Решение № 4758 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2012 г.

Решение № 4758 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булевард Инвестмънтс" ЕООД, гр. София - в ликвидация, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4785 от 20.08.2012 г., постановено по адм. дело № 1684 от 2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 21011100924/4.08.2011 г., издаден от орган по приходите при на ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 94/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и противоречащо на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че спрямо процесните доставки не са налице предпоставките за приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което формираните в обратния смисъл от съда изводи са необосновани и материално незаконосъобразни. Намира, че те противоречат и на практиката на СЕС, като в тези насоки излага подробни съображения в жалбата и в о. с. з. По същество моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отмени оспорения РА в горепосочената част, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 21011100924/4.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 94/16.01.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, с който на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за д. п. м. 07 - м. 10.2008 г., м. 09.2009 г. и м. 04.2010 г. на "Булевард Инвестмънтс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Адвокатско дружество "Динова и Русев", "Ърнст и Янг България" ЕООД и "Бейтс България" ЕООД. За да обоснове осъществената преценка за законосъобразност, първоинстанционният съд е приел, че РА в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценил е, че формираните от органа по приходите констатации са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства и въз основа на тях правилно е приложен материалния закон. Този извод е базиран на анализ на ангажираните доказателства досежно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно доказателствената им тежест, както и след преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, в резултат на който съдът е възприел следното от фактическа страна: Предмет на доставките по фактурите, издадени от Адвокатско дружество "Динова и Русев" са юридически услуги, включващи "правен анализ на правото на собственост на недвижими имоти, на административноправния режим, на корпоративното учредявяне на продавача на имота, съдействие в процедурата и действията, свързани със закупуване на земя, вкл. преговори с продавачи, договорни работи и текущи правни консултации". След като е съпоставил съдържащото се в приложените към процесните фактури описи на извършените услуги и дължимите такси с осъществените от ревизираното лице счетоводни записвания, съдът е приел, че между страните е безспорно, че през релевантните данъчни периоди "Булевард инвестмънтс" ЕООД не е извършвало никаква икономическа дейност. Решаващият състав е посочил още, че липсват и доказателства за водени преговори за закупуване на недвижим имоти, за изграждане на търговски или друг вид обекти, както и за наличие на сключени предварителни договори с трети лица, във връзка с които да са извършени коментираните адвокатски услуги, поради което не би могло да се приеме, че доставките са свързани със стопанските намерения на търговеца или с негова бъдеща икономическа дейност. Идентични мотиви съдът е изложил и относно доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Ърнст и Янг България" ЕООД с предмет - данъчни консултации, свързани с "данъчни последици за дружеството от изпълнение, произтичащи от изпълнение на договор за продажба на недвижима собственост, данъчен преглед на състоянието на дружеството за 2007 и 2008 г. и за свързани с проекта разходи и данъчни консултации". Приел е, че те не са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, което не е осъществявало стопанска дейност през ревизираните периоди, в които не са реализирани приходи от облагаеми доставки. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Бейтс България" ЕООД, с предмет - "техническо обследване и оценка на офис сграда Е на проект "Хермес парк" София и техническо обследване и оценка на MOJI "Булевард", София" решаващият състав е приел, че услугите не попадат в обхвата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като не са свързани с икономическата дейност на получателя. В обобщение съдът е формирал извода, че досежно всички изследвани доставки е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит по тях и същото законосъобразно не е признато с оспорения РА. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а чл. 69, ал. 1 ЗДДС предвижда, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Същевременно, нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда, че независимо от наличието на условията по чл. 69 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая, спорът между страните не е по фактите, а се концентрира върху въпроса доколко процесните услуги са предназначени за дейности, свързани с икономическата дейност на получателя. В този аспект обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда, че коментираните доставки не са в корелация със стопанската дейност на дружеството. При липсата на ангажирани доказателства за отправени оферти или ангажименти към потенциални клиенти, за постъпили по касов или банков път суми от същите, за евентуално водени преговори за закупуване на недвижими имоти, за изграждане на търговски или друг вид обекти и за сключени предварителни договори с трети лица решаващият състав обосновано е приел неустановените факти за неосъществени и в резултат на това е извел правилното заключение за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, in fine. То не се опровергава от сочения от касатора довод, че доставките са осъществени по повод предварителна проучвателна дейност на дружеството, която не е дала положителен бизнес резултат, тъй като не са представени доказателства за извършване на каквато и да е икономическа дейност както през ревизираните периоди, така и впоследствие. Доказателствената тежест за това лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която претендира правото на приспадане на данъчен кредит и поради това следва да докаже главно и пълно наличието на всички елементи от сложния фактически състав, обуславящ възникването му, включително и непосредственото ползване на доставените услуги или обективната им необходимост за икономическата му дейност. След като това не е сторено, то правилен е крайният извод на съда, че по аргумент от чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Неоснователна е тезата на касатора, че при постановяване на атакуваното решение решаващият състав не се е съобразил с практиката на СЕС и основни принципи на системата на ДДС, включително и принципът на правна сигурност. Те не изключват необходимостта от наличие на пряка и непосредствена връзка между получените услуги и използването им за икономическата дейност на получателя, което е и изрично подчертано от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело С -118/11. Поради липса на сходство във фактическия състав ирелевантно е посоченото в жалбата Решение от 29.02.1996 г. по дело С-110/94 г., тъй като в настоящия случай не е установено, че ревизираното лице е осъществявало проучвателна дейност с инвестиционни намерения. Ето защо, като е приел, че с РА законосъобразно е отказано признаване на правото на данъчен кредит по визираните доставки и е отхвърлил жалбата на дружеството в тази й част, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административният съд вече е сторил това, а нормата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,