанови процесният отказ. Не са посочени нито изходните данни, нито методите за анализирането им, за да се осигури възможност за онагледяване на формирането волеизявление. Липсата на този вид описание представлява съществено нарушение, тъй като препятства не само възможността за съдебен контрол спрямо приложението на материалния закон, но и не осигурява възможност на адресата да защити правата си поради липсата на информация. По тези съображения съдът приема, че не се установяват релевираните от процесуалния представител на ДФЗ касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора по същество, основателна е претенцията за разноски на "Братя Костадинови" ООД за настоящото касационно производство. Същите са за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Разноските са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие и банково извлечение. Направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно предвид фактическата и правна сложност. Също така минималният размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лв, а в конкретния случай адвокатското възнаграждение надхвърля минималния размер едва един път. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение